Акт от 23.07.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 град Сливен, 23.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 305 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8449 от 28.05.2020г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от старши комисар Д.В., действаща чрез процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 402 от

08.04.2020г., постановено по гражданско дело № 4548 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Областна дирекция на МВР Сливен е осъдена да заплати на А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2037,66 (две хиляди тридесет и седем и 0,66) лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.07.2016г. – 30.06.2019г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода до завеждане на исковата молба в размер на 200,00 (двеста) лева. Ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 500,00 лева съобразно изхода на спора, както и да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд Сливен сумата от

131,51 (сто тридесет и един и 0,51) лева – държавна такса и сумата от 200,00 (двеста) лева – заплатено възнаграждение за изготвената съдебно счетоводна експертиза.

Въззивната жалба е подадена от

Областна дирекция на МВР - Сливен и с нея е обжалвано посоченото първоинстанционно решение изцяло. В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, както и необосновано.

Въззивникът посочва, че ищецът е държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1, т.

1 ЗМВР и изчисляването и заплащането на положения от него труд, в това число нощен и извънреден се урежда от релевантните разпоредби на ЗМВР. Цитира конкретните разпоредби на закона, които намира за относими към предмета на правния спор.

Изброяват се действалите преди и по време на исковия период подзаконови нормативни актове, които регламентират реда за организацията, разпределянето на работното време, неговото отчитане и и компенсиране за работа извън редовното работно време, като се пояснява, че действалите по време на исковия период Наредби не предвиждат ред за преизчисляване на нощния труд и това не представлява празнота на правната уредба.

Въззивникът твърди, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и в частност разпоредбата на чл. 9 от същата е неприложима спрямо държавните служители в МВР, тъй като техният статут е уреден в специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, в това число Наредба за организация и разпределяне на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време и Наредба за условията и реда за заплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР. Релевира доводи, че в посочените нормативни актове през процесния период, нито към момента, не е съществувала разпоредба, подобна на тази на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Счита, че липсата не е въпрос на празнота, а на законодателна регламентация, на различен метод на регулиране на тези обществени отношения. Излага доводи, че специалният ред при регламентацията на извънредния и нощния труд за служителите на МВР изключва общите разпоредби и в частност тези на НСОРЗ. Оспорва извода на съда, че преизчислените часове нощен труд представляват извънреден такъв, за който се дължи допълнително възнаграждение. В тази връзка прави систематичен анализ на разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ като отграничава същата от нормата, предвидена в чл. 7 от НСОРЗ. В заключение процесуалният представител на въззивника моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова като неправилно и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, действащ чрез пълномощник адвокат Н.П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и оспорва твърденията във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ. Изтъква още, че при спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време. Релевира доводи, че предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Излага съображения, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл. 140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие.

Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по административно дело № 8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. Изтъква, че по този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл. 31, аналогична с тази на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание въззивната дирекция не се представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.

В откритото съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника му, в което се моли делото да се гледа в отсъствие на страната и защитника. Процесуалният представител поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи за неоснователност на същата. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 ГПК, договор за правна зашита и съдействие и пълномощно.

Окръжен съд

Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районен съд Сливен е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т.

3 ЗМВР за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие в размер на 301 часа за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. в размер на

2037,66лева (с оглед допуснатото от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 10.03.2020г.) ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 200,00 лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 10.03.2020г.) за периода от възникването му (26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия) до 01.07.2019г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК, уреждащ така наречения ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът - въззиваем А.Г.Д. е служител на Областна дирекция на МВР Сливен на длъжност – „старши полицай“ за исковия период, както и към настоящия момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен период.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период, както и дали получените след преизчислението часове положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма на ищеца, представляват извънреден труд, който следва да се заплати по регламентирания в ЗМВР начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица.

Работното време на служителите, които работят на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и

6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24- часов период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители извън редовното работно време се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

Преди и по време на исковия период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са действали няколко наредби, както следва: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г); от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от 02.08.2016г. действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,