Решение № 56 от 02.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000939 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 14/21.07.2021 г., постановено по т.д. № 169/2020 г. на ОС-Х., в частта му, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да заплати ва Р. СП. СТ. на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни повреди, а именно: травматичен шок, контузия на мозъка, счупване на черепа, контузия на гръдния кош и корема, дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, травматично избиване на 8 зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и настъпили усложнения от травмите на главата и тялото, изразяващи се в увреждане на черепно - мозъчни нерви (ЧМН) - едва доловим централен фациалис в ляво (увиснал горен ъгъл в горен ляв устен ъгъл), леко изразена монопареза на ляв долен крайник, вертебрален синдром в тораколумбален отдел на ниво Тх12 L1, както и прояви на постравматична церебрастения, като пряко последица 1 от контузията на мозъка, изразяващи се в нарушение на вестибуларната функция, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене, паметови нарушения, лесна умора, както и прояви на енцефалопатия (нарушени когнитивни функции: концентрация, памет, интелект), причиняващи на ищцата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и психична травма - всички причинени при ПТП, настъпило на 15.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-Х. държавна такса в размер на 1000 лв. и 3 0 0 лв. възнаграждение за вещи лица,платени от бюджетните средства на съд, а на адвокат Г.И.М. от АК-Х. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лв.

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 20.08.2021 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата Р. СП. СТ. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 2.11.2021 г.

Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 15.09.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (от 2006 г., отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да й заплати сумата 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, настъпили при и в резултат на ПТП на 15.07.2015 г. по вина на водача Ц.В.В. при управлението от него на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е 2 отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2015 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 15.07.2015 г. е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил „Ф. Ф.“, управляван от Ц.В.В., при което е пострадала ищцата Р.С.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил В. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Безспорно е, че от ищцата не е било отправяно до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди и че преди датата на подаването на исковата молба 15.09.2020 г. на ищцата не е било изплатено обезщетение от застрахователното дружество. Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача В. ПТП са й причинени уврежданията, посочени в исковата молба. Ищцата твърди, че вследствие на тези увреждания и настъпилите вследствие на тях усложнения тя е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. Затова претендира за присъждане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 15.07.2015 г.

С подадения на 29.10.2020 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че искът за присъждане на обезщетението за търпени неимуществени вреди е погасен по давност. Оспорва механизма на настъпване на ПТП относно начина, описан в исковата молба, и твърди, че застрахованият от дружеството водач не е отговорен за него, а отговорна е единствено ищцата, която е предприела пресичане без да се огледа и да съобрази поведението си с интензитета и 3 характера на движението, с разстоянието и посоката на движение на превозните средства и на необозначено за целта място, като е навлязла като пешеходка в пътното платно с бърз ход и неочаквано, без да се огледа и без да вземе елементарни предохранителни мерки за своята безопасност. Оспорва иска и по размер като прекомерно завишен, както и неотговарящ на действително претърпените от ищцата вреди. Оспорва настъпването на описаните от ищцата в исковата молба увреждания и усложнения, както и оспорва наличие на причинна връзка между ПТП и твърдените от ищцата стоматологични и неврологични увреждания и евентуалните последици от същите. Претендира да бъде отчетена съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с оглед навлизане от нея на пътното платно внезапно и с бърз ход, без да се огледа и без да съобрази разстоянието до приближаващите се ППС, навлязла е в опасната зона на спиране на МПС, виновно е нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като бъде намалено присъждано обезщетение.

Оспорва и иска за присъждане на лихва, която счита за недължима като акцесорна поради неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, както и тъй като претенция за обезщетение не е заявявана до застрахователя преди подаването на исковата молба. Възразява и че претенцията за лихва е погасена по давност с изтичане на тригодишната давност, поради което претенцията, ако се приеме за основателна, следва да не бъде уважавана за времето преди трите години, считано назад от датата на подаването на исковата молба.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът преценява, че при ПТП на 15.07.2015 г., настъпило по вина на водача Ц. В., на ищцата са били причинени твърдените от нея в исковата молба увреждания и усложнения, които са съпътствани от продължителни болки и страдания, справедливият размер за обезщетяването на които е 50 000 лв. Съдът намира за основателно заявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване, тъй като ищцата при ПТП е допуснала нарушение на правилата за движение на пешеходците по пътното платно, а именно тя е излязла на пътното платно без да се огледа и да съобрази разстоянието на приближаващите се ППС и на място, където не е имала право да пресича пътното платно, поради което е налице 50% съпричиняване на вредоносния 4 резултат от нейна страна и, съответно, обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 25 000 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането за обезщетение по давност. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за законна лихва върху обезщетението съгласно чл. 111,б.“в“ от ЗЗД, защото в случая се претендира законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 84,ал.3 от ЗЗД и длъжникът не е в забава преди определяне размера на обезщетението от съда, т.е. преди определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от съда то не е ликвидно.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваните негови части, на първо място защото в производството пред окръжния съд не са били ангажирани доказателства, обосноваващи присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в толкова голям размер, който е изключително завишен, като не е съобразен както с обществения критерий за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, така и с многобройната практика на съдилищата. Заявява, че при определяне на обезщетението следва да бъдат взети под внимание всички индивидуализиращи белези на претърпените вреди, между които обществената конюнктура, икономическото състояние на страната и на региона на местоживеене на увреденото лице, семейното му положение и възрастта, като счита, че претендираната сума многократно надвишава доходите, които би могло да получи лицето за съизмерим период от време и цели единствено злоупотреба с право. Заявява, че средната работна заплата за страната през юли на 2015 г., когато настъпва ПТП, възлиза на 715 лв. по данни от НСИ, а за област Х. тя възлиза на 618 лв., а минималната работна заплата е 360 лв. Счита, че подобна обществена конюнктура не би могла да оправдае приемане на справедлив размер на обезщетение от порядъка на 70 средни работни заплати към датата на настъпване на събитието или средният доход за приблизително 6 години от датата на настъпване на събитието, още повече, че по делото е установено, че ищцата не е полагала труд към момента на настъпване на ПТП, както и от тогава до сега и подобен приход на практика не би могъл да бъде реализиран от нея, независимо от настъпването на ПТП. Заявява, че съдът не е възприел правилно и не е взел предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено непозволеното увреждане, 5 тъй като от събраните доказателства, в това число заключението на САТЕ и свидетелските показания, е установено, че пострадалата ищца сама се е поставила в ситуация на повишен риск, като е предприела пресичане на пътното платно без да се огледа и да се съобрази с приближаващите се ППС.

Заявява, че от заключението на САТЕ се установява, че произшествието е било предотвратимо от застрахования водач, но основния принос за него е именно на ищцата, която не се е огледала и не е взела мерки за собствената си безопасност. Заявява, че се касае за грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, както и за липса на елементарна грижа за собствената безопасност, при което увреденото лице поема неоправдано завишен риск за собствените си живот и здраве и се съгласява с него, поради което дължимото обезщетение следва да бъде съразмерно намалено. Заявява, че присъденият размер на обезщетението не съответства и на съдебната практика по отношение на подобни телесни увреждания, както и на установеното по делото неглижиране на същите от страна на ищцата, която не е търсила каквото и да било медицинска помощ в продължение на повече от 5 години след настъпване на ПТП и не е положила елементарна грижа за своето здраве, а е установено, че претърпените негативни последици и персистираща симптоматика биха могли да бъдат преодолени лесно при навременно лечение, което ищцата не е предприела по какъвто и да било начин. Заявява, че по делото не са представени категорични доказателства, че фрактурите на зъбите са настъпили в резултат на процесното ПТП, като изслушаната свидетелка заявява, че е научила за счупените зъби на дъщеря си една преди няколко месеца, пет години след ПТП, а вещото лице, изготвило СМЕ, допуска, че фрактурата е възможно да бъде получена и при друга травма, като единственото безспорно установено в тази насока е, че счупването а травматично, но не би могло по категоричен начин да се установи неговата давност. Твърди, че присъждането на мораторна лихва от датата на настъпване на събитието въпреки изричната законова разпоредба, че претенцията за лихва се погасява с тригодшина давност, е неправилно и пряко противоречи на закона. Заявява, че е неразбирам и противозаконен изводът на окръжния съд, че претенцията не е погасена по давност, като ако се възприеме разбирането на съда, че вземането става ликвидно една с определянето му от съда, то лихва изобщо не би следвало да се дължи или следва да се дължи от датата на съобщаване на решението, което не почива на 6 действащата нормативна уредба.