Решение № 157 от 11.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Карлово, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100334 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцата - М. Л. Й. твърди, че на 20.12.2022г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 7053385493, по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 500 лв., при лихвен процент по заема – 40.9% и годишен процент на разходите - 48% със срок за погасяване до 25.12.2023г.

По договора е предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата в размер на 119.88лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA(bill) в размер на 43.80лв., като този разход се финансира от кредитодателя. Така общо размера на кредита става в размер на 663.68 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 40.9% за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума била в размер на само 500лв.

Твърди, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само главницата по него, без да дължи други разходи. На първо място твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума, предоставяна по договора. В практиката на Съда на ЕС е изведено задължителното разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателят суми за разходи не формират „общият размер на кредита“. В т. 81 до т. 91 и диспозитива от решение от 21 април 2016г. по дело С 377/14, Radlinger на СЕС е даден отговор на преюдициалният въпрос как трябва да бъдат тълкувани член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно 1 формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора? Запитващата юрисдикция е целяла по същество да установи как следва да се тълкуват понятията „общ размер на кредита“ и „размер на усвояването“, като първото от тях е употребено в член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, а второто — в точка I от приложение I към нея и доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР.

Според тълкувателното разяснение на СЕС, член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Според СЕС незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

Във връзка с изложеното твърди, че на ищеца е предоставена сума в размер на 500лв., а е посочено по договора, че общия размер на кредита е 663.68лв., в който размер е включена застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата в размер на 119.88лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA(bill) в размер на 43.80лв. Посочената лихва в размер на 40.9% е приложена именно върху сумата от 663.68лв., въпреки че на ищцата е предоставена реално в заем сума в размер на 500лв. Така в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, ищцата не е била в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора лихвен процент и от там икономическите последици.

Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че ГПР по договора е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него. Твърди, че също така реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 48% в него. Това е така, тъй като счита, че при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата в размер на 119.88лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA(bill) в размер на 43.80лв.

Клаузите за застраховка са сключени с цел да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните 2 вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. Поради невключването на предвидената застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата в размер на 119.88лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA(bill) в размер на 43.80лв. в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 22 ЗПК във вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че процесния Договор за потребителски кредит № 7053385493/20.12.2022г. сключен между ищцата и ответното дружество е нищожен, поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК - чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Претендира за направените по делото разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 400 лв. (204 евро), като посочва банкова сметка на адв. Н., на която да бъдат изплатени дължимите суми по делото, а именно - BG ****.

Ответното дружество - ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД намира предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни. Неоснователни намира твърденията, изложени в исковата молба, че в процесния договор липсва яснота относно прилагането на годишния лихвен процент. Тези твърдения не съответстват на съдържанието на договора за кредит, по-специално на разпоредбите на чл. 9, където ясно и изчерпателно са уредени както размерът на лихвения процент, така и начинът на неговото прилагане, а именно - съгласно чл. 9.1 от договора е определен размерът на лихвения процент – 40.9%; Съгласно чл. 9.2 е уреден начинът на изчисляване – лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчната главница, при база 30 дни в месеца и 360 дни в годината; съгласно чл. 9.3 е определен дневният размер на лихвата – 1/360 част от годишния лихвен процент.

Предвид горното, възражението за липса на яснота относно годишния лихвен процент по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК намира за неоснователно. Законът изрично регламентира, че лихвеният процент се прилага на годишна основа върху усвоената сума (§ 1, т. 4 от ДР на ЗПК), поради което не съществува неяснота относно неговото приложение.

Нормативната уредба не изисква възнаградителната лихва да бъде посочена като абсолютна стойност в лева, а като процент, какъвто е и настоящият случай. Аналогично определение се съдържа и в чл. 3, б. „и“ от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което лихвеният процент се изразява като фиксиран или променлив процент, прилаган на годишна основа върху размера на кредита.

Допълнително, от погасителния план е видно, че е посочена и общата сума на 3 дължимата лихва, което още повече изключва всякаква неяснота. С оглед на изложеното намира, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Счита за неоснователни и твърденията, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора изрично са посочени Годишният процент на разходите (ГПР) – 48%; Общата сума, дължима от потребителя – 819.71 лева; допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, включително: начална дата – датата на сключване на договора, договорът се изпълнява до крайния срок, годината се приема за 360 дни, лихвите и разходите остават непроменени. Не става ясно на какво основание ищецът твърди, че ГПР е неправилно определен. Методиката за неговото изчисление е императивно установена в Приложение № 1 към ЗПК и не допуска отклонения. ГПР представлява съотношение между отпуснатата сума (отрицателен паричен поток); всички плащания от потребителя (положителни парични потоци); срока на договора. В конкретния случай всички тези елементи са ясно посочени в договора, включително чрез погасителния план.

Намира, че законът не изисква в договора да бъде описана самата формула за изчисление на ГПР или детайлно изброяване на всички нейни компоненти, а единствено да бъдат посочени - стойността на ГПР; общата дължима сума; използваните допускания. Намира, че е неправилно разширителното тълкуване, че евентуално несъответствие в изчислението на ГПР води до недействителност на договора. В подобни случаи, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК, евентуално би била недействителна само съответната клауза, но не и целият договор. Предвид изложеното, договорът съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Намира, за неоснователни и твърденията, че застрахователната премия е нищожна или че следва задължително да бъде включена в ГПР. Съгласието на потребителя за сключване на застраховка е изрично дадено, видно от подписания сертификат и заявление-декларация, в които потребителят изрично заявява желание за сключване на застраховка; потвърждава, че е получил необходимата преддоговорна информация; приема общите условия на застрахователната програма.

Съгласно чл. 19 от договора, сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Тя представлява допълнителна услуга, избрана доброволно от потребителя. Поради това застрахователната премия не представлява задължителен разход по кредита и правилно не е включена в ГПР. Допълнително - премията се заплаща от кредитора директно на застрахователя за сметка на потребителя; застраховката осигурява покритие за целия срок на договора; потребителят има право да я прекрати и да получи обратно неизползваната част от премията. Фактът, че ищецът не е упражнил това свое право, не може да обоснове незаконосъобразност на договора.

Намира, че сключването на договора за потребителски кредит не е обусловено от задължително сключване на застраховка. В случай на отказ от застраховката, застрахователната премия подлежи на възстановяване на потребителя, доколкото същата е финансирана от банката и заплатена от нейно име, но за сметка на кредитополучателя. Ако ищецът беше упражнил 4 правото си на отказ в деня на сключване на договора или в кратък срок след това, застрахователят би възстановил изцяло платената премия. В този случай потребителят би могъл да се разпореди със сумата – включително за предсрочно погасяване на кредита или за лични нужди. Независимо от това, условията по договора за кредит остават непроменени – размерът на лихвата и ГПР не се изменят, като единствено срокът би могъл да се промени при евентуално предсрочно погасяване. Ако застраховката е била задължително условие за сключване на договора за кредит, нейното поддържане би следвало също да бъде задължително за целия срок на кредита, като прекратяването й би водило до неблагоприятни последици за потребителя (напр. увеличение на лихвата, предсрочна изискуемост или други санкции). В случая такива последици не са предвидени. Напротив, незадължителният характер на застраховката се доказва от обстоятелството, че потребителят разполага с пълната свобода - да се откаже от нея в 30-дневен срок без санкции; да я прекрати във всеки момент от действието й; да получи обратно неизползваната част от премията. Тези права са изрично уредени в общите условия към застрахователния сертификат, включително право на отказ в 30дневен срок без посочване на причина и без неустойки; възможност за едностранно прекратяване; възможност за възстановяване на част от премията при предсрочно погасяване на кредита.