Решение № 3013 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20231110155874 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявен от С. В. Р., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1 СК против Г. П. Р., ЕГН ********** за развод, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на роденото от брака дете – Петър Г. Р., ЕГН 11492866409, по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище, както и по чл. 53 СК относно фамилното име.

Твърди, че с ответника сключили граждански брак на 04.09.2010 г., като по време на същия е роден малолетният им син Петър. Поддържа, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка сочи, че по време на съвместното с ответника съжителство се породили неразбирателства, а през последните години се проявили и различията в характерите и разбиранията им за семейния жИ.т. Твърди, че след недоразумения и неразбирателства напуснала семейното жилище и оттогава заедно с детето живее в имот под наем. Поддържа, че непосредствени грижи за детето полагат и двамата родители, като детето живее по една седмица с всеки от тях, а страните общуват единствено по повод въпроси относно детето. Иска бракът между 1 страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 195 лева за детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, семейното жилище, в обикновена съсобственост на страните, да бъде предоставено за ползване на нея и детето до навършване на пълнолетието му, както и за възстановяване на предбрачното й фамилно име.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който оспорва исковете. Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, издръжката му, както и по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище. Твърди се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен поради различията в разбиранията на страните относно семейния жИ.т. Поддържа се, че между страните се появили протИ.речия и ищцата напуснала семейното жилище доброволно. С предявените насрещни искове иска бракът да бъде прекратен, както и родителските права по отношение на детето на страните да бъдат предоставени на бащата, за присъждане на режим на лични отношения с майката, съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане издръжка на детето в размер на по 234 лева, както и да бъде предоставено семейното жилище за ползване от него и детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала писмен отговор. Твърди, че от раждането тя основно полага грижите за детето, за възпитанието, обучението и училищните му занимания. Заявява, че притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето, има изградена силна емоционална връзка с него, има достатъчно добри доходи, за да подсигури нуждите на детето, с оглед на което намира, че родителските права следва да й бъдат възложени. Възразява по предложения режим на лични отношения с бащата, като намира, че същият не е съобразен с учебния график на детето. Твърди се, че отношенията на страните били влошени, както и че съпругът отказал да напусне семейното жилище, поради което тя била принудена да стори това. Заявява, че след раздялата със съпруга заплаща част от ипотечните вноски за имота. Поддържа, че не притежава друго жилище, в 2 което да живее.

С определение № 17136 от 20.04.2024 г. са постановени привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК, като на майката е предоставено упражняването на родителските права, при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между детето и бащата и последният е осъден да заплаща издръжка на детето.

В представените социални доклади от ДСП - Слатина и ДСП - Сердика е отразено споделеното от детето, че обича и двамата си родители, и те се грижат за него. Родителите са имали устна уговорка детето да пребивава по една седмица при всеки от тях. Констатирани са подходящи битови условия за отглеждане на детето, както при майката, така и при бащата.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата и ответник по насрещните искове заявява, че има силна връзка с детето от самото му раждане и сама се е грижила то да се чувства добре. Сочи, че бащата му се обажда по телефона, общуват и се виждат. Завява, че до постановяване на привременните мерки детето се е отглеждало една седмица от бащата, една седмица от нея. Твърди, че имало настройване от бащата, при връщането на детето в нейния дом. Сочи, че семейното им жилище е закупено преди брака на страните и последните са съсобственици и участват еднакво като дялове и всеки заплаща кредитните вноски. Твърди, че няма в собственост друго жилище и доколкото й е известно съпругът й също не притежава друго жилище. Детето споделило с майката, че бащата го кара да спят заедно на една спалня, въпреки обособената самостоятелна стая. В тази връзка детето не се чувствало комфортно, тъй като баща му хъркал. Детето споделило, че баща му му е казал да не общува с партньора на майката, да отива в другата стая и да не приема подаръци от негова страна.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът и ищец по насрещните искове заявява, че с детето са много близки, спортуват заедно, излизат в парка и му помага с усвояването на учебния материал. Заявява, че детето се чувства ужасно, когато трябва да се връща при майката и новия й партньор, защото се принуждава да живее с човек, с който не му е приятно да живее. Сочи, че всеки ден когато детето не е при него, му звъни минимум по три път на ден.

Заявява, че детето е привързано и към двамата родители и с режима седмица на седмица се чувствало добре, като така можело да изкарва по-дълго време и 3 с бащата, и с майката. Счита, че действащият към момента режим на лични отношения на детето с родителите, го направил затворен в себе си и повлиял на комуникацията с приятелите.

Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет детето споделя, че не е правилно родителите му да са разделени и трябвало пак да са заедно. Сочи, че за него е много сложен избор при кого от двамата иска да живее. Заявява, че се вижда и с двамата си родители и всеки от тях не го настройва да не общува с другия.

Споделя, че майка му има нов партньор, който бил много приятен и се държал добре. Детето заявява, че най-много го устройва режим на лични контакти една седмица с единия родител, една седмица с другия.

Настоящият съдебен състав като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представено по делото удостоверение за сключен граждански брак /л. 4/ страните са сключили брак на 04.09.2010 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 311/04.09.2010 г. в гр. Пазарджик, като съпругата е променила фамилното си име от Стефанова на Р.. Страните имат родено от брака едно ненавършило пълнолетие дете – Петър Г. Р., ЕГН 11492866409 /л. 5/. Семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.

„Надежда“ 4, представлява апартамент със застроена площ от 60.11 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, закупено от страните преди сключването на гражданския брак /л. 36.37 – НА за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том IV, рег № 10887, дело № 635/2007 г./. От постъпилата справка от НАП се установява следното: С. В. Р. е трудово ангажирана по правоотношение с „Минстрой Холдинг“ АД, считано от 06.04.2017 г., при средномесечен осигурителен доход в размер на 3522 лева и средномесечен облагаем доход в размер на 5366 лева, за периода м. 10.2022 г. – м.08.2024 г. /л. 205-206/; ответникът е трудово ангажиран по правоотношение с „Пантелей Тошев“ ООД за същия период, с деклариран средномесечен осигурителен и облагаем доход в размер на 2965 лева.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че детето Петър е в добро психоемоционално състояние, не е констатирано наличие на психична 4 проблематика при него и има добре изградена емоционална и доверителна връзка както с майката, така и с бащата. Експертът е отчел малко по-изразено предпочитание на детето към майката, като фигурата й на този етап била леко изразено по-значима за детето, обусловено от нейния тип личност. Вещото лице е заключило, че и двамата родители са важни и значими за детето и то контактува с желание и радост с тях, има нужда от контакти и с двамата и получава нужните внимание и зачитане както от майката, така и от бащата.

Експертът сочи, че родителите познават особеностите и предпочитанията на детето, също имат способности, възможности и желание да го отглеждат, притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в неговото отглеждане. Посочено е, че и двамата родители са отговорни, имат своите добри и силни страни, чрез които могат да бъдат пример в жИ.та на детето. Като проблемна област е отчетена липсата на конструктивна комуникация между родителите и недостатъчното утвърждаване на другия пред детето. Констатирана е различна ценностна система при родителите, като това разминаване е довело до сериозни затруднения при фокусирането върху проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Експертът заключава, че родителите осъзнават важността на другия в отглеждането и възпитанието на детето, но имат свои специфични възприятия в тази област. В обобщение вещото лице излага, че родителите зачитат авторитета и необходимостта на другия родител в отглеждането и възпитанието на детето, но не работят за утвърждаване на авторитета на другия родител пред детето.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнооценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че семейното жилище представлява апартамент, находящ се в гр. София, Столична община, район „Надежда“, блок 463, вх. А, етаж 6 и се състои от входно антре, кухня, от която се влиза в спалня и дневна, баня с тоалетна и тераса. Експертът е заключил, че пазарната наемна цена на семейното жилище към м.01.2025 г. е 624 лева.

Показанията на св. Полина Караиванова, приятелка на ищцата, съдът кредитира досежно полаганата от майката грижа за детето, неразбирателството между съпрузите и че ищцата живее на квартира, но не и относно липсата на грижа от страна на бащата, доколкото няма преки възприятия, а единствено е формирала субективна нагласа от разказите на ищцата. Това е така, защото свидетелят прави протИ.речиви изявления, като 5 от една страна твърди, че бащата не полага грижи за детето, а от друга, че детето е гледано две години от бащата.

От показанията на св. Петрунка Р., майка на ответника, се установява, че страните са разделени, като ищцата напуснала семейното жилище. Свидетелят заявява, че до постановяване на привременните мерки относно родителските права, режима на лични отношения и дължимата издръжка от неотглеждащия родител, майката и бащата си разделяли разходите по отглеждане на детето.

Св. Р. твърди, че тя също е участвала в грижите за детето, помагала му е с уроците, помагал е и бащата. Показанията на св. Р. съдът кредитира, като ги намира за обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, след извършване на преценка по реда на чл. 172 ГПК.

При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, съпрузите са фактически разделени, не поддържат отношения помежду си, включително и трудно общуват по отношение на детето. Ето защо съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен с развод.