Решение № 153 от 18.11.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Поморие, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100696 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба А. А. М., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на родител и законен представител на малолетната си дъщеря М. Й. М., ЕГН **********, против Й. Е. М. от с...., общ.Поморие, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.

Сочи се от молителката, че с ответника са съпрузи, които не живеят заедно и са в производство за развод, като двамата са родители на малолетната пострадалаи са във влошени отношения.

Твърди се, че ответникът отправял обиди и заплахи с побой и убийство по отношение на молителката, като такива отправил и на 13.10.2025 г.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адв. Рамадан Нуретин, който поддържа молбата за защита.

Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, предоставя на съда да се произнесе по направените от молителката искания. Ангажира доказателства.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата за защита е подадена пред компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН – съд, в района на който пострадалите лица фактически пребивават към момента на подаване на молбата, от 1 активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1, респ. т.2 от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.2, респ. т.3 от ЗЗДН, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

Съдът е изискал и по делото са приложени справки за родственост на страните, от които се установява, че същите са родители на малолетното дете М. Й. М., ЕГН **********.

Ответникът по молбата е многократно осъждан, видно от представената по делото справка за съдимост, а молителката не е осъждана.

В съда не са образувани предходни производство по ЗЗДН между страните, видно от изисканата и приложена справка.

Страните не се водят на отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас, съгласно представената справка от посоченото лечебно заведение.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.

В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника, за акта на домашно насилие – отправени заплахи по отношени на молителката, както и за времето на извършването на акта – м.агуст и септември на 2025 г. и 13.10.2025 г.

Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на същата, като в производството това не е сторено от ответника, нещо повече заявеното в декларацията се потвърждава от показанията на св. Стефка Й. М., поради което съдът приема, че на 13.10.2025 г., ответникът е осъществил описаните от молителката прояви от фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните изводи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По силата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

2

В разглежданият случай страните са съпрузи, които не живеят заедно, като на процесната дата – 13.10.2025 г., ответникът осъществил по отношение на молителката психическо насилие, изразяващо се в отправени обиди и заплахи по отношение на същата. Прояви с идентичен характер, извършени в присъствието на малолетното им дете, се установяват и преди горепосочената дата, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а именно през м.агуст и септември на 2025 г.

Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо психическо такова, извършено от ответника спрямо молителката и в присъствие на детето на страните, изразило се гореизложените конкретни проявни форми.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.

С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника, а именно, че същият е многократно осъждан, при съобразяване характера и интензитета на установения конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно, задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалите и забрана на извършителя да приближава пострадалите, обитаваното от тях жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е едногодишен такъв, а разстоянието, на което да се забрани на ответника да приближава пострадалите следва да е 50 метра.

Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника, като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си към молителката.

В случая страните имат дете, поради което и на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, за горепосочения срок местоживеенето му следва да се определи при майката и пострадал.

На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 25 лв., а предвид изхода от спора следва в негова тежест да се възложат и разноските на молителката по делото в размер 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното през м.август и м.септември на 2025 г. и на 13.10.2025 г., в с...., общ.Поморие, домашно насилие от Й. Е. М., ЕГН **********, спрямо А.

А. М., ЕГН **********, изразило се прояви на психическо насилие, представляващи отправяне на обиди и заплахи по отношение на пострадалата.

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното през м.август и м.септември на 2025 г. и на 13.10.2025 г., в с...., общ.Поморие, домашно насилие от Й. Е. М., ЕГН **********, спрямо М. Й. М., ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител А. А. М., ЕГН **********, а именно: осъществено в присъствието на пострадалата малолетна домашно насилие спрямо А. А. М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ за срок от 12 (дванадесет) месеца местоживеенето на детето М. Й. М., ЕГН **********, при майката и законен представител А. А. М., ЕГН **********, на адрес с...., общ.Поморие, ул. „Петрова нива“, № 9.

ЗАДЪЛЖАВА Й. Е. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. А. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Й. Е. М., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50 ( петдесет ) метра А. А. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН **********, обитаваното от тях жилище в с...., общ.Поморие, ул. „Петрова нива“, № 9, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалите, за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 25 лв. (тридесет лева).

ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН **********, да заплати на А. А. М., ЕГН **********, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок от днес.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.

Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на РУ на МВР – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Поморие, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100696 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба А. А. М., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на родител и законен представител на малолетната си дъщеря М. Й. М., ЕГН **********, против Й. Е. М. от с...., общ.Поморие, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.

Сочи се от молителката, че с ответника са съпрузи, които не живеят заедно и са в производство за развод, като двамата са родители на малолетната пострадалаи са във влошени отношения.

Твърди се, че ответникът отправял обиди и заплахи с побой и убийство по отношение на молителката, като такива отправил и на 13.10.2025 г.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адв. Рамадан Нуретин, който поддържа молбата за защита.

Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, предоставя на съда да се произнесе по направените от молителката искания. Ангажира доказателства.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Разпечатката съдържа 60 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38058813-2817-4c5e-a2c9-bd2aa5317d34