Определение № 13558 от 06.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49233/2025
- Вид
- Определение № 13558
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13558 гр. София, 06.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110149233 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. Р.
Ю., обективирано в заповед № РД-19-16Е/15.08.2025г. на работодателя „М.“ ЕАД, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинист на подземна железница“ в „М.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че с ответното дружество били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 18.05.2012г., прекратено, считано от 18.08.2025г., когато му била връчена заповед № РД-19-16Е/15.08.2025г. на работодателя „М.“ ЕАД за дисциплинарното му уволнение. На първо място, оспорва преди налагане на наказанието да е спазена процедурата, предвидена в нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, за изискване на обяснения от служителя във връзка с вмененото нарушение на трудовата дисциплина, като изяснява, че макар да разговарял в тази връзка с прекия си ръководител, същият не му разяснил за какво точно дисциплинарно нарушение се искат обясненията му, а служителят най- общо бил попитан желае ли да обясни нещо за инцидента на 30.07.2025г.
Счита, че по отношение на посоченото в заповедта неявяване на работа на 26.09 и 27.09.2024г. е изтекъл предвиденият в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ 2- месечен срок от открИ.ето на нарушението, а отсъствието му от работа поради заболявания не съставлявало каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че поведението му на 30.07.2025г. при управление на локомотив на влак в М.а по маршрут № М25 не съставлява нарушение, доколкото същият му бил поверен сутринта в неизправно състояние- с нарушена система АРС и с премахната пломба за резервно управление (КРУ), която повреда била констатирана при техническия преглед на локомотива в началото на работния ден, но въпреки това подвижният състав бил пуснат в наряд, с което сам работодателят предизвикал нарушенията на трудовата дисциплина. Наред с това, счита, че наложеното наказание е несъответно на евентуално извършеното нарушение, поддържайки, че за подобни нарушения на трудовата дисциплина на други служители на дружеството били налагани полеки наказания, което, освен това, обосновавало извод за недобросъвестно упражняване на трудови права от страна на работодателя, за което сочело и обстоятелството, че в заповедта като основание за уволнението били посочени отсъствията му поради временна неработоспособност. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове. Признава, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е заемал сочената от него длъжност, както и че същото е прекратено по силата на оспорваната заповед. Оспорва 1 исковете, поддържайки, че, противно на соченото в исковата молба, от ищеца били изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, като същият представил писмени такива, в които не отрекъл нарушенията от 30.07.2025г. Изяснява, че служителят не бил наказан за посочените в заповедта отсъствия от работа на 26.09 и на 27.09.2024г., както и за отсъствията си поради болест, които били посочени в заповедта единствено като информация по изискана от работодателя справка, което се установявало от съдържанието на уволнителната заповед.
Оспорва повереният на ищеца на 30.07.2025г. локомотив да е бил неизправен при потеглянето му по маршрута за този ден, като изяснява, че преди да бъде пуснат в експлоатация, влакът бил проверен от квалифициран екип, удостоверил годността му да се ползва за превоз на пътници. Приповтаря съдържанието на уволнителната заповед по отношение на поведението на ищеца при управление на локомотива на 30.07.2025г., като изяснява, че нарушението в случая се състои в активиране от машиниста на режим на резервно управление, без преди това да се свърже с диспечер, да получи разрешение от него, както и без да свали пътниците, задължения в какъвто смисъл му били вменени с Инструкцията за движение на вЛ.ете и маневрена работа в „М.“ ЕАД, както и с Правилника за техническа експлоатация на М.а, с нарушаването на които, както и с управлението на влака с отворени врати от метростанция ................ до метростанция „Г.М. Д.“ създал опасност за живота и здравето на пътниците. Изяснява, че разпломбирането на системата АРС- система за автоматична сигнализация с автоматично регулиране на скоростта, няма отношение към системите за управление на вратите на вЛ.ия състав, които се изолирали при преминаване към режим на резервно управление, което в случая било сторено от машиниста по негово собствено решение без изискуемото разрешение от диспечер и с пътници във влака. По изложените съображения и отчитайки стажа на ищеца в дружеството, както и че същият е детайлно запознат с действията, които следва да предприеме в различните ситуации по време на работа, работодателят счита, че в случая излагането на живота и здравето на пътниците на опасност обуславя налагането на най- тежкото наказание, поради което и отрича да е упражнил правото си да уволни служителя в противоречие с принципа за добросъвестност. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, предвидени в императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя, че на служителя е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно 2 производство, както и че ищецът е заемал длъжността, на която претендира да бъде възстановен, тежестта за доказване на което обстоятелство с правно значение принадлежи на служителя.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „машинист на подземна железница“ в ответното дружество, както и че правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на 18.08.2025г.
Представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни за предмета му обстоятелства, като на ответника следва да бъде указано, че в случай че поддържа искане като доказателства по делото да бъдат приобщени и посочените в отговора на исковата молба в т. 3, 4 и 5 доклад, докладна записка и писмени обяснения на ищеца, следва да представи същите в срок до първото по делото открито съдебно заседание, доколкото, противно на посоченото в отговора, същите не са приложени към него.
Съобразно искането в исковата молба на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото документите, приложени към трудовото досие на ищеца, както и дневника за техническа проверка от 30.07.2025г. на влака по маршрут М25.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- техническа експертиза по формулираните от името на ищеца в исковата молба задачи.
По исканията на страните следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание- по един от всяка страна, за установяване на твърденията на ищеца за установената в началото на работния ден на 30.07.2025г. техническа неизправност на управлявания от него подвижен състав, респ. за изясняване на извършваните на вЛ.ете технически проверки преди поверяването им на машинистите, както и на начина на работа на системите за управление на вЛ.ете.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на служителите, заемали длъжността „машинист на подземна железница“ в периода от 2020- 2025г., доколкото същото е неотносимо към релевантни за настоящия правен спор и спорни между страните обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника, че в случай че поддържа искане като доказателства по делото да бъдат приобщени и посочените в отговора на исковата молба в т. 3, 4 и 5 доклад, докладна записка и писмени обяснения на ищеца, в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва да представи същите в заверен от страната препис и с преписи за насрещната страна.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до 3 първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото документите, приложени към трудовото досие на ищеца, както и дневника за техническа проверка от 30.07.2025г. на влака по маршрут М25, като му УКАЗВА, че при непредставяне на намиращи се у него документи съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства- арг. чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА извършването на съдебно- техническа експертиза по формулираните от името на ищеца в исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 230.00 евро от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши допуснатата СТЕ, инж. Н.В.П. тел.:
......
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание- по един от всяка страна, за установяване на твърденията на ищеца за установената в началото на работния ден на 30.07.2025г. техническа неизправност на управлявания от него подвижен състав, респ. за изясняване на извършваните на вЛ.ете технически проверки преди поверяването им на машинистите, както и на начина на работа на системите за управление на вЛ.ете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на служителите, заемали длъжността „машинист на подземна железница“ в периода от 2020- 2025г.