Решение № 111 от 27.01.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2162/2022
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 27.01.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Кюстендил, 27.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520102162 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба с вх. №10559/28.11.2022 г., депозирана от “ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г., против Д. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, ж. к.
******, бл. ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК , ответникът е депозирал писмен отговор чрез упълномощения от назначения му особен представител – адв. А..
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 392/2022 г. на КРС, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път.
Сочи се, че ответникът бил абонат на ответното дружество. На 23.05.2018 г. бил сключен между страните договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************ с посочена абонаментна програма, с краен срок за действие до 23.05.2020 г.
Сключено било Допълнително споразумение от 25.06.2019 г., както и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който му било предоставено мобилно устройство Samsung galaxy j5 Dual Black с посочени в същия параметри за издължаване, за който получил отстъпка в цената му, която била в размер на 161, 14 лв.
На 07.10.2019 г. бил сключен договор за лизинг за аксесоари с месечна вноска в размер на 1, 92 лв. за 23 месеца.
На 25.06.2019 г. бил сключен нов договор за мобилни услуги между 1 страните със срок на действие 24 месеца - до 25.06.2021 г., а след това и допълнително споразумение от 07.10.2019 г., действащо до 07.10.2021 г. Към допълнителното споразумение бил сключен и договор за лизинг от 25.06.2019 г., за който получил устройство Huawei Y5 2019 dual Brown , за което ответникът се задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 10, 59 лв. всяка За последното получил отстъпка в размер на 125, 74 лв.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.09.2019 г. до дата 24.01.2020 г. ЙЕТТЕЛ издал:
Фактура №7295762439/25.10.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.09.2019 г. - 24.10.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 198, 49лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума била платима в срок 09.11.2019 г.
Фактура №7297061614/25.11.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.10.2019 г. - 24.11.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 94, 00лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 10.12.2019 г.
Фактура №7298375898/25.12.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.11.2019 г. - 24.12.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 72, 09лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 09.01.2020 г.
Кредитно известие фактура №**********/25.01.2020г. за отчетния период на потребление от 25.12.2019г.-24.01.2020 г. с което е редуцирана дължимата сума с 17, 04 лв., като били начислени и лизинговите вноски в размер а 21, 00 лв., начислена е застраховка в размер на 2, 99 лв. при което задължението възлизало в размер на 371, 55 /триста седемдесет и един лв. и 55 ст./лв.
Поради неплащане на задълженията ЙЕТТЕЛ прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д. В. Т. за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №7301059612/25.02.2020 г.
Освен това неизпълнението на ответника обусловило начисляване на неустойка в размер на 343, 95 лв. – три месечни абонаментни такси на използваната програма за всеки номер.
Дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство - HUAWEI Y5 2019 Dual Brown и за SAMSUNG Galaxy J5 Dual били обявени за предсрочно изискуеми, а към момента на подаване на заявлението, съответно към дата на подаване на исковата молба, всички лизингови вноски били падежирали, а лизинговите вноски са станали предсрочно изискуеми.
Предвид гореизложеното се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ж.к. ******, бл.
***, дължи и следва да заплати на “ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК:
130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумите, както следва: 371, 55 лв. – дължими месечни абонаментни такси за мобилни услуги за периода 25.09.2019 г. – 24.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 394, 53 лв. – дължими лизингови вноски, както и сума в размер на 343, 95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни 2 услуги.
Претендират се разноските в производството.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител адв. Р. А.. Ответникът намира, че не са представени годни доказателства установяващи по основание и размер съществуващи задължения на Т.. Липсвали доказателства за облигационна обвързаност между страните. Вземанията не били изискуеми, претенцията на ищцовото дружество била неясно формулирана. Неустойката противоречала на закона и добрите нрави, както и нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С неустойката ищецът щял да се обогати, без да предостави никаква насрещна облага, липсвала и покана до ответника за заплащането й. Оспорват се всички твърдения на ищцовото дружество. Заявява се искане всички претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но с нарочна молба поддържа претенциите си. Ответникът редовно призован не се явява, представлява се от особения си представител - адв. А..
Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 23.05.2018 г. за предпочетен номер *************** е видно, че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план. На 25.06.2019 г. е сключен нов договор между същите страни при уговорена такса от 19, 99 лв. Ответникът е сключил и договор за лизинг, с който е получил мобилно устройство „Samsung galaxy j5“ с месечна такса за него в размер на 8, 49 лв. С оглед сключения договор за мобилни услуги ответникът получил отстъпка от цената на мобилното устройство в размер на 161, 14 лв.
На 25.06.2019 г. е сключен нов договор за мобилни услуги между същите страни с предпочетен номер ****************, с такса в размер на 26, 99 лв. Сключено е и ново споразумение на 07.10.2019 г., с уговорен абонаментен план 21, 99 лв. Налице е и договор за лизинг от 25.06.2019 г., по който ответникът е получил мобилно устройство “Huawei y5 2019” с такса за последното в размер на 10, 59 лв. С оглед сключения договор за мобилни услуги ответникът получил отстъпка от цената на мобилното устройство в размер на 125, 74 лв.
От представената по делото декларация-съгласие към посочените договори се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията 3 по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са представени и процесните общи условия по делото.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, лизингополучателят е декларирал с подписването на договора, че е получил устройството, предмет на договора, във вид, годен за употреба и функциониращ изрядно съгласно техническите му характеристики.
За дължимите от ответника суми за потребени мобилни услуги, такси, лизнгови вноски и неустойки за предсрочно прекратени договори са приложени заверено копие от фактури
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна страна:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По делото е назначена и приета, като обективно изготвена, съдебносчетоводна експертиза с вх. №243/08.01.2024 г. от в. л. М. В.. Съгласно заключението на в. л. задълженията на ответника са 278, 58 лв. за мобилни услуги , 84 лв. и още 394, 53 лв. за лизингови вноски, 8, 97 лв. за застраховка и 343,95 лв. – неустойки.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС.
Основателността на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на 4 което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
Представените и подписани от страните по делото договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях установяват юридически факти, породили облигационните правоотношения между същите.
Правоотношенията са срочни, поради което и за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност. Съглашенията включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от ответника подпис върху представените по делото декларации-съгласие, същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условия по тях.
За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Представените от ищеца по делото фактури не съставляват писмени доказателства за посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за установените в тях факти, съответно не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения.
Ответникът не спори срещу твърденията на ищеца, че за съответните периоди потребителят е имал възможност да използва мобилната мрежа на оператора. Следва да се отчете фактът, че дължимостта на претендираните суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план и дължимостта им не зависи от генерирания трафик за съотвения период. Съгласно т. 23, б. „Б“ от Общите условия на мобилния оператор, изрично приети от ответника, дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между страните. Предоставянето на мобилен номер по всеки от сключените договори за мобилни услуги пък служи за идентификация на отделния абонат на оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответният индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната мрежа. Дължимостта на месечните такси се дължи независимо от реалното потребление на услугите по предоставения абонамент, поради което възражението на ответника в противоположна насока се явява неоснователно и същият е следвало да заплаща доброволно, в срок и размер, дължимите такси, задължението за които е придобила с подписването на процесните договори за мобилни услуги.