Решение № 787 от 26.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110201298 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ *” ООД, ЕИК *, представлявано от *, депозирана чрез адв.М., срещу: Електронен фиш / ЕФ/ № *, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.187а, ал.2т.3 във връзка с чл.179, ал.Зб от Закона за движение по пътищата на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2 500 лв..

С жалбата се изразява становище, че ЕФ е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.Нарушена била процедурата за санкциониране на нарушителя, тъй като към датата на нарушението не била предвидена възможност да се налага наказание за процесното нарушение с ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и да бъде издадено НП.

При определяне на санкцията бил нарушен принципът за пропорционалност и санкцията била несправедлива, липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението, не била изпълнена процедурата по чл.186 ал.4 от ЗДвП и в заключение се иска ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, наказаният субект не се явява и не се представлява.

Депозирана е молба с искане ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдено направените по делото разноски.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 12.12.2023 г., в 13:13ч., в община Аксаково, с устройство № 10082- елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е установено, че моторно превозно средство, собственост на „*” ООД – ППС влекач „*” с рег.№ * с технически допустима максимална маса 19500, с брой оси 2, екологична категория ЕВРО VIE., в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 40000, се движи по път А-2 км. 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

При тези данни от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.

179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства -писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

По аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, следва да е предвидена в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 12.12.2023 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 2

01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното - такова п о чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. / законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от НК.

Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния характер на административно наказателното производство.

Това становище е застъпено вече и в Решение № 1448/30.10.2023 г. наАДмС -Варна, постановено по КНАХД № 2071/2023 г. Решение № 13719 от 19.12.2024 г. на АдмС - Варна по КАНД. № 1256/2024 г., Решение № 11737 от 13.11.2024 г. на АдмС -Варна по КАНД № 1697/2024 г. Решение № 6099 от 5.06.2025 г. на АдмС - Варна по КАНД № 670/2025 г. и много други. Същото е прието и в Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 9916/2023 г. на Административен съд - София - град, ХХ11 касационен състав и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 10495/2023 г. на Административен съд - София град, XXVIII касационен състав, съгласно които, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Доколкото в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак там се разсъждава, че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице. Заключава се, че след като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Следва да се посочи още, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни 3 автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. В този смисъл са Решение на СЕС от 22 март 2017г., Euro-Team и Spiral-Gep, С497/15 и С-498/15, Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело DooeI Uvoz, С-384/17, както и Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23. С последното, Съдът на ЕС е приел, че "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер".

С Решение от 4 октомври 2018 г. по дело DooeI Uvoz, С-384/2017 г., т. 53, СЕС е приел, че т. к. разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62 изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект.

Обратното тълкуване на практика би довело до елиминиране на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл. 9а от Директивата - т. 54 от решението.

Според т. 55 и т. 57 от решението, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и в решения от 14 септември 2016 г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, C184/15 и C-197/15, EU: C: 2016: 680, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16. EU: C: 2018: 32, т. 42).

Според т. 58 и т. 59 от решението по делото Dooel Uvoz, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016 г., PppperL C-187/15, EU: C: 2016: 550, т.

43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey,C-2/17, EU: C: 2018: 511, т. 70).

Задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на 4

Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016 г., P. C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 44).

В точка 61 от решението по делото Dooel Uvoz е прието, че въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., PоpperI C-187/1 , EU: C: 2016: 550, т. 45).