Решение № 1665 от 01.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27447/2023
- Вид
- Решение № 1665
- Подписан
- 01.02.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1665 гр. София, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110127447 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Хидростроителство 2000“ АД, ЕИК 121695339, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Горубляне, представлявано от изпълнителния директор В. П., чрез адвокат С. И.
Б. от САК, със съдебен адрес - град С., ул. „ К. п.“ **, партер - ляво против К. К. С., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С. " № ** ап. **.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 27.02.2017 г. „Хидростроителство 2000“ АД е предоставило на ответника за срок от две години ползването на собственото му паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр.
София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС.
Твърди се, че тъй като ползването на процесното паркомясто е продължило със съгласието на наемодателя след изтичане на срока на договора по силата на чл. 236 от ЗЗД същият е продължил действието си между страните като договор с неопределен срок.
Сочи се, че наемната цена е дължима до 5-то число на съответния месец като се плаща в брой или по банков път по сметка на наемодателя, посочена в договор срещу издадена от последния фактура.
Твърди се, че са били издадени фактура № 420/05.02.20 г. и фактура № 425/05.03.20 г. за дължимата за текущите месеци февруари 2020 г. и март 2020 г. наемна цена и извлечение за 1 движенията по сметка в ОББ АД на ищеца, от което е видно, че макар и с голяма забавяне, на 13.01.21 г. ответникът е заплатил сумата от 144 лв., с което са погасени дължимите суми по посочените фактури. Твърди се, че това е и последната платена сума от Наемателя по договора за наем.
Сочи се, че през месец октомври 2022 г. наемателят е прекратил ползването на паркомястото, предмет на договора, но към онзи и към настоящият момент не е заплатил дължимата наемна цена за периода от м. април 2020 година до месец октомври 2022 година, включително.
При горното се иска о съда да постанови решение, с което да осъди К. К. С., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С. " № ** ап. ** да заплати на „Хидростроителство 2000“ АД, ЕИК 121695339, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Горубляне, представлявано от изпълнителния директор В. П., по банкова сметка ********** при „ОББ" АД сумата от 1944,00 лв., представляващи дължимата наемна за ползване на паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр. София, ул.
„Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем от 27.02.2017 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба - 19.5.2023 година до окончателното изплащане на сумата. Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на претенцията и заявява възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.232, ал.2, пр.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от същия закон.
Заявеното възражение за изтекла погасителна давност е такова по смисъла на чл. 111, б.
“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Така предявената искова претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.
По същество
Доказва се и не се спори, между страните, че са сключили Договор за наем от 27.02.2017 г., по силата на който наемодателя – ищецът „Хидростроителство - 2000“ АД е предоставило на ответника, като наемател - за срок от две години ползването на собственото му паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр.
София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС.
Доказва се в хода на процеса от свидетелските показания в този смисъл, че след изтичане на срока на договора ответникът е продължил ползването на отдадената под наем вещ, като в този смисъл тъй като ползването на процесното паркомясто е продължило със 2 съгласието на наемодателя след изтичане на срока на договора по силата на чл. 236 от ЗЗД същият е продължил действието си между страните като договор с неопределен срок.
Установява се, че в договора – така III.2 - наемната цена е дължима до 5-то число на съответния месец като се плаща в брой или по банков път по сметка на наемодателя, посочена в договор срещу издадена от последния фактура.
Установява се и не се спори, че са били издадени фактура № 420/05.02.20 г. и фактура № 425/05.03.20 г. за дължимата за текущите месеци февруари 2020 г. и март 2020 г. наемна цена и извлечение за движенията по сметка в ОББ АД на ищеца, от които се доказва, че на 13.01.2021 г. ответникът е заплатил сумата от 144 лв., с което са погасени дължимите суми по посочените фактури.
До приключване на съдебното дирене не се установява и доказва ответникът да е извършил други плащания по договора за наем.
Доказва се от свидетелските показания, че през месец октомври 2022 г. наемателят е прекратил ползването на паркомястото, предмет на договора, като е останал да дължи наемна цена за периода от м. април 2020 година до месец октомври 2022 година, включително, която е в общ размер на 1944,00 лв., представляващи дължимата наемна за ползване на паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр. София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем от 27.02.2017 година.
По заявеното от ответника възражение за погасяване на исковата претенция по давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Погасяват се с изтичането на тригодишна давност вземанията за наем, като в този смисъл давността започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта на вземането за наем.
С оглед на горното и като се съобрази, че страните са уговорили дължимост на месечната наемна вноска до 5-то число на съответния месец се следва, че давността на всяка наемна вноска, започва да тече на следващия ден – следващ задължението за плащане, т.е. от 6-то число на месеца.
В казуса исковата молба е депозирана на 19.5.2023 година, като при това и по аргумент от разпоредбата на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите давността на вземанията за наем по процесния договор за наем обхваща периода от три години назад – т.е. погасени са по давност вземанията на ищеца за периода преди 19.5.2020 година, като в този смисъл съобразно договора – вземанията за месец април 2020 година и предхождащите го.
Доколкото ищецът претендира вземания за наем за периода от м.5.2020 година до м.10.2022 година, то съдът прави извода, че заявеното възражение за изтекла в полза на наемателя погасителна давност е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
В казуса съществуването на наемния договор като валиден ищецът доказа в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, съответно се установи от доказателствата по делото – показанията на св. Попов, които съдът като обсъжда в светлината на чл.172 от ГПК приема за обективни и достоверни и наемния, изпълнение на 3 задълженията на наемодателя да предостави на наемателя наетата вещ и ползването на последния на същата.
С оглед на горното и доколкото ответникът не доказа изпълнение на задължението за плащане на наемната цена, каквато доказателствена тежест имаше в процеса – исковата претенция като доказана по основание и размер следва да бъде уважена в цялост, като на ищеца се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски в доказания размер от общо 977,76 лева.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски, а като се има предвид, че такива не се претендират и доказват съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, и на основание чл.232, ал.2, пр.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от същия закон, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С." № ** ап. ** да заплати на „Хидростроителство 2000“ АД, ЕИК 121695339, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Горубляне, представлявано от изпълнителния директор В. П., по банкова сметка ************при „ОББ" АД сумата от 1944,00 лв., представляващи дължимата наемна цена за ползване на паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр. София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем от 27.02.2017 година, дължима за периода м.5.2020 година до м.10.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 19.5.2023 година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 977,76 лева, представляваща сторените по гр.дело № 27447/2023 година по описа на Софийски районен съд разноски, съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4