Решение № 68 от 28.07.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Чирпан, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно наказателно дело № 20265540200137 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Електронен фиш № 8506156864 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ /електронната система за събиране на пътни такси/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас АД, със законен представител ХХХ, ЕИК 102274111, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1278.23 евро /2 500.00 лева/, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 27.02.2023 година в 13:29 часа е установено нарушение № F5E83E5F5B58482DЕ053011F160AF528, с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ XX регистрационен номер XX с технически допустима максимална маса на 3880, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в община Братя Даскалови, за движение по път А-1 км 159+028, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидно маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10021, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 159+028. Независимо от налагането на това административно наказание „ТОПАЛОВ ТРАНСПОРТ“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЮЛ пътно превозно средство в размер на 13.80 евро/27.00 лв.

Недоволен от издадения ЕФ е останал жалбоподателят УМБАЛ – Бургас АД, 1

ЕИК 102274111, който чрез законния си представител проф. д-р Владимир Христов Гончев, го обжалва пред съда с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 27.04.2026 година, като в преклузивния 14-дневен срок за неговото оспорване е депозирал жалба, вх. № 2919 от 11.05.2026 година, изпратена по пощата на 08.05.2026 година, поради което същата се явява процесуално допустима.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят посочва, че ЕФ е издаден за извършено нарушение на 27.02.2023 година, а същият е връчен на 27.04.2026 година, тоест 2 месеца след изтичане на определения в чл. 34 от ЗАНН давностен срок, поради което се изключва възможността наложеното наказание да бъде изпълнено съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2013 година на ВАС и ВКС – ОСС от НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН административно-наказателната отговорност не може да бъде ангажирана след повече от една година и шест месеца от извършване на нарушението.

Сочи също, че в обжалвания ЕФ липсват данни относно момента, в който е установен нарушителят, както и относно датата, на която ЕФ е издаден. Наказателното преследване следва да се изключи, ако то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Излага доводи, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в действащата й редакция към момента на издаване на ЕФ/ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В правната разпоредба не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ.

Възможността за издаване на ЕФ е въведена с изменение на посочената законова разпоредба, считано от 13.02.2024 година. ЕФ страда и от процесуален порок, поради което моли съда на основание чл. 54 от ЗАНН да прекрати административнонаказателната преписка. Твърди, че и в нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП изрично не е предвидена възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3Б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и НП за нарушения по чл. 179, ал. 33в от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Извършената законодателна промяна в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр.

Първо, обн., ДВ, бр. 13 от 2024 година, в сила от 13.02.2024 година, се прилага занапред, а процесният ЕФ е издаден на 27.02.2023 година при действието на нормата в предходната й редакция.

Не на последно място, посочва, че Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на “определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда 2 налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1,2 и 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 36 ЗДвП вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение. Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което спорния електронен следва да се бъде отменен.

С писмо, вх. № 3581 от 10.06.2026 година, административно-наказващият орган изпраща административно-наказателната преписка по издаването на обжалвания ЕФ, като излага и становище относно неоснователността на подадената жалба. Моли съда да потвърди издадения ЕФ като правилен и законосъобразен.

От страна на АНО се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, приложени към преписката, които в своята съвкупност представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела, регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата. Характерът на така отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично уреден и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП - контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създадените доклади и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която сочи извършването на административни нарушения.

Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал.

3

1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е издаден Електронен фиш № 8506156864. Последният следва да притежава всички задължителни реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП - мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Твърди, че неоснователно е твърдението за липса на процесуална възможност АНО да издава ЕФ, като посочва, че от редът по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.Процесното нарушение е извършено на 27.02.2023 година и електронната система автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на наказателно постановление по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал.

11 от ЗДвП. Тоест, с автоматичното издаване на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана незабавно, поради което не са били осъществявани посочените в чл. 81 от НК действия по наказателно преследване или разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Давността е материалноправен институт, а връчването на ЕФ е процесуално действие, като спрямо ЕФ е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 27.08.2027 година.

Посочва също, че размерът на санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е фиксиран и за АНО не е предоставена възможност да определя наказание в различен от предвидения размер. Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент (Директивата), гласи, че „Държавите-членки установяват подходящ контрол и определят системата от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи“. С тази норма е заложена общностната цел, държавите-членки да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. В цитираната разпоредба са посочени три специални условия, необходими за постигане на тази цел, а именно установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерими и възпиращи.

Европейският законодател категорично е приел, че поставената цел може да бъде постигната само при кумулативното наличие и на трите условия, които в същността са взаимодопълващи се. Изолирането на съразмеримостта, като белег на санкцията от другите два кумулативни признака - нейната ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното решение. Ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмеримост, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основаната цел на административно наказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл определянето на едно наказание, изцяло с изискването за съразмеримост, но бъдейки неефективно и невъзпиращо, ще е в противоречие както с националното право, така и с разпоредбата на чл. 9а от Директивата. Право на всяка държава-членка на ЕС е самостоятелно да определи кои случаи да се приемат за нарушения и с какъв по вид и размер санкция да се наказват нарушителите, дали да се ангажира отговорност или да се отправи предупреждение.