Определение № 711 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. София, 28.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20241001000788 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Б. К. Т., чрез адв.В. Б. от САК насочена против Определение № 2473/27.06.2024 г., постановено по т.д. № 274/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което на осн.чл.130 ГПК е върната подадената от частния жалбоподател искова молба с вх.№ 15311/09.02.2024 г., по която е образувано т.д.№ 274/2024 г. по описа на СГС, ТО и с която са били предявени в условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на две решения на ОСС на ответното дружество, проведено на 31.01.2024 г., а именно - за приемане правила за достъп до фирмена документация и за изключване на Б. Т. като съдружник.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд неправилно да е тълкувал нормата а чл.16 от дружествения договор на „Бомар Планет Логистик“ООД съобразно вложения в нея и отговорят на действителната воля от съдружниците в смисъл решенията по посочения текст да влизат в сила след вписването им в Търговския регистър /ТР/.

Поддържа се и неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.140, ал.4 ТЗ, уреждащ конститутивния характер на вписването на решението на ОСС в ТР, както и на чл.7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Твърди се даденото тълкуване да сочи и на възпрепятстване съдружникажалбоподател да упражни правото си на защита срещу изключването му като съдружник до степен, равняващо се на липса на правен способ за това.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат се иска отмяната му.

В отговора по частната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на 1 преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от нарочно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя - надлежно процесуално легитимирана страна – ищец по делото, по което исковата му молба е върната, срещу акт, за който е предвиден изричен последващ въззивен контрол /чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.130 ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по искова молба на Б. К. Т., в качеството му на съдружник в „Бомар Планет логистик“ООД, насочена против посоченото дружество, в чиято обстоятелствена част са изложени доводи да незаконосъобразност на взетите решения на ОСС на ответника, проведено на 31.01.2024 г. по т.7 от дневния ред - приемане на правила за достъп до фирмената документация и по т.8 - с което ищецът е освободен като съдружник.

Съответно на тези доводи в петитума на молбата е поискано отмяна на посочените решения на ОСС.

Като се запознал с исковата молба и извършил служебна справка в ТР при АВп и в деловодната система на СГС първоинстанционният съд приел от правна страна, че същата е недопустима, т.к. с нея е предявен недопустим иск, поради липсата на надлежна активна процесуална легитимация за ищеца да го предяви.

Последното, предвид безсъмненият факт /за който ответникът по делото е приложил доказателства към исковата и допълнителната си искова молба/ относно наличието на предходни решения за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, взети на ОСС съответно на 09.05.2023 г., 23.06.2023 г. и на 09.10.2023 г., породили незабавно действие във вътрешните отношения между съдружника и дружеството. Този факт не можел да се опровергае от обстоятелството, че Т. е атакувал предходните си изключвания по съдебен ред чрез предявяването на иск по чл.74 ТЗ с искане за отмяната им, доколкото част от инициираните по последните искови производства не са приключили с влезли в сила съдебни решения, нито от липса на вписване в ТР на изключването на ищеца, нито от тълкуването на чл.16 от дружествения договор.

При гореустановеното първоинстанционният съд заключил, че след като решението за изключване на предходни ОСС е породило действието си незабавно по отношение на съдружниците, вкл. на изключения и на самото дружество, и за тези вътрешни отношения неизвършеното вписване на посоченото обстоятелство в ТР е правно ирелевантно, то в лицето на ищеца не е налице активна процесуална легитимация от предявяване на иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решения на ОСС на дружеството от следваща дата, т.к. към посочения момент той вече не е имал качеството на съдружник.

Решаващият въззивен състав изцяло споделя така изложените доводи на пръвоинстанционния съд в подкрепа на крайния му извод за недопустимост на предявените от частния жалбоподател искове за отмяна на решенията, взети на проведено на 31.01.2024 г.

ОСС на ответното дружество и се присъединява към тях. Същите съответстват изцяло на установените по делото факти и приложимия към спора материален закон – ТЗ, както и на тълкуването му, възприето трайно и безпротиворечиво от съдебната практика.

Във връзка с оплакванията, развити в частната жалба, излага и следното:

Частният жалбоподател не оспорва релевантния за настоящето производство факт, че са налице предходно взети решения за изключването му като съдружник в ответното дружество, съответно: 1/на проведено ОСС на 09.05.2024 г.; 2/ на проведено ОСС на 23.06.2023 г.; и 3/ на проведено ООС на 09.10.2023 г.; 4/ на проведено ОСС на 19.01.2023 г.

Не оспорва и установимия от анализа на приложените по делото писмени доказателства, както и от извършените и от настоящата инстанция служебни справки по партидата на ответното дружество в ТР и в деловодната система на СГС, че всяко едно от взетите решения за изключването на Б. Т. като съдружник в „Бомар планет логистик“ООД, както и др. взети решения, са били атакувани пред съда по реда на чл.74 ТЗ и по тях са били образувани искови производства в следната поредност: 1/т.д. № 136/2023 г., по което е постановено Решение № 1365/16.06.2023 г. С него е признато за установено по предявен иск от Б. Т. против „Бомар планет логистик“ООД с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че решението по т.3 от дневния ред, взето на ОСС на посоченото дружество на 19.01.2023 г. за 2 изключването на Т. като съдружник е нищожно. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила; 2/ т.д. № 911/2023 г. по описа на СГС, ТО, по което е постановено решение № 651/07.05.2024 г. С последното предявеният иск по чл.74 ТЗ от Т. за отмяна на решението на ОСС от 09.05.2023 г. за изключването му и решението на същото ОС за поемане на дяловете му от другия съдружник. Това решение не е влязло в законна сила - срещу него е постъпила въззивна жалба, по която е образувано т.д. № 635/2024 г. по описа на САС, висящо към настоящия момент, ; 3/ т.д. № 1201/2023 г. по описа на СГС, ТО, по което е постановено решение № 282/23.02.2024 г. С него са отхвърлени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.137, ал.5 ТЗ - за прогласяване нищожността на решение на ОСС на съдружниците в ответното дружество за изключването на Т. като съдружник и поемане на дружествените му дялове от другия съдружник, взето на 23.06.2023 г. , както и за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на същите решения на ОСС. И срещу това решение не е влязло в сила – срещу него е подадена въззивна жалба, по която е образувано в.т.д. № 377/2024 г. по описа на САС, висящо към настоящия момент; 4/ т.д. № 1889/2023 г. по описа на СГС, ТО, по което е постановено Решение № 1147/14.08.2024 г. С него по предявени искове от настоящия ищец срещу същия ответник искове с правно основание чл.74 ТЗ са отменени взетите решения на ОСС на ответното дружество, състояло се на 09.10.2023 г., с които Т. е изключен като съдружник в дружеството, а дяловете му са поети от другия съдружник. Решението не е влязло в сила срещу него е постъпила въззивна жалба, администрирана към САС.

Извършената служебна справка по партидата на ответника по иска към момента на постановяване на настоящето определение установи като съдружници в „Бомар планет логистик“ООД да са вписани Б. К. Т. и Н. В. Н..

Установи се още, че действително според обявения дружествен договор на дружеството нормата на чл.16 от същия установява решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор, увеличаване и намаляване на капитала, приемане, изключване на съдружник, преобразуване и прекратяване на дружеството, избор, освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор влизат в сила след вписването им в търговския регистър.

При тези релевантни за предмета на производството факти въззивната инстанция счита изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване искове за отмяна на две от взетите решения на ОСС, проведено на 31.01.2024 г. за правилен, а наведените доводи от частния жалбоподател в обратната насока за правно несъстоятелни.

По въпроса от кой момент взетото решение от ОСС на ООД за изключване на съдружник има действие в отношенията между дружеството, чрез органните му представители и съдружниците - от момента на вземане на решението или от момента на вписването му в ТР, настоящият състав изцяло споделя и се присъединява към разрешението, дадено от константната съдебна практика, обективирана в множество актове на касационната инстанция /Решение № 372/05.01.2007 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 566/2006 г., ГК, Решение № 606/22.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 250/2007 г., ТК, Решение № 690/03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 135/09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 306/17.10.2018 г. по т.д. 3110/2017 г. на ВКС, II т.о, ТК, Решение № 149/30.12.2016 г. по т.д. 846/2015 г. на ВКС, II т.о., ТК, Решение № 157/03.01.2017 г. по т.д. 2219/2015 г. на ВКС, II т.о., ТК, Решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. 1068/2016 г. на ВКС, II т.о, ТК, Решение № 39/15.04.2011г. по т.д. 526/2010 г. на ВКС, I т.о., ТК и др. /. Разрешението е в насока, че такова решение има незабавно действие в отношенията между дружеството и съдружника, а уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването на изключването на съдружник касае само третите добросъвестни лица.

Като е извел идентичен извод от правна страна, при безсъмнено установения факт за наличие на такива решения към момента на предявяване на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ по настоящето дело пред първоинстанционния съд, последният е приложил стриктно съдопроизводствените правила касателно извършената от него проверка относно 3 допустимостта на исковете, вкл. правилно е тълкувал приложимия материален закон в нормата му на чл.74, ал.1 ТЗ.

Този извод не може да се опровергае вкл. при извършването на буквално и систематично тълкуване на нормата на чл.16 от дружествения договор на „Бомар планет логистик“ООД, която напрактика възпроизвежда без каквито и да е отклонения текстът на чл.140, ал.4 ТЗ.

При съобразяване на фактите по делото със задължителните мотиви на т. 5 от ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които потестативното право да иска отмяна на решението на ОС е предоставено на членовете на търговското дружество, се налага процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на търговско дружество е ищецът, предявил този конститутивен иск, да е притежавал качеството съдружник в дружеството с ограничена отговорност към момента на вземане на оспорваното решение.