Решение № 708 от 06.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Бургас, 06.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501165 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 24 от 13.06.2024г. по гр.д.№ 152/2023г. на РС Малко Търново е прието за установено в отношенията между Н. Ж. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.

Гюльовци, ул. “Яна Лъскова” № 15а и „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков, че клаузата на чл. 1, ал. 3 и тази на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях Договор за паричен заем № 5812983-19.04.2022 г. са нищожни.

„ВИВА КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на Н. Ж. В. сумата от 5 (пет) лв. по предявения от последната частичен осъдителен иск в общ размер от 2516,10 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 55 лв.- държавна такса, 350 лв. за експертиза и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Със същото решение Н. Ж. В. е осъдена да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" АД, обща сума в размер на 1248,39 лв., от които главница 918,24 лв., договорна лихва - 66,26 лв. за периода 23.02.2022 - 15.06.2023 г. (датата на приключване на договора), мораторна лихва за забава върху главницата от 16.06.2023 г. (датата, следваща датата на изтичане на договора) до 20.02.2024 год. (датата на депозиране на исковата молба), както и разноски съобразно уважения насрещен иск в размер на 50 лв. за д.т. и 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 741 от 25.06.2024г. по описа на РС- Малко Търново, подадена от адв. Димитър Милев като пълномощник на Н. Ж. В..

С нея решението е обжалвано в частта, с която е уважен насрещният иск срещу въззивницата. Изложени са оплаквания, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводите на страната, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като вписаният размер на ГПР не е действителния. Затова въззивницата счита, че дължи на кредитора връщане само на чистата главница, след 1 приспадане на платените от нея суми. Сочи се, че платените суми /2065 лв./ следва да се отнесат като погашения на главницата /2400 лв./, поради което насрещният иск е основателен до размер от 335 лв.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като насрещният иск бъде отхвърлен за разликата над 335 лв. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция страните не ангажират нови доказателства.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2022 г. Н. В. е сключила договор за паричен заем № 5812983 с „Вива кредит“ АД за сума в размер на 2400 лева, която е следвало да бъде погасена на 30 броя седмични вноски. В договора било посочено, че годишният лихвен процент е в размер на 40,32%, а ГПР - 49,35%.

Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен изцяло.

В тази връзка се сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, а всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не помалък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. На следващо място се сочи, че липсва съществен елемент от договора, тъй като в отклонение с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК ГПР бил посочен единствено като процент, но без да са описани основните данни въз основа на които същия се изчислява и при липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР, което според ищцата противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Не било ясно дали в ГПР са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на поръчител, както и застраховка, поради което потребителят не бил в състояние да изчисли реалния ГПР. Намира, че описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка за поръчител) водят до различен размер на ГПР от посочения, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

Освен това ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва (ГЛП) е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Определеният от кредитора размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка” и допълнителна такса експресно разглеждане за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Ето защо намира, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор.

При условията на евентуалност се сочи, че отделни клаузи на договора /за неустойка, възлизаща на 1006,50 лв. съгласно чл.4, ал.2 от договора и за начислена такса от 1509,60 лв. за експресно разглеждане по чл.1, ал.3 от договора/ са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП.

Твърди, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази която ищцата реално е върнала. Изтъква, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се напрани проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на 2 действително прилагания от кредитодателя. В заключение сочи, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.

147, ал. 1 от ЗЗП, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици на сделката.

По отношение нищожността на конкретните клаузи – чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора се сочи, че неустоечната клауза, според която ако заемателят не предостави поръчител дължи неустойка, противоречи на целта на закона (чл. 2 от ЗПК), както и накърнява добрите нрави. Счита, че ако кредиторът е преценил, че длъжникът не отговаря на определени изисквания, следва да откаже сключването на договора. На следващо място счита и клаузата, с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане, за нищожна и противоречаща на закона.

Предявени са следните обективно съединени искове: 1/ да бъде признато за установено между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между тях договор за паричен заем № 5812983 от 19.04.2022 г. е нищожна, да бъде признато за установено между страните; 2/ да бъде признато за установено между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях договор за паричен заем № 5812983 от 19.04.2022 г. е нищожна, както и 3/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 5 лв., като частичен иск от 2516,10 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответника „Вива Кредит“ АД е оспорил исковите претенции като недопустими /поради липса на правен интерес, както и поради недопустимо съединяване на установителен и осъдителен иск, които са еднакъв предмет/, респективнонеоснователни. Не се оспорват твърденията за сключен между страните на 19.04.2022г. договор за потребителски кредит, но според ответното дружество същият е валиден източник на облигационни отношения между страните. Сочи се, че по силата на този договор Н. В. се е задължила да върне заемната сума, която е в размер на 2400 лв., на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 100,65 лв. Сочи се, че лихвеният процент по договора е фиксиран- 40,00 %, ГПР- 49,352 % , а общия размер на плащанията – 8659,80 лв.

Твърди се, че В. е изплатила по договора следните суми: на 04.06.2022 г. -100,00 лева; на 09.06.2022 г. - 800,00 лева; на 17.08.2022 г. - 800,00 лева; на 16.09.2022 г. -180,00 лева; на 17.10.2022 г. -185,00 лева, или общо- 2065 лв. С тези суми били погасени както следва:

1481,76 лв. – главница, 553,24 лв. - договорна лихва за периода 05.05.2022 г. до 09.02.2023 г. и 30 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба общият размер на задълженията на ищцата бил 1248,39 лв.

Същевременно ответното дружество е предявило насрещни искове срещу Н. Ж. В. за осъждане на последната да заплати на „Вива Кредит“ АД сума в общ размер от 1068,39 лв., представляваща задължения по процесния договор за кредит, от които главница в размер на 918,24 лв., договорна лихва – 66,26 лв. за периода 23.02.2022 - 15.06.2023 г.

(датата на приключване на договора), 83,89 лв., както и мораторна лихва за забава върху главницата от 16.06.2023 г. (датата, следваща датата на изтичане на договора) до 20.02.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете за задълженията по договора за кредит са правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, а този за обезщетение за забавено плащане- чл.86 ЗЗД.

В законния срок по чл.131 ГПК Н. Ж. В., представлявана от адв. Димитър Милев е представила отговор на насрещната искова молба, с който оспорва насрещните искове като неоснователни. Заявява, че процесния договор за кредит е нищожен поради непосочване действителния размер на ГПР в договора, от което следва, че не са били спазени изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК, поради което заемополучателят дължи връщане само на чистата главница в размер на 2400 лв. Тъй като В. заплатила на дружеството сумата от 2065 лв., същата счита насрещният иск за частично основателен.

3

По делото са приети писмени доказателства, както и съдебно- счетоводна експертиза.

С обжалваното решение съставът на Районен съд Малко Търново е приел, че договорът между страните не е нищожен в неговата цялост, макар да е констатирал, че разходите за заплащане на неустойка и за допълнителна услуга неправилно не са били включени в ГПР. Приел е за нищожни клаузите в него, с които са уговорени такса за експресно разглеждане на искането за кредит /чл. 1, ал. 3 от договора/ и неустойката за непредоставяне на обезпечение /чл. 5, ал. 2 от договора, неправилно посочена в исковата молба на ищцата и в съдебното решение като чл.4, ал.2 от договора/, като противоречащи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, в следствие на което е уважил предявените от ищцата В. евентуални искови претенции /установителните за нищожност, както и осъдителната/.

Констатирал е още, че предвид валидността на договора за кредит (извън приетите за нищожни клаузи), предявеният насрещен иск се явява основателен, поради което го е уважил изцяло.

Пред въззивната инстанция производството е висящо единствено по насрещния иск, а в останалата част /досежно нищожността на уговорките за такса за експресно разглеждане на кредита и за неустойка при непредоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № 5812983-19.04.2022 г., както и по отношение на частичния осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД/, решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.