Присъда № 158 от 27.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 635/2024
- Вид
- Присъда № 158
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 13.07.2024
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал.1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията
- чл.57, ал.1, т.2 б. Б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29 ал. 1, б. Б · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 158, постановена на 27.06.2024г. по н.о.х.д. № 635 по описа на Районен съд – Варна за 2024г.:
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт на М.С.П. за това, че на 02.12.2023 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер от 201, 50 лева / двеста и един лева петдесет стотинки/ от владението на Г. Ив. Хр., собственост на ,,Био 5" ЕООД, управлявано и представлявано от М. С. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин.
Предлага за извършеното по отношение на него да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде около две години, след което да бъде редуциран с 1/3.
Пледира на подсъдимия да се възложат и сторените по делото разноски, в това число да се уважи предявеният граждански иск в пълния му размер.
Гражданският ищец пледира да му бъде присъдена сумата от 201.50 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди , ведно със законната лихва от дата на деянието до окончателното присъждане на сумата.
Защитникът на подс. П. моли съда при постановяване на присъдата да му бъде наложено наказание в минимален размер, като наред с това бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск.
Подс. П. на свой ред се солидаризира с казаното от представителя на ВРП и от неговия защитник.
В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият посочи, че съжалява за стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на 23.02.1985 г. в гр. Провадия, обл. Варна, живущ в гр.
Варна, българин, с българско гражданство, без образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
М. П. бил многократно осъждан с присъди и му били наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“ за извършени от него деяния от общ характер, основно насочени срещу собствеността на гражданите, а след освобождаването си от затвора той не се установявал на постоянния си и настоящ адрес, водел скитнически начин на живот и продължавал да извършва противозаконни посегателства против собствеността, за да си осигури средства за препитание и да се облагодетелства по неправомерен начин.
С влязло в законна сила споразумение № 537/11.12.2019 г., постигнато по НОХД № 4940/2019 г. по описа на 23 състав при PC - Варна, на подс. М. П. за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от осем месеца при строг режим. Всяко следващо престъпление в сроковете по чл. 30, ал.1 от НК обуславя квалификацията „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1, б. Б от НК, ако такава е предвидена в особената част на кодекса.
Такава престъпна дейност М. П. предприел и осъществил на 02.12.2023 г. в гр.
Варна, когато посетил търговски обект, находящ се на пазар „Чалажда“ - павилион № 61, представляващ агроаптека, в който като продавач консултант работела свид. Г. Ив..
Подсъдимият разполагал с предварителна информация, че св. И. обслужвала и 1 съседния павилион № 52, където се предлагали железарски стоки, тъй като двата търговски обекта били на един и същ собственик св. М. П..
Под предлог, че иска за си закупи проволка за отпушване на канализацията, П. помолил свидетелката да отвори магазина за железария.
Св. И. излязла от агроаптеката, но не заключила вратата на павилиона и се насочила към железарията, като през цялото време била следвана от П.. Влязла в склада на магазина и се забавила, за да намери търсения артикул. Междувременно възползвайки се от ситуацията, П. бързо се върнал в агроаптеката.
Насочил се към бюрото където била касовата наличност, навел се и отворил чекмеджето, извадил монетника и го изсипал така, че едрите монети да попаднат в ръката му, след което избягал от търговския обект.
Когато св. И. е върнала в агроаптеката и видяла празния монетник и разпръснатите монети върху повърхността на бюрото се досетила за извършената кражба и своевременно уведомила св. М. П. - управител на „Био 5" ЕООД , стопанисващ двата търговски обекта павилиони № 61 (агроаптека) и № 52 (железария).
При пристигането си на място св. Петков направил ревизия, проверил и сравнил наличността с касата и установил, че била извършена кражба в размер на 201, 50 лв.
Прегледал и записа от камерата за видеонаблюдение и сигнализирал органите на реда за инцидента.
При проведените ОИМ били приобщени записи от охранителна камера инсталирана в павилион № 61 в гр. Варна, пазар „Чаталжа“, съдържащ видеофайл на гореописаното деяние.
Същият е бил предоставен на 04.12.2023 доброволно с протокол от М. С. П. управител и собственик на „Био 5" ЕООД, стопанисващ обект № 61 - агроаптека и павилион № 52 - железария.
Видно от заключителната част на изготвена видео-техническа и лицево идентификационна експертиза е, че в предоставения за изследване 1 брой оптичен носители DVD-R „maxell“ се намира видеофайл 1 брой записан във формат „MPEG-4".
Записаното изображение е цветно, без звук, с резолюция 1280 х 72 пиксела, с вкопирани в кадър данни за дата и време, отразяващи настройката време на видеоохранителната система.
Не се установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Видеозаписите са годни за обработка.
Видеозаписът е заснет от 1 брой камера за наблюдение, разположена височина, надвишаваща преминаващите в кадъра лица.
След преглед на предоставеният видеозапис се установява следна хронология:
В 09:30:47 ч. на 02.12.2023 г. /според вкопирания тайм код/ в обхвата камерата се вижда лице от видим женски пол (вероятно служител в магазина).
В 09:32:58 ч. няколко секунди след като служителка отива в вътрешността на магазина, лице от видим мъжки пол - условно обозначено като лице № 1 (със слабо телосложение; на средна възраст; облечен с черна шапка на главата; тъмен суичър с качулка; черна долница с по три червени вертикални линии по крачолите и тъмни спортни обувки), оглежда около бюрото на служителката, след като служителката се връща в обхвата на камерата - две лица започват видимо да разговарят.
В 09:33:49 ч. двете лица излизат от обхвата на камерата.
В 09:36:17 ч. , лице № 1 влиза отново в магазина на бърз ход: изважда предмет, наподобяващ монетник от под бюрото; с дясната ръка извършва телодвижение, 2 наподобяващо на вземане на предмет от монетника и прибирането му в десният джоб на горницата си; изсипва монетника на бюрото, като изсипва част от монетите в ръката си; след което се насочва към изхода на магазина и излиза от обхвата на камерата в 09:36:27 ч. приложен снимков материал.
При направената оценка на качеството на снимковите кадри е установено, че изображенията на лицата съдържат достатъчно идентификационни признаци, позволяващи идентификация на заснетите лица, което ги определя като годни за провеждане на лицевоидентификационно изследване.
От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и представени в изследователската част, подредени в хронологичен ред.
Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните снимкови кадри и на сравнителния снимков материал, категорично е заснето едно и също лице, посочено като М.С.П..
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. П., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка за съдимост, протоколи, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за установено авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимото лице.
Подсъдимото лице на свой ред призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. М.С.П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на 02.12.2023 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи парична сума в размер от 201, 50 лева / двеста и един лева петдесет стотинки/ от владението на Г. Ив. Хр., собственост на ,,Био 5" ЕООД, управлявано и представлявано от М. С. П., без нейно (на владелеца, а междувпрочем и на собственика) съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Действително, видно от справката за съдимост П. е бил осъждан, като понастоящем не са изтекли сроковете по чл. 30 НК, поради което деянието й е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. Б от НК.
От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият П. е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.
3
За пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимия е съзнавал напълно, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната му отговорност за извършването на престъпления против собствеността на гражданите.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
По отношение на подс. М.С.П. съдът съобрази обстоятелството, че същата беше призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от две до десет години.
В конкретния случай, според съда са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – сравнително ниската стойност на отнетите вещи, като отегчаващи такива извън квалифициращите обстоятелства съдът не констатира, поради което прецени, че приложимото наказание „лишаване от свобода“ по отношение на П. следва да се определи като такова в размер на две години, като на основание разпоредбата на чл. 58а НК и с оглед процесуланият ред по който протече производството, същото следва да се намали с 1/3, като в крайна сметка на изтърпяване ще подлежи такова в размер на една година и четири месеца.
На основание разпоредбите на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира, че същото се равнява на конкретно установената стойност на отнетите вещи, а именно паричната сума от 201,50 лева.
Поради тази причина, съдът уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, която е акцесорна претенция, а не самостоятелен иск и също следва да бъде присъдена, доколкото е поискана от правоимащото лице.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 568, 01 лева в полза на ОД на МВР – гр.
Варна, както и сумата от 50 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Разпечатката съдържа 54 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3807577c-24d1-4117-95d4-42e9a0ca9b16