Акт от 24.06.2019, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 224/2019
- Подписан
- 24.06.2019
- В сила
- 28.11.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.115, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал. 1, т. 2, б. "д" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 74, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.99, ал.1, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Русе, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Ц.К. *** против решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Русе, в частта с която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ и е постановено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 12 275,63 лева, от които главница за периода 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339,09 лева и лихва 2 936,54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и материална необоснованост. Твърди се, че жалбоподателят е със заболяване от 1981 г. и винаги е получавал обезщетения за инвалидност, но не се е интересувал на какво основание са му отпуснати същите.
Представил е пред пенсионните органи всички документи за трудов/осигурителен стаж, които има, своевременно към момента, в които е разполагал с тях. Сочи, че не е подавал (подписвал или упълномощил друго лице да подпише от негово име) заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 06.01.2004 г. и съответно декларацията, включена в това заявление, че няма придобит стаж до 11.06.1992 г., не изхожда от него. Наведени са доводи за добросъвестност на жалбоподателя при получаване на изплатените суми, която добросъвестност изключва правото на ответника да иска тяхното връщане. От съда се иска да отмени решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директора на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в представени по делото писмени бележки, поддържа оспорения административен акт с аргументи, че поведението на жалбоподателя не сочи на добросъвестност. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата като се иска от съда същата да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 352/06.01.2004 г. (л. 9-12 от адм.преписка) е поискано на В.Ц.К. да бъде отпусната инвалидна пенсия за общо заболяване (ИОЗ) по чл.74, ал.2 от КСО и социална пенсия. В заявлението е декларирано, че лицето получава социална инвалидна пенсия, а така също, че няма стаж до 11.06.1992 г. Посочено е, че заявителят желае пенсията да се изплаща по личната му банкова сметка. ***новеното експертно решение на ТЕЛК за Общи заболявания гр. Русе № 2295/29.12.2003 г. (л. 14-15 от адм.преписка), с което на В.К. е дадена оценка на работоспособността 95 % без чужда помощ с дата на инвалидизиране 11.06.1992 г. за срок от три години или до 01.12.2006 г. С разпореждане № 69 /прот. № N01015 от 27.02.2007 г. (л. 22 от преписката) на К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.2 от КСО от датата на заявлението (06.01.2004 г.) за срока на инвалидността по експертното решение на ТЕЛК. Със същото разпореждане е възобновена и социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателя по подадено заявление от 01.05.2003 г. за срока от 01.05.2003 г. до 01.12.2006 г. Постановено е изплащането на пълния размер на личната пенсия за ИОЗ и 25% от социалната пенсия за инвалидност.
По-късно, с разпореждане № 88/09.03.2007 г. (л. 25 от преписката), личната пенсия за ИОЗ е намалена поради постановено експертно решение на ТЕЛК № 2351/24.11.2006 г. (л. 23-24 от преписката), с което е определена трайно намалена работоспособност (ТНР) – 68%. Със същото разпореждане, считано от 01.12.2006 г., е прекратена социалната пенсия за инвалидност и е постановено да се изплаща единствено личната пенсия за ИОЗ. С ЕР № 2111/13.10.2009 г. на ТЕЛК – Общи заболявания, ІІ състав – Русе (л. 26-27 от преписката) на жалбоподателя отново е определена ТНР 68 %, но този път с пожизнен срок. Въз основа на това решение, с разпореждане № 82/06.11.2009 г. (л. 28 от преписката), пенсията за ИОЗ на жалбоподателя е определена пожизнено. По делото няма спор, че отпуснатите на В.К. пенсия за ИОЗ и социална инвалидна пенсия са изплащани в определените с горецитираните разпореждания размери по посочената в заявлението от 06.01.2004 г. негова банкова сметка.
***.
№ 2121-17-7/23.02.2018 г. (л. 29 от преписката) В.К. е поискал, на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО, да му бъде зачетен придобитият осигурителен стаж преди пенсионирането като за целта представил удостоверение обр. УП-3 изх.№ 145/16.07.2003 г. (л.30 от преписката), издадено от „Петър Караминчев“ АД гр. Русе, в което е отразен осигурителен стаж в периода 01.10.1987 г. – 01.03.1988 г. (5 месеца).
Във връзка с това заявление била извършена проверка по пенсионната преписка на жалбоподателя, за която същият е уведомен с писмо изх. № 2121-17-7#1/22.03.2018 г. При проверката било установено, че с оглед на представения допълнително стаж, придобит преди датата на инвалидизиране, жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което изплащаната му така се явява неправилно отпусната. С разпореждане № 2141-17-5/12.06.2018 г. (л.32-33 от преписката), на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО, е отменено разпореждане № 69/27.02.2004 г. и последвалите го, за отпускане и последващи изменения на личната пенсия за ИОЗ. За периода от 06.01.2004 г. до 01.12.2006 г. е определено на К. да се изплаща пълния размер на социалната пенсия за инвалидност и е отказано да бъде изменена личната пенсия за ИОЗ (чието отпускане е отменено със същото разпореждане) по заявлението от 23.02.2018 г. В разпореждането са изложени подробни мотиви относно това, че с оглед зачетения на лицето стаж, то не отговаря както на изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО, така и на изискванията на чл.74, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Посочено е, че този вид пенсия неправилно е била отпусната на жалбоподателя и затова отпускането й следва да бъде отменено. Разпореждане № 21741-17-5/12.06.2018 г. е оспорено от В.К. пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл.117 от КСО с мотиви, че пенсията (за ИОЗ), чието отпускане е отменено с оспореното разпореждане, всъщност въобще не е била поискана от жалбоподателя, тъй като заявлението за отпускането й не е подадено от него. Директорът на ТП на НОИ – Русе се произнесъл по жалбата с решение № 2153-17-87/26.07.2018 г. (л.36-38 от преписката) като отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. Последното решение е влязло в сила след като образуваното дело по неговото съдебно оспорване е прекратено с определение № 46/15.11.2018 г. по адм.д. № 468/2018 г. по описа на АдмС – Русе (в сила от 23.11.2018 г.).
Последвало издаване на разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. от ръководителя по пенсионно осигуряване (л.7-8 от преписката), с което, на основание чл.98, ал.2 във връзка с чл.113 и чл.114, ал. 1 от КСО , е разпоредено В.К. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 24 986,59 лв., от които главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2018 г. в размер на 16 165,29 лв. и законна лихва в размер на 8 821,30 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 30.11.2018 г. В разпореждането е посочено още, че сумата в размер на 5 227,07 лева, отнасяща се за периода от 06.01.2004 г. до 31.12.2007 г., не се събира, тъй като е погасена по давност съгласно чл.115, ал.1 от КСО. В мотивите на разпореждането са изложени накратко съображения защо К. няма право на лична пенсия за ИОЗ, а така също са развити доводи за неговата недобросъвестност. Аргументите за последното се базират на факта, че представеният допълнително (едва през 2018 г.) документ за осигурителен стаж е издаден през 2003 г., т.е. преди подаване на заявлението за отпускане на пенсията за ИОЗ на 06.01.2004 г., а освен това именно в това заявление се съдържала изрична декларация от лицето, че не притежава стаж преди 11.06.1992 г. (датата на инвалидизиране). Разпореждането било оспорено от К. пред директора на ТП на НОИ – Русе като в жалбата отново са развити доводи, че заявлението от 06.01.2004 г. за отпускане на пенсията за ИОЗ не е подадено от жалбоподателя и същият не е декларирал, че не притежава стаж преди 11.06.1992 г. Посочил е че след 2003 г. живее в чужбина и към процесната дата не е бил в България, за да може да подаде лично такова заявление. К. счита, че по този начин недобросъвестността му е изключена и, точно обратното, той е бил добросъвестен като незабавно след откриването на издадения му документ за стаж от „Петър Караминчев“ АД – Русе го е представил пред пенсионните органи. С жалбата е направено и възражение за изтекла погасителна давност от пет години.
С решение
№ 2153-17-16/01.03.2019 г., оспорено в настоящото производство, директорът на ТП на НОИ – Русе е уважена частично жалбата на К. по отношение възражението му за изтекла давност, поради което разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. е изменено като е намалена разпоредената за възстановяване сума на 12 275,63 лв. В мотивите на решението директорът на ТП на НОИ – Русе е развил подробни доводи (напълно идентични с развитите в решение № 2153-17-87/26.07.2018 г.) относно липсата на предпоставки за отпускане на лична пенсия за ИОЗ на жалбоподателя. Относно недобросъвестността на лицето горестоящият орган е преповторил дословно мотивите на пенсионния орган от оспореното пред него разпореждане.
В хода на настоящото съдебно производство се установи, чрез назначените две съдебни графологични експертизи, че текстът „Нямам стаж до 11.06.1992 г.“ в заявление вх. № 1352/06.01.2004 г. до директора на ТП на НОИ – Русе, както и трите подписа вдясно и под този текст не са изпълнени от жалбоподателя, а от неговия баща Ц. Б. К., който е посочен и като лице за контакт в същото заявление.
Тези обстоятелства всъщност не се и оспорват от ответника, видно от изразеното от него становище в писмо вх. № 1471/11.04.2019 г. (л. 14). По делото няма данни Ц. К. да е действал като пълномощник на сина си В.К., в какъвто смисъл е и изричното изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 16.05.2019 г. (виж протокол от с.з. на л. 25). Допълнително, в писмо вх. № 1959/23.05.2019 г. (л. 28-29), административният орган е представил информация както относно хронологията по пенсионната преписка на жалбоподателя (за част от посочените в писмото обстоятелства липсват доказателства в представената административна преписка), така също и за нормативните разпоредби приложени от ответника при всяко от произнасянията, свързани с отпуснатите на В.К. пенсии за ИОЗ и социална инвалидност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, постановено в производство по чл. 117 от КСО, в частта с която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ и е постановено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 12 275,63 лева, от които главница за периода 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339,09 лева и лихва 2 936,54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
Решението е съобщено на адресата лично на 19.03.2019 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л.4). Жалбата е депозирана чрез административния орган, издал оспорвания акт, на 28.03.2019 г., т.е. в срока и срещу административен акт, за който изрично с нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предвидена възможност за съдебно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37fce628-1be5-48c0-914a-7614af22087b