Решение № 1697 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330106889 по описа за 2025 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявил срещу ответника В. А. Т. с ЕГН: ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1198.46 лева – главница, за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.12.2022 год. до 23.10.2024 год., както и лихва за забава върху главницата в размер на 50.21 лева за периода от 28.02.2023 год. до 30.09.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 19584/2024 год., по описа на РС Пловдив.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Т. бил потребител на ВиК услуги по 1 смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за топлофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтажна измервателното устройство. В имота било начислявано количество вода за двама обитатели – 10 куб.м.

Вписаният водомерен номер **** в приложените справки представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК независимо от размера ма задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу В. Т. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.

Образувано било ч.гр.д. № 19584/2024гпо описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение.

С оглед изложеното е предявен иск за установяване дължимостта на неплатения остатък от вземането по заповедта. Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на потребител на ответника.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 19584 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 9718/18.11.2022 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. След дадени указания от съда по реда на чл. 415 ГПК в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, ап.**, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот и качеството потребител на ВиК услуги е приобщена изискана декларация по чл. 14 ЗМДТ, видно от която ответникът е депозирал заявление до Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П., че е собственик на процесния имот, заедно със съпругата си. От ищцовото дружество, в с.з. е представено и прието като писмено доказателство 3 споразумение за разсрочване на задълженията на ответника към ищеца, сключено след образуване на настоящото производство./л.62/ С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

От приетото и неоспорено споразумение за разсрочване на задълженията, се установява, че ответникът е постигнал договаряне за разсрочено плащане на вземания на дружество ответник в период, включващ и процесния – а именно 15.09.2020 до 19.09.2025 год. за сумата от общо 2758.94 лева, която надхвърля претендираната сума за главница от 11.98.46 лева.

Съдът намира, така обсъденото споразумение за извънсъдебно признание на ответника не само относно качеството му на потребител на услугите на ВиК дружеството, но и относно размера на предявените искови претенции.

Предвид така установеното, съдът намира исковите претенции за доказани по основание и размер. След да се приспадне обаче от претендираните суми сумата от 280 лева или 143.16 евро, отразена като платена на 23.09.2025 год. в споразумението от 23.09.2025 год., както и сумата от общо 190.18 евро, които са съотнесени от ответника за главница и лихва за забава, които съгласно депозирана молба от дружеството ищец с вх. № 24121 от 09.03.2026 год. са му заплатени от ответника, след депозиране на исковата молба в съда, въз основа на сключеното споразумение, като от претендираните вземния са останали дължими сумите от 459.85 евро главница и 8.03 евро лихва за забава. Съобразно изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, а и видно от представената справка с цитираната молба от 09.03.2026 год., от тези суми не е приспадната платената сума от 143.16 евро на 23.09.2025 год., като първа вноска от сключеното споразумение. Предвид правилата на чл. 76, ал.2 ЗЗД, съдът счита, че със сумата от 143.16 евро е платена посочената като останала дължима лихва от 4

8.03 евро, а с остатъка частично сумата от 459.85 евро, като ответникът е останал задължен за сумата от 324.72 евро – главница. Предвид така установеното, искът за обезщетение за забава от 25.67 евро и за главница от 288.04 евро следва да бъде отхвърлен, съобразно нормата на чл. 235, ал.3 ГПК, поради настъпило плащане в хода на процеса, а следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 324.72 евро, върху която сума се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, тъй като въпреки че частично искът се отхвърля, то основанието за това е настъпилото плащане след депозиране на исковата молба, поради което и ответникът е дал повод за завеждане на иска.

Ищцовото дружество е направило разноски в настоящото производство в размер на 75 лева за държавна такса, 400 лева възнаграждение за особен представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди и сумата от 102.26 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лева, от които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Присъдените суми в лева, на основание влезлия в сила Закон за въвеждане на еврото в Република България следва да бъдат превалутирани в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че В. А. Т. с ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от 324.72 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на 5 питейна и отведена канална вода за периода 24.10.2023 г. – 23.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, ап. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2024 год., КАТО ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило плащане в хода на процеса, иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 374.72 евро до пълния претендиран размер от 612.76 евро, както и предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 25.67 евро, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 28.02.2023 год. до 30.09.2024 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19584/2024 год., по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА В. А. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от 345.17 евро – разноски в настоящото производство и сумата от 38.35 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 19584/2024 год., по описа на РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението ч.гр.дело 19584/2024 год., ведно с препис от настоящото решение, да се върне на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6