Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 331 от 10.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 272/2026
Вид
Определение № 331
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, ВАЛЕРИ СЪБЕВ, ЖЕНЯ ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 10.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600272 по описа за 2026 година Производство по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба осъдения Г. Е.

Д. против определение, постановено по ЧНД № 503/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С жалбата се прави оплакване за необоснованост на атакуваното определение на първоинстанционния съд. Сочи се, че се е поправил и няма да върши престъпления, с което заявява наличие на формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата му.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Г. Е. Д. се установява следното:

1

Г. Д. търпи наказание, наложено със определение за одобряване на споразумение от 12.02.2026г. по НОХД 50/2026г. на ОС Силистра за деяние по чл. 354а ал.1 и по чл. 131 ал.2 т.3 от НК общо в размер на една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим. Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 16.02.2026г. Приведен е в Затвора Белене.

Видно от приложената по делото справка към 29.07.2026 год. е изтърпял фактически осем месеца лишаване от свобода, които включват и времето, през което е бил с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Остава да търпи два месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода. Първата предпоставка е налице, тъй като фактически Д. е придобил формално право на условно предсрочно освобождаване на 29.05.2026г.

От затворническото досие на осъдения Г. Д. се установява, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора Белене същият не е наказван, но не е и награждаван.

Съгласно приложеното становище, изготвено от Началника на Затвора Белене, осъденият е постъпил с висок риск от рецидив – 71г. Към настоящият момент този риск се е понижил, но едва на 68т. Предоставена е възможност на Д. по време на престоя в Затвора да работи, която работа е била съобразена със здравословното му състояние/ имплантирана става на крака/, но същият се е отказал да изпълнява длъжността. След това му е осигурена работа в библиотеката на затвора по два часа дневно.

През целият престой до момента в затвора, лишеният от свобода не е участвал в специализирани програми за ресоциализация или друг вид мероприятия. Поведението му е уважително към персонала на Затвора. По време на работата с него е установен все още дефицит в някой зони, които се нуждаят от промяна, а именно: Отношение към правонарушението – Д. признава вина и отговорност, но не вижда разграничение от порочния начин на изкарване на доходи. Криминалните му нагласи не са намалени, не признава интересите на обществото, мотивацията му за промяна е само декларативна;

Трудова заетост - ниска реализация, поради здравословния му проблем; Начин на живот и обкръжение - на територията на Затвора не е проявявал рисково поведение. Според становището на Началника на затвора риска от подновяване на употреба на наркотични вещества при излизане от затвора е висок.

2

Въз основа на този анализ на цялостното поведение на осъдения Д., началникът на затвора е дал отрицателно становище за условното му предсрочно освобождаване.

Изцяло в тази насока е и изготвената експертна оценка за психологическото и емоционално състояние на лишеният от свобода В допълнение от него се установява, че Д. е волево неустойчив, макар емоционално в норма. Придържа се към социално желаната позиция и спазва режимните изисквания, но това не е достатъчно, за да се изрази категоричност за наличие на устойчива позитивна промяна в поведението. Препоръчва се работата по плана на присъдата да продължи.

Тези факти се установяват и от разпитаният в съдебно заседание ИСДВР Д. Ч.. От показанията му се установява, че това е пореден престой в Затвора на Д., като поведението му винаги е било добро и се е държал възпитано.

Свидетелят е посочил, че въпреки това поведение риска от рецидив за обществото е в средните нива, първо - тъй като това е пореден път изтърпяване на наказание, на следващо място - поради намаления ресурс от възможности за осъществяване на трудова дейност, а освен това ресурсите за справяне извън пенетициарното заведение на Д., без да върши престъпления са твърде ограничени. Показанията на свидетеля се подкрепят и от наличните по делото данни от свидетелството за съдимост на осъдения, от което се установяват немалкото извършени от Д. престъпления/независимо от реабилитацията/, за които има осъждания – 6 на брой, които показват, че наложените наказания до този момент не са довели до промяна в нагласите на осъдения.

Първостепенният съд е приел, че не са налице убедителни доказателства за корекция в поведението на осъдения.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд споделя този правен извод.

Няма спор, че първата предпоставка е налице – изпълнени са формалните изисквания за условно предсрочно освобождаване. Но видно от становището на Началника на Затвора Плевен, експертната оценка за психическото му и емоционално състояние, изготвени от длъжностни лица, които имат преки наблюдения върху поведението на Г. Д. в пенетициарното заведение, все още не може да се даде благоприятна прогноза за поведението 3 на осъдения. Всъщност от дадените становища се установява, че е постигнат напредък в процеса на поправяне. Планът към присъдата се изпълнява и има подобрение в някой от дефицитните зони. Но все още този напредък е недостатъчен, за да се приеме, че има пълно поправяне в поведението на осъдения. А това на фона на съдебното му минало, употребата на наркотични вещества и криминалните му нагласи, изисква работата по изпълнение на плана към присъдата да продължи. В допълнение рискът от рецидив се е снижил минимално от 71 на 68 т., т.е. едва с 3 пункта.

За да се приеме, че съществуват предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишеният от свобода , че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия, и с категоричност да се приеме, че лишеният от свобода има трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. Такава категоричност видно от становището на Началника на затвора и изготвената експертна справка не се установява. А служителите от администрацията на затвора са тези, които са в ежедневен контакт и комуникация с осъденото лице и именно те са тези, от чиито показания, доклади и становище може да се установи започнал ли е процес на проправяне и ако е започнал дали същият е завършил.

Поради изложеното по- горе, въззивният съд намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 31.07.2026г., постановено по ЧНД № 503/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Белене – Г. Е. Д., ЕГН:

**********.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5