Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 06.02.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2133/2023
Вид
Решение № 73
Подписан
06.02.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Шумен, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630102133 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от “Лес комерс 94“ ЕООД гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Г. от АК Шумен, против „Арса лес“ ЕООД гр. С., в която е предявен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца сумата 9 600 лв., получена на отпаднало основание /развален договор/, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 28.09.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по издадена от ответника фактура № 995/09.03.2022 г., на 10.03.2022 г. с преводно нареждане ищцовото дружество извършило авансово плащане на сумата от 9 600 лв., с включен ДДС, по банкова сметка на ответника за доставка на дървен материал. С преводното нареждане била платена сумата от 18 964.56 лв., като освен авансовото плащане по фактура № 995/09.03.2022 г. било извършено и дължимото окончателно плащане в размер на 9 364.56 лв. по фактура № 994/09.03.2022 г., издадена от ответното дружество, имаща за предмет извършена предходна доставка на дървен материал от ответника. На 09.03.2022 г. по извършеното авансово плащане по фактура № 995/09.03.2022 г., ищецът изпратил на доставчика на електронния му адрес „[email protected] конкретна заявка за доставка на конкретни изделия от 1 дърво: челни дъски - 1 пачка, летви 3/4 - 2 пачки; 6x12-4 метра - 1 пачка;

5x10-4 метра - 2 пачки; 6x8-4 метра - 1 пачка и дъски на 4 метра - 3 пачки. От ответника не последвало потвърждение за приемане на заявката. Ищецът счита, че поради непостигната договореност за извършване на желаната доставка, каквато и не била извършена, платената авансово сума се явявала получена от ответника с оглед на неосъществено основание и следва да бъде върната на ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да плати на ищцовото дружество сумата от 9 600 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът уведомен чрез Д. Г. – работник на адресата, не е подал отговор на исковата молба. В проведеното по делото съдебно заседание ответникът подава молба рег. № 1550/29.01.2024 г., по описа на ШРС, с която твърди че всички дължими сумата е платена. Ищецът, чрез процесуалния си представител признава, че сумата е платени, но поддържа искането за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложеното в исковата молба, както и от представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали във валидни търговски отношения по силата на неформален договор за доставка на дървен материал, с извършено авансово плащане по фактура № 995/09.03.2022 г.

С оглед молба рег. № 1550/29.01.2024 г., както и реципрочното признание на ищеца, съдът не обсъжда приложените доказателства поотделно.

Предвид извършеното плащане в хода на процеса, като страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради погасяване и следва да бъдат отхвърлен с аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно разноските:

2

Ищецът не е направил оттегляне на иска, а поддържа произнасяне с решение, като с исковата молба и в съдебно заседание претендира сторените в производството разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Отговорността за разноските като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Извършеното изпълнение от ответника, след получаване на преписа от исковата молба, се отразява върху разпределението на разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив, следва произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от разноски предполага наличие на две предпоставки: 1/ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и 2/да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки разноските се възлагат върху ищеца. От една страна признанието е факт преди съдебното заседание. В случая, с оглед направеното с молба от 29.01.2024 г. признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене. От друга страна плащането е извършено след получаване на съобщението по чл. 131 ГПК. При хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса , се налага извода, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото - не е погасил дълга си преди процеса, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от задължението за разноски. В този смисъл съдът намира, че не е налице предвиденото в разпоредбата първо кумулативно условие - да не е дал повод за завеждане на иск. Поради това сторените от ищеца разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 1644 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявеният от „Лес комерс 94“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Велики Преслав“, № 12, ет. 10, ап. 46, срещу „Арса лес“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. С., обл. София, ул. “Пирин“, № 9, иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 3

ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца сумата от 9600 /девет хиляди и шестстотин/ лв. с ДДС, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.

Осъжда „Арса лес“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. С., обл. София, ул. “Пирин“, № 9, да плати на „Лес комерс 94“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Велики Преслав“, № 12, ет. 10, ап. 46, сумата от 1644.00 (хиляда шестстотин четиридесет и четири) лева представляваща разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4