Решение № 520 от 22.04.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

_________ гр.

Варна _____________2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 529 на Административен съд – Варна по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.61, ал.15 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на А.Д.П.,

ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.С., против Предписание за изолация в домашни условия изх.№ 03-3948/27.02.2021г. на директора на РЗИ-Варна, с което на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ и Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана изолацията ѝ в домашни условия на адрес гр.В., считано от 25.02.2021г. до 10.03.2021г.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното предписание по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че РЗИ не я е уведомила за наложената карантина, като научила за същата от служители на Гранична полиция. Екземпляр от предписанието за изолация получила едва на 08.03.2021г. В тази връзка твърди, че е налице фактическо разминаване относно момента на уведомяване за поставяне под изолация - уведомена е на 26.02.2021г., а не на 27.02.2021г., което е съществен порок и обуславя незаконосъобразност на акта. Твърди, че след първия положителен тест за SARC-CoV-2 от 25.02.2021г. извършен в лаборатория „Статус“, на 26.02.2021г. си направила тест и в „Лаборекспрес“, който бил негативен. На 04.03.2021г. в домашни условия си направила тест, който също бил отрицателен. На същата дата се обърнала към МЛ „Рамус“ за домашно посещение за изследване, като в рамките на деня получила втори негативен тест. В тази връзка на 05.03.2021г. поискала от РЗИ отмяна на карантината, но била уведомена, че това е възможно само ако МЛ „Статус“ извърши необходимите корекции в съответните записи в Националната информационна система. Твърди, че РЗИ -Варна не е изпълнила правомощието си по чл.36, ал.6 АПК като не е поискала от МЛ „Статус“ корекция на съответните записи в НИС, с оглед представените впоследствие два негативни теста. В нарушение на чл.35 АПК директорът на РЗИ-Варна не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че оспореното предписание не отговаря на императивните изисквания за форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК, т.к. в същото липсват фактически и правни основания за издаването му.

Сочи и че самият положителен резултат не представлява диагноза, а следва да бъде тълкуван от лекуващия лекар, поради което и в т.4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. се поставя като условие за изолация на пациента, наличието на предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Твърди и че от предписанието не става ясно в коя от трите хипотези по т.2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. попада, нещо повече, нито един от изброените фактически състави не е налице, т.к. има два негативни теста, извършени от акредитирани лаборатории. В тази връзка сочи и че достоверността на теста, извършен на 25.02.2021г. е силно компрометирана.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Д.С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В допълнение сочи, че директорът на

РЗИ-Варна не е следвало да издава предписание за изолация, т.к. според т.4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г., предписанието се издава по предложение на лекуващия лекар след оценка на съществуващия епидемичен риск – каквито в случая липсват, поради което издаденото предписание е незаконосъобразно. Твърди, че изискването за предложение на лекуващия лекар е въведено с цел да се установи дали действително лицето, с положителен тест, е заразоносител или болен, за да бъде поставено под домашно лечение. Твърди и че е налице нарушение във формата на акта, т.к. в предписанието е посочено, че се издава на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ, а съгласно утвърдения образец следва да бъде издадено на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ. По изложените съображения иска отмяна на оспореното предписание и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът – директора на РЗИ-Варна, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 3780/15.03.2021г. Конкретно сочи, че достатъчно условие за прилагане на задължителна изолация спрямо жалбоподателката е положителния тест за

SARS-CoV-2, с който същата е идентифицирана като заразоносител по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗЗ и въз основа на който е вписана в Националната информационна система за карантинираните лица. При наличие на регистрирани данни в Информационната система, подадени от лаборатория по Приложение № 3 към т.7 от Заповед № РД-01-473/14.08.2020г., за лице с положителен тест за SARS-CoV-2, директорът на съответната РЗИ е длъжен на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ да издаде предписание за задължителна изолация на това лице. Относно оплакването за липса на предложение на лекуващия лекар и оценка на съществуващия епидемичен риск, излага подробни съображения за това, че същото се отнася само за случаите на изписване на лице при първоначално назначено болнично лечение. Счита за неоснователно и оплакването за неспазване на изискванията за форма на акта, т.к. предписанието е съобразено с утвърдения образец – Приложение № 2 към Заповед № РД-01-610//22.10.2020г.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.И.Н., който поддържа доводите в отговора по жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 25.02.2021г. жалбоподателката посетила Лаборатория „Статус“-Варна за извършване на изследване PCR – SARS-CoV-2 (COVID-19) като според представения резултат от изследването, тестът бил положителен. На същата дата лабораторията изпратила информация за положителния резултат в Националната информационна система за борба с COVID-19. Видно от Заповед № РД-01-724/22.12.2020г., СМДЛ „Статус“ ЕООД, гр.Варна е вписана под № 70 в списъка – Приложение № 3 към т.7 от заповедта, на лечебните, здравни завения и регионални здравни инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“.

На 26.02.2021г. на жалбоподателката било извършено изследване PCR – SARS-CoV-2 в СМДЛ „Лаборекспрес 2000“ ООД, който бил отрицателен. На същата дата жалбоподателката трябвало да пътува до Лондон, като на Летище-Варна, след преминаване на паспортния контрол, от „Гранична полиция“ на основание чл.64, ал.1 от ЗЗ ѝ било издадено Разпореждане в срок до 1 час от връчването му, да се завърне на адреса „за карантиниране“. В същия ден жалбоподателката получила e-mail от РЗИ-Варна, според който карантината не може да бъде отменена, т.к. от 25.02.2021г. има положителен тест в лаборатория „Статус“.

Въз основа на подадените за жалбоподателката данни в Националния COVID регистър и на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ, на 27.02.2021г. директорът на РЗИ-Варна издал Предписание № 03-3948/27.02.2021г., с което поставил А.Д.П. под изолация в домашни условия за периода от 25.02.2021г. до 10.03.2021г.

Предписанието било съобщено на жалбоподателката по реда на чл.61, ал.10, т.1 от ЗЗ на 27.02.2021г. от главен инспектор Бонка Божанова – както е отбелязано в предписанието и е отразено в изготвената карта за епидемиологично проучване. В същата е посочено, че изследването е извършено поради предстоящо пътуване, не са докладвани симптоми.

На 04.03.2021г. на жалбоподателката от СМДЛ „Рамус“ ООД било извършено изследване с бърз тест за SARS-CoV-2, който също бил отрицателен.

В тази връзка с молба вх.№ 94-1230/05.03.2021г. жалбоподателката поискала отмяна на карантината.

Според отговор изх.№ 94-1230-1/08.03.2021г. на директора на РЗИ-Варна, претенцията може да бъде удовлетворена само след като СМДЛ „Статус“ – Варна извърши необходимите корекции на съответните записи в Националната информационна система за карантинираните лица.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, в установения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното предписание е издадено от компетентен орган – директора на

РЗИ-Варна, в рамките на правомощията му по чл.61, ал.4 от ЗЗ, в писмена форма, отговаряща на одобрения образец – Приложение №2 към т.4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г.

– каквото е изискването на чл.61, ал.9 от ЗЗ.

Неоснователно е оплакването, че формата на акта е опорочена, т.к. предписанието е издадено на основание чл.61, ал.4 ЗЗ, а не на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ – както е посочено в утвърдения образец. Считано от 11.12.2020г., т.е. след издаване на цитираната заповед на министъра на здравеопазването и след утвърждаване на образеца на предписанието за изолация в домашни условия, е налице изменение в Закона за здравето – ДВ, бр.105 от 2020г., като разпоредбата на чл.61, ал.5 ЗЗ е отменена. Към датата на издаване на предписанието – 27.02.2021г., действаща е разпоредбата на чл.61, ал.4 от ЗЗ, поради което правилно същата е посочена като правно основание за издаване на акта. С оглед изложеното предписанието за изолация не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Неоснователно е и оплакването, че е налице фактическо разминаване относно момента на уведомяване за поставяне в изолация и това обуславя незаконосъобразност на издаденото предписание за изолация. Предписанието е издадено на 27.02.2021г. и на същата дата е съобщено на жалбоподателката по реда на чл.61, ал.10, т.1 от ЗЗ – устно уведомяване, по телефон. Моментът на фактическо поставяне в изолация, респ. узнаването на факта, че такава се дължи (датата на потвърдителното лабораторно изследване, съгласно т.2 от Заповед

№ РД-01-610/22.10.2020г.), е възможно да се различава от датата на издаване и съобщаване на самото предписание за изолация – както е в случая, но това не влече незаконосъобразност на акта. Моментът на съобщаване на предписанието е относим към преценката за срочност на обжалването, а в случая този срок е спазен.

При извършване на проверката по чл.146 от АПК, настоящият състав преценява, че в производството по издаване на процесното предписание не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно.

Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ в приложимата редакция (ДВ, бр.105 от 2020г., в сила от 11.12.2020г.) на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберколоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Съгласно чл.61, ал.4 от ЗЗ, задължителната изолация на лице по ал.1 се извършва с предписание, издадено от директора или оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Предписанието по ал.4 е по образец на министъра на здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение - чл.61, ал.9 и ал.14 от ЗЗ. Съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал.1 и ал.3 и на задължителна карантина по ал.2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал.1 или 3.

В случая на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-610/22.10.2020г., според т.2, буква а) от която, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдени случаи на COVID - 19 - заразоносители (асимптомни лица). Според т.4 от същата заповед, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т.2 се извършва с предписание по образец съгласно Приложение № 2 на директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Предписание за изолация в домашни условия по образец Приложение № 2 се издава и на лицата по т.5 и т.6 – след изписването им от лечебното заведение за болнична помощ (т.7). Изолацията на лицата по т.2 и 7 в домашни условия се преустановява след изтичане на 14-дневната задължителна изолация (т.8). Медицинското наблюдение на лицата поставени под домашна изолация се осъществява от общопрактитуващ лекар или лекуващ лекар от лечебното заведение, осъществило болничното лечение (т.9). В периода на задължителна изолация в домашни условия лицата по т.2 и т.7 са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите в Приложение № 3 (т.10).