Решение № 106 от 03.10.2018, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 03.10.2018 г. гр.Т.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На трети септември 2018 година В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА

В.гр.д.№ 119 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОБЩИНА Т., представлявана от кмет на общината д-р Д.И.Д.., чрез пълномощник юрисконсулт Д.К., срещу решение № 292/11.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2196/2017 година по описа на РС-Т., с което е признато за установено по отношение на Н.А.Н., ЕГН ********** , С. О. Н.,

ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, чрез съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Н.С. ***, представлявана от кмета на общината д-р Д., че Н.А.Н. и С.О. Н. са СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК на с. К., представляващ по начина на трайно ползване нива, пета категория, земеделска територия, с площ 803 кв.м., при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***-жилищна територия;ПИ с идентификатор ***–нива на А.К..; ПИ с идентификатор ***–нива на Х.М.С..; ПИ с идентификатор ***–нива на М.С.Т.; ПИ с идентификатор ***-нива на Ю.М.С.., който имот по комбинирана скица

№ 2 на вещото лице към писменото заключение е оцветен в червен цвят, на осн. чл. 124 ал.1 предлож.2-ро ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗС. НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е приложената комбинирана скица на лист 69 по делото. Присъдени са разноски.

По подробно изложените съображения и доводи, въззивникът счита решението за неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли съда да го отмените изцяло и вместо него да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, като претендира разноски за юриск.възнаграждение за две инстанции.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, въззиваемите страни, чрез пълномощника си от първионстанционното производство адв. С.-ТАК, считат депозираната въззивна жалба за неоснователна във всичките пунктове на оплакванията и позовавайки се на цитирана практика на ВКС, моли моли обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира направените разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът поддържа жалбата си по изложените доводи и основания, с искане обжалваното решение да бъде отменоно и делото върнато на РС-Т. за ново разглеждане. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на ад.възнаграждение, претендирано от въззиваемите – на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК. Ответниците по жалбата, чрез процесуалният им представител адв. С. поддържат отговора си по въззивната жалба, претендират разноски за адв.възнаграждение за възивната инстанция, представят списък по чл. 80 ГПК.

При извършената проверка по реда на чл. 267-269 ГПК, при съответното прилагане на чл. 262 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, при редовно упълномощаване, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, отговаря на изискванията на ГПК относно редовността й, извършена редовна размяна на книжа, поради което е процесуално допустима.

Решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Предявеният установителен иск за собственост е обоснован с твърденията на ищците в исковата молба (ИМ), че с писмен договор от 12.09.1972 г. са закупили процесния недвижим имот:дв.място от около 4000кв.м.,ведно с построени в него къща, сайвант, плевник и лятна кухня, находящи се в с. К., общ. Т.. През 1981г. за част от имота, която е в регулация по стария план на с. К., първият ищец е признат за собственик по давност, ведно с постройките в имота, целия от 1270 кв.м. Владението на останалите около

3000 кв.м., които са били извън регулация, е започнал още през 1972г. С решения по чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ на ищеца му отнели земите, като му останал един „ясак“ от 1059 кв.м., записан с идентификатор *** с площ от 803 кв.м.–земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този именно последно посочен имот ищците владеят необезпокоявано повече от 45 години, декларирали са го в община Т. през 1998г. като самостоятелен имот и редовно плащали данъците за него.

Имотът е извън регулацията на селото. Записан е като стопанисван от общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ищците сочат, че имат правен интерес да предявят установителен иск, тъй като претендираният имот се води земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което молят да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици по давност на описания в исковата молба имот- ПИ с идентификатор ***, с площ от 803 кв.м. в местност „Яйла“ в землището на с. К., при посочените граници.

С писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е заявил становище за допустимост на иска, заявявайки, че становище по основателността ще взе в с.з.Посочил е, че след справка в Дирекция „Икономическо развитие“ при община Т. е установил, че ПИ с идентификатор *** /стар № 1001018/ по КК на с.К., се е получил чрез делба и е станал общинска собственост. Същият е включен в частта от Протоколно решение № 2/30.07.2008г. на Комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, в която са включени „Земи, които са станали собственост на общините, поради изтичане на 10-годишния срок преди влизането в сила на измененията на ЗСПЗЗ, ДВ бр.13 от 2007г., на осн. § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007г./. С решение по чл.14 ЗСПЗЗ е възстановено право на собственост върху такава площ, която е установено, че са притежавали /в съществуващи или възстановими стари граници/, тази част, за която е установено, че не е на ищците е отделена в имот с идентификатор *** и е станала общинска собственост. За този имот няма подадени документи за придобиване на собственост върху земеделска земя по реда на §4 от

ПЗР на ЗСПЗЗ; няма съставен акт за общ.собственост. Съществува разминаване в приложените към ИМ договор от 1972г. и нот.акт от 1981г. относно имота. След проверка в отдел“ТСУ“ е констатирал, че имот с идентификатор *** по КК на с.К. е бил в регулацията и представлява част от парцел І-337 в кв.2 – по разписен лист на С.Х.Х.. По сега действащия план /от 1986г./ имотът е извън регулацията на селото и представлява част от имот с пл.сн.№

114-извън регулацията, по разписен лист към плана- записан на Н.А. К.. Ответникът счита, че имотът е общинска собственост на осн. чл.25 ал.1 изр.1 от ЗСПЗЗ и чл.19 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ. ПЗ на землището на с. К. е влязъл в сила от 26.04.1994г. и преработен от 01.12.1999г., а одобрената Карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за землището на с. К. е обн.14.06.1994г. По силата на чл.1 ал.7 от ЗОС земите от общинския фонд не могат да се придобиват по давност.

В ищците поддържат иска, ответникът е заявил окончателно становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен..

По фактите:

Не се спори, че ищците са съпрузи. С договор от 12.09.1972г., със заверка на подписите от Председателя на ОбНС-с. К.,Т-щки окръг, М.С.Х.от с. К. продава на ищеца Н.А.Н. недв.имот, представляващ дв. място от около 4000 кв.м., заедно с построената в него къща-нова, сайвант, плевник и лятна кухня, находящи се в с. К., при граници: път, О.С.С., Р.А.А.. Съгласно т.2 от договора, владението на продадения имот се предава на датата на сключване на договора, като продавачът си запазва правото да ползва имота до

03.10.1972г., на която дата е длъжен да освободи напълно имота. С нот.акт № 53/1981г. по описа на РС-Т., издаден по обстоятелствена проверка, първият ищец е признат за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот: 1/2ид.ч.– половината от дворно място, цялото от около 1270 кв.м. в с. К., и изцяло жилищната сграда, лятна кухня, сайвант и плевник в него, застроени в южната част на това дворно място-между двете улици, за което дворно място, при граници:от две страни–улици, Х.А.Г.(Х.) и п-л І-337 на С.Х.Х., е отреден парцел ІІ, заснето под пл.№ 338 в кв.2 по рег.план на селото. От представената Справка на СГКК-Т. от 28.12.2017г. поземлен имот с идентификатор *** се намира в м. „Яйла“, представлява нива с площ от 803 кв.м., като за собственици е посочено „ЗЕМИ по чл.19 от ЗСПЗЗ“. В представената от ищците скица на поземлен имот № 15-29300/17.01.2018г., изд. от СГКК-Т., процесният имот е обозначен като ПИ с идентификатор *** с адрес с. К., местност „Яйла“, с площ от 803 кв.м., НИВА, категория V; номер по предходен план: 101018, за собственици е посочено „ЗЕМИ по чл.19 от ЗСПЗЗ“. В удостоверението за данъчна оценка от 18.01.2018г. за собственик на горепосочения имот (нива) е записана Община Т..

От приложеното извлечение от

Протоколно решение № 2 от 30.07.2008г. на Комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, Приложение № 1 към раздел І, т.2 – „Б.

Земи, които са станали собственост на общините, поради изтичането на 10-годишния срок преди влизането в сила на измененията на ЗСПЗЗ ДВ бр. 13 от 2007 на осн. § 26 от ПЗР към ЗИД на

ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13 от 2007г./, е ВИДНО, че там е записан и имот № 101018–нива с площ от 0.803 кв.м. в землището на с. К., общ. Т., по начин на възстановяване-делба; няма данни за акт за общинска собственост. Решението, подписано с особено мнение от 29.07.2018г. на Р.Савова–ст.експерт „ЗГ“ при Община Т., е одобрено със заповед № 54/31.07.2008г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр. Т. на осн.чл. 45в ал.6 ЗСПЗЗ.

От приложената от ОСЗ-Т. преписка Вх.рег.№ 5325 от 27.01.1992г. за възстановяване собствеността върху зем.земи на наследниците на А.В.К.(А. Н. /К./, един от които е синът му- първия ищец, в землището на с. К., общ. Т. /лист 49-61/, не се установява нива в м. „Яйла“ да е заявявана за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена след проверка в отдел “ТСУ”-Община Т., ОСЗ-Т., СГКК-Т., оглед и замерване на място от вещото лице, неоспорена от страните, се установява, че: 1.Описаният в ИМ имот с идентификатор *** по КК на с. К., съществува в реални граници в землището на с. К., общ. Т.- нива, Vкатегория, земеделска територия, с площ 803 кв.м. 2.

ПИ с посочения идентификатор е бил в регулацията на селото по стария план /действал от 1927г. до 1986г./ като част от имот с пл.сн.№ 337. Със заповед № 225/18.02.1963г. този имот е изключен от регулацията на селото. По новия план, действащ от 1986г. и към момента, процесният имот изцяло попада в частта извън регулация на имот с пл.сн.№

114. В момента ПИ с идентификатор *** е извън регулацията и има статут на земеделска земя, образуван като самостоятелен имот след делба през 1999г. на имот 101002 по КВС на с. К..

Имот с идентификатор *** по КК е изцяло идентичен с част от големия имот № 337 и частично идентичен с парцел

І-337 в кв.2 по стария регулационен план.

Вещото лице е изготвило към СТЕ две комбинирани скици в мащаб 1:1000: Скица № 1 е съвместяване на стария Регулационен план с КК на с. К., а Скица № 2 е съвместяване на новия действащ регулационен план с КК на селото, и на двете скици процесният имот е оцветен в червено, а регулацията е нанесена с плътна червена линия, а границите на имоти с пл.№ 337(на първата скица) и пл.№ 114(на втората) са повдигнати в синьо. От констативно–съобразителната част на заключението т.1 се установява, че по стария план са заснети имоти с пл.сн.№ 337 и пл.сн.№ 338 в кв.2, в североизточния край на селото, в регулацията му. В разписния лист към стария план имот с пл.сн.№ 337 е записан на С. Х.Х., а имот с пл.сн.№ 338 е записан на Х. А.. На основание 216 ПМС е направена промяна на плана, касаеща тези два имота, като са образувани нови парцели І-337 и ІІ-338 в кв.2, които са в регулация, а останалите части и от двата имота са изключени от нея.

Изменението от 1963г. на плана от 1927г. е предвиждало изграждане на нова улица, която да минава по южната граница на новите парцели І-337 и ІІ-338 в кв.2. В плана от 1986г. се вижда, че новопроектираната улица не е изградена и регулацията от стария план (по изменението от 1963г.) не е приложена. В о.з. вещото лице е пояснило, по новия РП претендираният имот попада в пл.сн.№ 114, извън регулация, включен в КК като „ясак“; къщата е в УПИ ІІІ-114 и на скица № 2 тя е оцветена в синьо и от там има връзка с този ПИ ***-ясака, който е с площ 803 кв.м., като има пътечка между двата имота. УПИ ІІІ-114 е имот в регулация по новия РП от 1986г., а ПИ