Решение № 421 от 27.11.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 372 Година 2018, 27.11 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ………………………… На тридесет и първи октомври .............................. Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….. Жана

Кметска.......…........................……………..………………

Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… търговско дело номер ……… 124……… по описа за …… 2018…… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на Д.С.Ш., ЕГН **********,***, Х.Д.Ш., ЕГН **********,***, М.Д.Й., ЕГН ********** *** и Х.К. ***, починал в хода на производството по делото, като на негово място са конституирани наследниците му Ф.Х.М., ЕГН **********,*** и Х.Х.К., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер против „Дженерали застраховане“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав Цветанов Димитров за осъждане на ответната по делото страна да заплати на първата ищца сумата от 120000 лева, на втората ищца сумата от 130000 лева, на третата ищца сумата от 120000 лева и на наследниците на четвъртия ищец общо сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на 10.08.2016 година до смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на непозволеното увреждане - 10.08.2016 година до тяхното окончателно изплащане. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищците били близки на А.Ц.Х., починал в резултат на действията на Х.Х. С., ЕГН **********, който като водач на моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с рег. № А5133ВТ, причинил пътно-транспортно произшествие с участието като пешеходец на починалия на 10.08.2016 година около 18:00 часа по общински път BGS № 2185 в посока от с. Листец, община Руен към пътен разклон за с. Рупча и с. Планиница, община Руен, област Бургас. На посочената дата починалото лице А.Ц.Х., който бил пастир, извел както обикновено овцете на паша на около 2 км от селото. От двете страни на пътя имало банкети, като десния бил по посока на движението на лекия автомобил, а левия банкет на отсрещната страна на автомобила. След банкетите следвала тревна растителност и храсти, след което било пасището.

Управляваният от Х.Х. С. лек автомобил предприел заобикаляща маневра, като напуснал своя десен участък от пътното платно и навлязъл в лявата част на същото /срещуположната/, а впоследствие в левия банкет, изминал не малко разстояние без изобщо да спре и ударил пешеходеца Х., който се намирал извън пътя на 1.20 - 1.30 м от него и не представлявал никаква опасност за движението на лекия автомобил. В резултат на удара и получената от него тежка мозъчна травма, несъвместима с живота, А.Х. починал. За това деяние срещу водача Х. С. било образувано досъдебно производство № 335 ЗМ - 171/2016 година по описа на РУП - Руен. Вина за настъпилото произшествие и последвалата смърт на пешеходеца имал единствено водачът на лекия автомобил, слабата му квалификация като такъв и предприетите от него действия, а именно: късно възприемане на опасността, рязко завиване на волана наляво, напускането на пътното платно, преминаване с автомобила над тялото на А.Х. и влаченето му по терена.

Лекият автомобил, с който било причинено произшествието, по времето на извършване на същото бил застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Възникването на застрахователното правоотношение се удостоверявало от застрахователна полица № 115002529498, със срок на покритие от 10.10.2015 година до 10.10.2016 година.

Ищцата Д.С.Ш. живяла на съпружески начала с починалия А.Х. повече от 26 години. Те имали само сватба съгласно обичаите на техния етнос, без сключен граждански брак. От съжителството си имали родени три дъщери - Х., М. и А., които до момента на смъртта си А.Х. не бил припознал поради липсата на финансови средства, но въпреки това до последния си ден полагал за тях морални грижи, обич и подкрепа.

Ищецът Х.С. бил негов биологичен баща, който макар да нямал сключен граждански брак с майка му /починала/, го бил отгледал и възпитал без да го припознае, заедно с още две деца - брат му и сестра му.

Внезапната смърт на А.Х. се отразила изключително тежко на ищците. Децата загубили своя баща, ищцата Д.Ш. - мъжа, с когото била живяла щастливо повече от 26 години, а последният ищец - сина си, на когото се уповавал и от когото получавал обич и подкрепа.

Сполетялата ги трагедия била огромна, тъй като били изгубили най-близкия си човек, който се грижил за тях с много любов и бил тяхна морална и финансова опора.

Като увредени лица ищците подали молба до ответника като застраховател за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, по която била регистрирана ликвидационна преписка № *********/11.07.2017 година. Пред него ищците представили документи по досъдебното производство, както и допълнително изисканата информация за родствени връзки между лицата, а именно клетвени декларации от съседи на семейството в селото. В процеса на водене на преговори не било постигнато споразумение за размера на обезщетението, поради което и до момента те не били получили никакви парични суми за такова. Считат, че претендираният от всеки един от тях размер обезщетение бил съответен на законово залегналия принцип на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. От друга страна, той бил съобразен с минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

Оспорено е твърдението по искова молба, че ищците са родственици на починалия А.Х., респективно, че попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт. Сочи се в тази насока, че кръгът от лица не бил нормативно установен, с оглед на което следвало да се съобразят задължителните за съда постановления на Пленума на Върховния съд от 1961 година, 1969 година и 1984 година. Лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, били най-близките на пострадалия - възходящи, низходящи и съпруг - роднините по права линия от първа степен /родители и деца, вкл. взетото за отглеждане и осиновяване дете/ и преживелият съпруг /вкл. лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия/. Законни наследници на починалото лице били едноутробните му брат и сестра, като никой от ищците не бил посочен като такъв.

За ищцата Д.Ш. се изтъква се, че не било установено фактическото й съжителство с пострадалия. Приложените към исковата молба клетвени декларации били негодни доказателствени средства, независимо от това, че носели подписа на Кмета на с. Листец, който факт последният бил удостоверил. Същите представлявали писмени свидетелски показания и като такива били недопустими съобразно разпоредбите на ГПК. Същото се отнасяло и за приложените протоколи за разпити от досъдебното производство. В тази връзка ответната страна се позовава на съдебна практика, съгласно която документи, изготвени в досъдебното производство са негодни доказателствени средства и не могат да бъдат ползвани в гражданския процес, още повече, че протоколите съдържали показания на самите ищци.

По отношение на исковете на Х.Ш. и М.Й. се посочва, че с Постановление № 5 на Пленума на ВС било признато правото на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете. Сочи се също така, че в Постановление № 2 били посочени примерни родствени връзки, при които по причина на родствена или житейска близост с починалия било възможно да се създадат близки отношения и тези лица търпели морални болки и страдания от загубата му, но въпреки това на същите не се дължало обезщетение за неимуществени вреди.

Такива били братята, сестрите, роднините по права линия от втора и по-горна степен, както и доведеното дете, втори съпруг на родител и т. н. Изтъква се от ответника, че ищците били признали факта, че пострадалият не ги бил припознал, а съгласно удостоверенията за раждане баща им бил неизвестен, поради което и имената им били образувани по реда на чл. 15 от ЗГР. Произходът на двете ищци не бил установен по предвидения в закона ред в особено исково производство. С оглед на всичко изложено, връзката между Х.Ш. и М.Й. и пострадалия А.Х. следвало да бъде отнесена като връзка между „доведено дете, втори съпруг на родител“, която категория лица според ответника била изрично изключена от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт.

По отношение на претенцията на Х.С. също се сочи, че биологичната връзка била изцяло недоказана. Съгласно удостоверението за наследници на А.Х., негови законни наследници били едноутробните му брат и сестра, т. е. и тримата били родени от една майка, докато бащата бил неизвестен и по никакъв начин не се установявал правопораждащият факт, че Х.С. бил баща на А.Х..

При условията на евентуалност е направено оспорване на исковете по размер. Изтъква се, че претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди не съответствали на изискването за необходимост и достатъчност. Същите били незаконосъобразно /в нарушение на чл.

52 от ЗЗД/ и необосновано /с оглед конкретните обстоятелства/ завишени по размер, като при евентуално тяхно уважаване щяло да се стигне до неоснователно обогатяване. Изрично било посочено в цитираната съдебна практика, че при смърт задължителни критерии за съдилищата били възрастта на пострадалия, общественото му положение и отношенията между него и претендиращите обезщетения лица.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, въпреки бедността и необразоваността на пострадалия, същият бил полагал грижи и подкрепял семейството си, а не обратното, което говорело само по себе си за общественото положение на ищците по делото. Това се установявало и от декларираните от тях обстоятелства и представените от тях доказателства с оглед искането им за освобождаване от плащане на държавна такса.

Съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която да упражни предоставените й от нормата на чл. 372 от ГПК права. В същия срок ищците чрез своя процесуален представител са депозирали такава, в която са допълнили и пояснили първоначалната си молба.

На първо място е оспорено като неоснователно твърдението на ответника, че те не попадали в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение вследствие смъртта на техен близък. По отношение на ищцата Д.Ш. се сочи, че с ППВС № 5 било признато правото на обезщетение на лицето, с което починалият бил съжителствал трайно на съпружески начала, без да е сключен граждански брак. Изтъкват се отново обстоятелствата, изложени в исковата молба относно фактическото съжителство между ищцата и починалия А.Х., като се добавя, че то било трайно и между тях съществували отношения на любов и разбирателство. След неговата смърт ищцата останала сама без мъжка подкрепа до себе си не само във финансов аспект, но преди всичко в емоционален план. Мъката й била непреодолима, преживеният стрес се отразил и на здравословното й състояние. По същия начин стоял въпросът и относно правото на обезщетение на останалите ищци, тъй като със същото постановление било признато правото на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Признаването на правото им на обезщетение било обвързано единствено с изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставяло условие да са предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

Разпечатката съдържа 36 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38036be1-ca94-4e84-9690-5452259705e9