Определение № 140 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Иваничка Д. Славкова като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600162 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред АпС - Варна е по реда на чл. 73, ал. 2 от НПК вр. чл.

396 от ГПК вр. чл. 471 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. М. чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. срещу определение № 245 от 30.04.2026г. по ЧНД № 682/2026г. по описа на ОС – Варна. С атакуваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещи граждански искове за причинени неимуществени вреди на Б.О., Ф.О. С.О. и Д.К. в качеството им на пострадали по образуваното от Полицейския инспекторат в гр. Бендер, Молдова, наказателно разследване срещу Д. Д. М. за извършено престъпление по чл. 166, ал. 2, т. „б“ и „в“, чл. 171, ал. 3, т. „б“, чл.172, ал. 3, т.

„ а“, чл. 206, ал. 3, т. „ д „ и т. „е“ и чл. 208 от НК на Република Молдова, като е наложил обезпечителна мярка „възбрана" върху идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, собственост на М..

В жалбата се излагат съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт с твърдения, че ВКП не е активно легитимирана да подаде искане за обезпечение, тъй като не е страна в образувано досъдебно производство. В сезиращото искане не бил посочен 1 размерът на желаното обезпечение. Твърди се, че производството пред ОС – Варна било изначално недопустимо, защото решението на съда в Р. Молдова за изземване на имущество не можело да се изпълни в България поради липса на взаимна правна спогодба за признаване на съдебните актове. Освен това в искането за обезпечение не била заявена молба за обезпечение на граждански искове за вреди и първоинстанционният съд се бил отклонил от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Навежда се възражение, че наложената по чл. 73 от НПК обезпечителна мярка подлежала на отмяна по реда на чл. 234, ал. 8 от НПК. Предвид характера на настоящото производство, се моли частната жалба да бъде разгледана от граждански състав или смесен състав, включващ граждански и наказателни съдии. Иска се обезсилване на атакуваното определение, а алтернативно неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендират се и разноските по делото.

Постъпили са допълнения към частната жалба, в които се излага становище за нищожност на атакуваното определение, тъй като ВАпС нямал право да отмени допуснато обезпечение и да върне делото за ново разглеждане и в тази връзка, ОС – Варна не бил компетентен да постанови обжалвания акт. Твърди се, че Варненският апелативен съд нарушил принципа reformatio in pejus, като постановил своя акт във вреда на жалбоподателя. С молба, постъпила в деловодството на ВАпС, адв. Б. твърди, че Д. М. не може да носи отговорност при непозволено увреждане, тъй като страда от параноидна шизофрения. Излага становище за недопустимост на молбата за обезпечение, тъй като видно от заявление с вх. № 3083/27.04.2026г., тя била подадена от пострадалите без участието на законния им представител, чиято воля била в обратния смисъл. Твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно се е позовал на „вероятна престъпна дейност“ доколкото било недопустимо съдебен орган да правораздава чрез вероятности и предположения.

В поредни молби на защитника на обвиняемото лице от 21 и 22.05.2026г се дава отговор на възражението на ВКП по повод на приложимото международно законодателствао имащо отношение към съдебната поръчка.

След като се запозна с материалите по делото, съставът на Варненския апелативен съд установи, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от правно легитимирано лице срещу подлежащ на 2 атакуване съдебен акт и в законоустановения срок. Същата обаче се явява неоснователна предвид следните съображения:

На 23.07.2025г. е образувано наказателно разследване на Полицейския инспекторат в гр. Бендер, Молдова, водено срещу българския гражданин Д. Д.

М. за престъпления по чл. 166, ал. 2, т. „б“ и т. „в“, чл. 171, ал. 3, т. „б“, чл.

172, ал. 3, т. „а“, чл. 206, ал. 3 т. „д“ и т. „е“ и чл. 208 от Наказателния кодекс на компетентната държава, за които на 13.10.2025г. М. е привлечен към наказателна отговорност.

Пострадали от разследваните престъпления и конституирани като граждански ищци са Б.О. (роден на 12.11.2011г.), Ферия Османова (родена на 04.06.2013г.), С.О. (роден на 07.11.2014г.) и Д.К. (роден на 12.01.2017г). Исковете за неимуществени вреди са в размер от по 50 000 евро, или общо с равностойност на паричните претенции 200 000 евро.

След проведено паралелно финансово разследване срещу М. и установяване, че същият притежава недвижимо имущество в гр. Варна, на 19.11.2025г. съд в гр. Кишинев, Молдова е постановил съдебно решение, с което е одобрил претендираното обезпечаване на четирите граждански иска на посочената стойност, чрез изземване на собствено на Д. М. имущество - три четвърти идеални части от апартамент № 81 в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 131, ет. 7 и една втора идеална част от апартамент № 6 в гр. Варна, бул.

“Сливница“ № 77.

На 21.11.2025г. Прокуратурата на Р. Молдова е отправила до Върховната касационна прокуратура на Република България молба за международна правна помощ по наказателни дела за събиране на доказателства, както и за прилагане на обезпечителни мерки – изземване на недвижими имоти в собственост на Д. М., съобразно даденото съдебно разрешение за това от съд в гр. Кишинев, Молдова.

ВКП е изпратила искане до окръжния съд по местонахождение на недвижимата собственост за вземане на временна обезпечителна мярка с налагане на възбрана на имоти на М.: 1)гараж с обща застроена площ от 18.61 кв.м. в гр. Варна, ул. “Генерал Колев“ № 59; 2)три четвърти идеални части от апартамент № 81 с обща площ от 44.60 кв.м. в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 131 и 3)една втора идеална част от апартамент №6 с обща площ 103.43 кв.м., в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 77.

3

ОС – Варна, в процедура по чл. 72 от НПК, е постановил определение/ЧНД № 351/26г/, с което е допуснал обезпечение в полза на държавата с оглед бъдещо отнемане/конфискация на недвижими имоти чрез налагане на възбрана върху имотите на М., визирани в искането на ВКП.

Издадена е била и обезпечителна заповед.

След атакуване на първоинстанционния акт от Д. М., Варненският апелативен съд се е произнесъл с определение /ВЧНД № 118/26г/ , с което е обезсилил определението на ВОС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Обезсилил е и издадената обезпечителна заповед.

Въззивната инстанция е дала указания при новото разглеждане на делото, производството да протече по реда на чл. 73 от НПК, доколкото видно от изложената хронология и фактическите положения, съдържащи се в приложените към искането за правна помощ писмени материали, мерките за обезпечение касаят граждански искове в наказателното производство за неимуществени вреди на малолетни лица, а не бъдещо отнемане/конфискация на недвижими имоти.

С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция Определение № 245/30.04.2026г. по ЧНД № 682/2026г., ОС – Варна е спазил указанията на ВАпС и в производство по чл. 73 от НПК е допуснал обезпечение на бъдещи граждански искове за причинени неимуществени вреди на Б.О., Ф.О. С.О. и Д.К. в качеството им на пострадали, като е наложил обезпечителна мярка „възбрана" върху три четвърти идеални части от апартамент № 81 в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 131, ет. 7 и една втора идеална част от апартамент № 6 в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 77. Издадена е и обезпечителна заповед.

Въззивният съд не съзира основания за ревизия на този съдебен акт.

1. От процесуална страна:

На първо място, необходимо е да се отбележи, че искането частната жалба да бъде разгледана от състав, включващ граждански съдии, е неоснователно.

Недопустимо е отправянето на искане за отвод още в частната жалба, преди да е определен съдебният състав, който ще разглежда делото. Жалбоподателят не разполага с правомощие да влияе върху формирането на съдебния състав, освен ако не се позовава на основанията за отвод по чл. 29, ал. 1 и 2 НПК, сред 4 които смесеният характер на делото не попада. Освен това, отвод може да бъде поискан единствено спрямо конкретен вече определен съдия, а не общо и декларативно преди определяне на състава. В този смисъл, поради липса на конкретно отправено искане за отвод на настоящия съдебен състав, не е налице предмет за произнасяне.

Като неоснователно се преценява и твърдението на жалбоподателя, че ВКП не е активно легитимирана да подаде искане за обезпечение, тъй като не е страна в образувано досъдебно производство. Видно от решението на съда в гр. Кишинев, Молдова от 19.11.2025г., „изземването е разрешено с цел възстановяване на причинените от престъплението щети в общ размер на 3 939 500 МДЛ върху активите, собственост на обвиняемия М.“. Подаването на искане за обезпечение на бъдещ иск за неимуществени вреди е процесуално действие, попадащо в обхвата на чл. 1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси /ЕКВНВ/. То е тясно свързано с възможността замолената държава да предприеме временни мерки съобразно своето вътрешно право, с цел „опазване на доказателствата, запазване на съществуващото положение или защита на застрашени правни интереси“, както е уредено в чл. 24 от Втория допълнителен протокол към ЕКВНВ. В случая българският НПК допуска на досъдебното производство да се вземат мерки за обезпечаване на бъдещ иск за неимуществени вреди от съответния първоинстанционен съд – чл. 73, ал. 2 от НПК и чл. 396 от ГПК. Тъй като обезпечителното производство протича по реда на ЕКВНВ и чл. 24 от Втория допълнителен протокол към нея, за ВКП не се прилага изискването за процесуална легитимация при отправяне на искането. Със своя декларация Р.

България е определила ВКП като централен български орган за съдебните поръчки за нуждите на досъдебното производство. Прокуратурата не действа като страна в производството, а като орган, който приема съдебната поръчка и подпомага нейното изпълнение. Именно в рамките на това изпълнение, тя е овластена да подаде искането за обезпечение, препращайки съдебната поръчка. В случая, става въпрос за провеждане на ДП в друга държава, страна по Конвенцията, а не за признаване на съдебен акт на чужда държава в РБългария. Приложение намира нормата на чл. 471 ал.2 от НПК и съдържанието на съдебната поръчка се включва в нейния обхват. Поради това и оплакването, че решението на съда в Р. Молдова за изземване на имущество не може да се изпълни в България поради липса на взаимна правна спогодба за 5 признаване на съдебните актове е несъстоятелно. В ЕКВНВ и протоколите към нея е предвидена ясна процедура за подпомагане на наказателно производство в молещата държава чрез провеждане на международна съдебна поръчка. Тъй като и България, и Молдова са страни по Конвенцията, именно тя намира приложение в случая.

В сезиращото искане действително не е посочен конкретният размер на исканото обезпечение. Въпреки това, след като в решението на съда в гр.

Кишинев, Молдова от 19.11.2025 г., за чието изпълнение се търси правна помощ, е изрично определен размерът на причинените от престъплението щети – 3 939 500 МДЛ, възражението на защитата в тази насока е неоснователно.

2. По същество на наведените доводи:

Въпреки, че в искането за обезпечение не е заявена молба за обезпечение на граждански искове за вреди, първоинстанционният съд не се е отклонил от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. От приложените към искането за правна помощ писмени материали се установява, че исканите обезпечителни мерки се отнасят до граждански искове за неимуществени вреди, произтичащи от престъплението, а не, както е посочено в искането на ВКП - до бъдещо отнемане или конфискация на недвижими имоти. ВОС, действайки в съответствие с принципа на диспозитивното начало, правилно се е произнесъл именно по предмета на искането за правна помощ.