Определение № 111 от 16.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600124 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК.

С определение № 116/27.02.2026г., постановено по НОХД № 458/2025г., Окръжен съд гр. Пазарджик е изменил взетата по отношение на подсъдимия Р.

С. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ в дома му в гр. София.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.

Пазарджик с оплакване на неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение на искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“ в по-лека.

Срещу частния протест са постъпили възражения от адв. С . П. и адв. И.

Ц., защитници на подсъдимия Г., с доводи за необоснованост и искане да се остави без уважение.

По делото е постъпило и становище от адв. Г. С., повереник на частните обвинители Г. С. Ш., Д. С. Ш., К. И. Р., Т. Г. У., Л. К. У., М. К. А. и С. В. Р., в което се изразява позицията, че се присъединяват към протеста на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик. Сочи се, че има реална опасност подсъдимият Г.

1 да се укрие, което да забави процеса, да въздейства върху свидетели, да извърши престъпление и да осуети изпълнението на присъдата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в протеста, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е основателен.

Подсъдимият Г. е предаден на съд с внесен на 23.05.2025 г. обвинителен акт за престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“ вр. ал.1, б.„в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, осъществено на 29.03.2025 г., с пострадали две лица - В. Г. У. и И. К. Р..

Подсъдимият е задържан на 30. 03. 2025 г.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е била предмет на разглеждане пет пъти по повод искане на защитника му за изменението й в полека. При последното сезиране Окръжен съд гр. Пазарджик я е изменил в „домашен арест“ поради настъпило ново обстоятелство - срок на задържане в размер на десет месеца и двадесет и шест дни. Приел е, че с оглед този срок опасността от извършване на престъпление е намаляла и целите на мерките за неотклонение могат да се постигнат и с „домашен арест“, както и че не е налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като има постоянен адрес и семейство.

Въззивният съд не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Намира, че срокът на задържане, считано от 30. 03. 2025 г., не е продължителен, поради което не следва да се разглежда като новонастъпило обстоятелство. Същият е в рамките на разумните срокове. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е придобила репресивен характер или такава на наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешните нормативни атове, гарантиращи правата на личността.

Настоящата инстанция намира за необосновано виждането на първостепенния съд, че с оглед изминалото време опасността от извършване на престъпление е намаляла. То не държи сметка за съдебното минало на подсъдимия Г.. Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на 2 предходно осъждане за престъпление по чл. 343, ал.3, изр.1, б.„б“ вр. ал.1, б.

„в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, с квалифициращ признак пияно състояние и летален резултат. Не могат да се пренебрегнат и многобройните му наказания, наложени по административен ред, за нарушаване на правилата за движение по пътищата - за управление на МПС без да е правоспособен водач, с концентрация на алкохол в кръвта 1,02 на хиляда, 1,18 на хиляда, с несъобразена скорост, за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Пловдивският апелативен съд счита, че целите визирани в чл. 57 от НПК могат да се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определената от контролирания съд мярка за неотклонение „домашен арест“ не би възпрепятствала подсъдимия да осъществява вменената му деятелност, не би го мотивирала към спазване на установените норми на поведение.

В случая личният интерес на подсъдимия Г. и на неговите близки /малолетни деца/ не може да има приоритет над обществения.

С оглед на изложеното въззивният състав намира, че атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен и необоснован и като такъв следва да се отмени, а протестът, като основателен, да се уважи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 116/27.02.2026 г., постановено по НОХД № 458/2025 г., с което Окръжен съд гр. Пазарджик е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Р. С. Г. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Р. С. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в полека.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4