Разпореждане № 115421 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 115421 гр. София, 22.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №

20241110176790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 417622/23.12.2024 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. С. С., ЕГН **********, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 6 ГПК- заложен билет № 1465/1001 от 25.07.2023г.

В допълнението към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК- л. 9 от делото, са изложени фактически твърдения, че вземането за главница от 28 000.00 лева произтича от заложен билет от 25.07.2023г., представляващ изискуемата от закона- чл. 14, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, форма на сключен между страните договор за паричен заем, като наред с това се претендира и месечна лихва в размер на 3 %, възлизаща на сумата от 700.00 лева, както и такси в размер на 2100.00 лева.

В представения със заявлението в оригинал заложен билет № 1465/1001 като дата на издаването му е посочена 25.07.2023г., а в съдържанието му е посочено, че между страните на 24.06.2024г. е сключен договор за паричен заем за сумата от 28 000.00 лева с падеж на задължението за връщане на заетата сума- 19.07.2024г.

С разпореждане от 05.02.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на препис от разпореждането да изложи фактически твърдения относно периодас посочване на начална и крайна дата, за който претендира възнаградителна лихва, както и вида и основанието за начисляване на всяка от таксите, включени в общо претендираната като "такси" сума от 2100.00 лева, като му е указано, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост заявлението ще бъде отхвърлено в съответните части.

С молба от 12.03.2025г. заявителят е уточнил, че претендира възнаградителна лихва за период от един календарен месец- от 01.08.2024г. до 01.09.2024г., както и че сумата от 2100.00 лева включва такса за договаряне, такса за отпускане и управление на заема и за съхранение на заложеното МПС, които били начислявани във връзка с обслужване на предоставения паричен заем и за съхранението на автомобила.

С разпореждане от 12.04.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани противоречието в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от една страна, в което твърди, че падежът на задължението за връщане на заетата сума е настъпил на 19.07.2024г., и уточнението на 1 същото от 12.03.2025г., от друга, в което твърди, че претендираната възнаградителна лихва е начислена за период след настъпване на падежа- от 01.08.2024г. до 01.09.2024г., като му е указано, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок заявлението ще бъде отхвърлено в съответната част.

На 12.05.2025г. по делото е постъпила молба, с която от името на заявителя се поддържа претенция за възнаградителна лихва за един месец, като същевременно, като период на начисляването й е посочено времето от 19.07.2024г. до 19.07.2024г.

С разпореждане от 31.05.2025г. на заявителя е предоставена последна възможност в тридневен срок от получаване на препис от разпореждането да посочи период- с начална и крайна дата, на вземането за възнаградителна лихва в размер на 700.00 лева, като съобрази указанията на съда до момента, както и че следва да отстрани противоречието, съдържащото се в молбата му от 12.05.2025г., съгласно която претендира възнаградителна лихва за период от един календарен месец, а същевременно, сочи като период на претенцията си "от 19.07.2024г. до 19.07.2024г.", което е период с продължителност от един ден, като му е указано, че при поредно неизпълнение на указанията на съда в срок и в цялост заявлението ще бъде отхвърлено в съответната част.

На 20.06.2025г. по делото е постъпила молба, с която е уточнено, че в молбата от 12.05.2025г. е допусната техническа грешка по отношение на периода, за който се претендира възнаградителна лихва, като е посочено, че коректният период е от 19.07.2024г. до 19.08.2024г., т. е. период, следващ настъпването на изискуемостта на вземанията на кредитодателя по договора.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено в неговата цялост, тъй като, както бе изяснено, в съдържанието на документа- заложен билет № 1465/1001, е налице противоречие- посочени са две дати на възникване на заемното правоотношение- 25.07.2023г.- датата на заложния билет, който съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи е формата на договора за заем, сключен със заложната къща, а в съдържанието на самия заложен билет като дата на учредяване на заемното правоотношение е посочена 24.06.2024г.

С оглед на това следва да се приеме, че в случая е налице нередовен от външна страна документ, който създава съмнение относно момента на учредяване на правоотношението, което съмнение съдът не дължи да преодолява чрез тълкуване на документа, а още по- малко на останалите приложени по делото доказателства, доколкото се касае за строго формално производство, при което документът по чл. 417 ГПК следва недвусмислено и безпротиворечиво да установява от външна страна съществуването на подлежащо на изпълнение вземане- такова, каквото се твърди в заявлението, което изискване в настоящия случай по изложените вече съображения не е осъществено.

Като допълнително и самостоятелно основание за неоснователност на заявлението в частта, с която се иска присъждане на възнаградителна лихва, следва да се посочи, че заявителят, въпреки неколкократно предоставените му възможности за това, не посочи едномесечен период- с начална и крайна дата, който да е изтекъл преди настъпване на изискуемостта на задълженията по процесния договор за заем, за който претендира възнаграждение за ползване на паричния ресурс. Така, в уточнителните си молби същият или претендира възнаградителна лихва за един ден, поддържайки същевременно, че претенцията му касае един календарен месец, или претендира, че сумата е дължима за период от месец, започнал да тече след датата, посочена в заложния билет като дата на настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем, поради което и не би могло да се приеме, че подобно вземане, формирано за период след срока на договора- така, както същият е посочен в документа по чл. 417 ГПК, произтича от този документ.

По отношение на вземането за такси от 2100.00 лева допълнително основание за 2 отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че по същността си съобразно твърденията на заявителя същите са такива за усвояване и управление на кредита, каквито съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат на кредитора.

Ето защо, заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на представения заложен билет следва да бъде изцяло отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 417622/23.12.2024 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. С. С., ЕГН **********, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 6 ГПК- заложен билет № 1465/1001 от 25.07.2023г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3