Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1205 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63288/2021
Вид
Решение № 1205
Подписан
26.01.2023
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.2, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110163288 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. С.

К., ЕГН **********, срещу „/ЮЛ/, ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 10 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно ПТП от 10.11.2016 г. в ..., при пресичане на пешеходна пътека на ул. „...“, откъм магазин „...“, с участието на л.а. марка „...“, модел „...“, с ДК № ..., собственост на Р. К. С., ведно със законната лихва от датата на процесното ПТП- 10.11.2016 г. Претендира разноски.

Ищцата Н. С. К., ЕГН **********, твърди, че на 10.11.2016 г., в ..., при пресичане на пешеходна пътека на ул. „...“ откъм магазин „...“ била ударена от лек автомобил марка „...“, модел „...“, с ДК № ..., в резултат на което паднала на пътното платно и изпитала силни болки в лявото рамо, лявата половина на лицето, в стъпалото и глезена на десния крак.

Заявява, че била хоспитализирана в МБАЛ „...“- ..., където било проведено лечение за период над седмица. В болницата лекарите констатирали, че в резултат на удара ищцата е получила мозъчно сътресение, повърхностна травма на главата и редица хематоми по цялото тяло, като здравословното състояние на ищцата се влошило допълнително поради заболяване на сърцето и поставения й постоянен пейсмейкър. Посочва, че била информирана от органите на МВР, че процесното МПС е управлявано от И. П. Я., в резултат на което на същия му бил съставен АУАН. Твърди, че към датата на произшествието отговорността на водача на л.а. марка „...“, модел „...“, била застрахована при ответното дружество, с оглед което ищцата предявила застрахователна претенция срещу същото с писмена покана от 01.10.2021 г. да плати обезщетение за претърпените болки и страдания, но такова не било заплатено по сметка на ищцата. Моли за уважаване на предявените искове. Прилага и посочва допустими и относими доказателства, и доказателствени средства. Претендира сторените в 1 производството съдебни разноски.

Ответникът „/ЮЛ/, ЕИК ..., е подал отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и настъпването на процесното ПТП. Твърди претендираният размер на застрахователното обезщетение да е прекомерно завишен, доколкото не кореспондира със степента на уврежданията, периода, необходим за възстановяване, наличието на съпричиняване за настъпване на събитието и причинените неудобства, и дискомфорт у ищцата. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, поради неспазване на правилото, уредено в чл. 113 от ЗДвП. Моли съдът да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 11.10.2022 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП – 10.11.2016 г., гражданската отговорност на водача на процесния лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег.№ ... е била застрахована при ответника, по застрахователна полица № BG/06/11500..., сключена между ответника и собственика на автомобила Р. К. С., с период на валидност от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г. Няма спор, че на 10.11.2016 г., в ..., при пресичане на ул. „...“ откъм магазин „...“ Н. С. К. била ударена от лек автомобил марка „...“, модел „...“, с ДК № ..., управлявано към този момент от водача И. П. Я.. По заявление на ищеца К. при ответникът е била образувана Щета № 66002100674/2021 г., по която няма доброволно плащане, въпреки представяне на поисканите от застрахователя документи, последно приобщени към преписката по щетата на 26.10.2021 г.

Ответникът не оспорва механизмът на процесното ПТП, нито някой от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно – противоправното поведение на водача на увреждащия автомобил, вредоносния резултат, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, вината на водача. От ответника се твърди единствено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и се оспорва иска по размер, като прекомерно завишен.

Във връзка с възраженията на ответника и с оглед релевантните по делото факти, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже вида и размера на претърпените от него неимуществени вреди, в т.ч. посттравматичното разстройство. Съответно, на ответника е възложил в доказателствена тежест да докаже твърдяното от него съпричиняване от страна на пострадалото лице, което обстоятелство има отношение към размера на претърпените вреди, което е основният спор в настоящото производство.

Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на СМЕ, допусната от съда.

От приетите по делото множество писмени доказателства се установяват въведените от ищеца твърдения относно деня, мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП, при което К. е пострадала. От медицинските документи, изготвени непосредствено след пътния инцидент, както и от заключението на приетата по настоящото дело съдебномедицинска експертиза се установяват също и претърпените от ищеца травматични увреждания: мозъчно сътресение, подкожен хематом на челото, охлузване на челото в ляво; хематом на клепачите на лявото око, с повърхностна раничка във вътрешния ъгъл на 2 клепачите; контузия на лявата мишница; контузия с оток на лявото коляно; контузия на дясната глезенна става.

От експертното заключение по изслушаната пред настоящата инстанция СМЕ, приета без възражения от страните, кредитирана изцяло и от съда, се установява още с категоричност, че претърпяното произшествие не е оказало в.ие на съществуващото от преди това сърдечно заболяване, нито е допринесло за години, с оглед датата на поставянето му - подмяната на „пейсмейкъра“ през 2019 г. Доколкото кардиостимулаторните устройства са проектирани така, че „живота“ на батерията им да е около 7-8 години, то подмяната му през 2019 г. се явява в рамките на очакваното и няма причинно-следствена връзка с ПТП от м. ноември 2016 г. Според вещото лице, независимо от това от коя страна е бил инициалния контакт между ищеца и увреждащия автомобил, предвид липсата на травматични увреждания в областта на гръдния кош и по-специално в областта на имплантирания пейсмейкър и след като не е установена механична повреда на кардио-устройството, то не може да се говори за наличие на опасност за живота на пострадалия при ПТП.

Пак от заключението на медицинската експертиза се установява и че възстановителния период за всички претърпени травматични увреждания е между 10-21 дни, за различните травми, като мозъчното сътресение отшумява за около 2-3 седмици, мекотъканните травми по лицето за около 10-14 дни и травмите по крайниците /като няма счупване/ за около 15-20 дни, а здравословното състояние на пострадалата преди ПТП не оказва никакво в.ие върху възстановяването й.

Изготвените две съдебно-медицински експертизи в хода на воденето досъдебно производство във връзка с процесното ПТП, приобщени към делото като писмени доказателства, също са достигнали до извод, че претърпените от пострадалата ищца, травматични увреждания са й причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и че травмите отговарят да са получени при описания от нея механизъм, а именно да са резултат от автомобилна травма, в резултат на ПТП, при което пешеходец е блъснат от автомобил.

От приетите Протокол за ПТП № 1462489/10.11.2016 г. и АУАН с бл. № 354046/10.11.2016 г., се установява, че спрямо виновния за ПТП водач И. П. Я. е взето административно отношение за извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата /чл.119, ал.1; чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП./, като същия е подписал акта без възражения.

Въпреки възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.113 от ЗДвП. /предвиждащ „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги/ по делото не са ангажирани никакви доказателства за такова поведение от страна на пострадалия пешеходец или негови действия, които да са допринесли за настъпването на ПТП. Напротив, от приетите доказателства, се установява, че ищеца е преминал по-голяма част от пешеходната пътека безпрепятствено, като е направил необходимото преди да пристъпи към пресичане на пътното платно да се увери, че няма приближаващи автомобили. Възражението е бланкетно и не се подкрепя от приетите доказателства, поради което е неоснователно.

3

По основателността на иска:

Твърди се и се установява от приетите по делото доказателства и доказателствени средства, че на 10.11.2016 г. около 17,35 ч. в ... в зоната на сигнализирана с пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка и явно видима пешеходна пътека на ул. „...“ до бл. ..., в близост до магазин „...“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег.

№ ... и пресичащата на пешеходната пътека Н. С. К., в резултат на което на ищцата били причинени травматични увреждания, изразяващи се мозъчно сътресение /но без загуба на съзнание/, повърхностна травма на глава, подкожно кръвонасядане в областта на челото, контузии на ляво рамо, ляво коляно, дясно стъпало, което наложило хоспитализирането й за 5 дни в ХО на МБАЛ „..., .... Не се установява по делото, в резултат на ПТП да са настъпили усложнения по отношение на здравословното състояние на пострадалата, касаещи съществуващото й сърдечно заболяване, а единствено се бил удължил периода на възстановяването й от травматичните увреждания с няколко дни, поради приема на противосъсирващ препарат „Синтром“. По делото не са събрани данни за продължителността на възстановителния период при ищеца, тъй като няма доказателства за издадени болнични листа за временната неработоспособност, които да са приложени по делото. Била изписана за домашно лечение „с подобрение, нормален неврологичен статус“.

Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените вследствие на ПТП телесни увреждания, които съгласно заключението на в.л. по СМЕ са отшумели най-късно до 20 дни. Посттравматичен стрес и други психологически и физически разстройства, резултат от ПТП не се твърдят и не се установяват по делото.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на СМЕ, които преценени в тяхната съвкупност, сочат, че пострадалата ищца К. е претърпяла травматични увреждания: мозъчно сътресение, подкожен хематом на челото, охлузване на челото в ляво; хематом на клепачите на лявото око, с повърхностна раничка във вътрешния ъгъл на клепачите; контузия на лявата мишница; контузия с оток на лявото коляно; контузия на дясната глезенна става, които обосновават състояние „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.11.2016 г. ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил, на пешеходна пътека.