Решение № 18137 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18137 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110134932 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр .чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение)

И. Й. Л. е предявил срещу „У------“ Кфт., действащо на територията на Република България чрез клон на чуждестранен търговец „У------ Кфт – клон България“, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет от Лондон (Лутън) до София на 12.07.2022 г. с повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2023 г. по гр.д. № 15007/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет от летище Лутън (Лондон), Великобритания, до летище София, България, на дата 12.07.2022 г. Твърди, че по разписание кацането е трябвало да се извърши в 17:50 часа местно време, а реално е закъсняло, като полетът е извършен със закъснение от над три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото 1 неизпълнение на договора за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от 2054 км. Поддържа, че е предявил извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, но до настоящия момент не е получил отговор или плащане от дружеството, поради коетопретендира посочената сума.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецъта, редовно призован не се явява и не се представлява. С писмена молба уточнява, че поддържа иска, моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Счита, иска за основателен. Моли съда да го уважи.

Претендира разноски.

Ответникът не се явява в о.с.з.. С допълнителна молба заявява, че изцяло признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.

Ищецът не е направил искане за постановяване на решение по признаване на иска, поради което съдът следва да разгледа делото в неговата цялост.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 15007/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 9816/03.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на 21.04.2023 г. ( л.19 от ч.гр.д.№ 15007/2023 г. на СРС), поради което едномесечният срок за подаване на възражението изтича на 22.05.2023 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Възражението е подадено на 04.05.2023 г., (л .21 от ч.гр.д.№ 15007/2023 г. на СРС), поради което е подадено в едномесечният срок и е допустимо.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 05.06.2023 г. ( л.30 от ч.гр.д.№ 15007/2023 г. на СРС), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 05.07.2023 г.. Исковата молба е подадена в съда на 22.06.2023 г., а на 28.08.2023 г. са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от РЕО 261/2004 г.. за да бъзе уважен ищецът трябва да докаже:

1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз

2. ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация,

3. ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

4. полетът да е осъществен със закъснение от над три часа, Размерът на обезщетението е нормативно установен.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.

Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл.

1, б. "б" (за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага) и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Следователно процесният регламент е приложим, тъй като полетът се осъществява от трета държава (Англия, Летище Лондон - Лутън), извън ЕС до летище в държава членка (България, Летище - София).

Между страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по 3 договор за въздушен превоз между летища на територията между държавачленка на ЕС и Великобритания, за редовен полет № W6 4306 от Летище Лондон – Лутън до Летище София, определен за изпълнение по разписание в 12.40 ч. на 12.07.2022 г. и който следвало да пристигне в крайния пункт в 17.50 ч. на 12.07.2022 г. (л.4 от делото). Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

Именно от представената бордна карта се установи, че пътникът е чекиран 45 минути преди полета и този полет е осъществен на посочената дата. Същото се установява и от признаването на ответника на иска и от подаденото възражение по чл.414 ГПК. Доказана е втората и третата предпоставка.

Между страните не се спори, че полетът е осъществен с повече от три часа закъснение. Този факт се доказана и от представените писмени доказателства, от които се установи, че цитираният полет е кацнал на летище София на 21.59 часа (л.8 от делото). По разписание полетът е следвало да кацне в 17.50 часа, а е кацнал в 21.59 часа. Налице е закъснение от 4 часа и девет минути.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание). В този смисъл ищецът като пасажер на закъснял полет има право на обезщетение по чл.7 от цитирания регламент.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците на отменен полет и такъв със закъснение с повече от три часа, получават обезщетение. Което е в зависимост от факта дали има предположено премаршрутизиране.

По делото се установи, че ответникът не е предложил друг маршрут на ищеца, поради което е приложима разпоредбата на чл.7, пар. 1 от от Регламент № 261/2004 г.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004).

4

Не се спори между страните, че Разстоянието между двете летище, определена по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, т.4 от Регламент № 261/2004 г. е 2054 км. Следователно обезщетението се определя по чл.7, пар.1, б. „б“ - 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. Ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро. Исковата претенция е предявена в такъв размер.

Ответникът при условията на насрещно и пълно доказване, ответникът не успя да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за закъснението на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. т.14 от преамбюла „дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач“); че на ищеца е било предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.

По делото има молба, че ответникът ще плати, но липсват доказателства, че е платил.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размерите на 400 евро, колкото е исковата претенция. Исковата претенция е основателна.

Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на У-----ЦРТ., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество регистрирано в Унгария, вписано в Регистъра на дружествата в Унгария под номер 01-10140174, със седалище и адрес на управление: Б---, законен представител Й----, действащо на територията на България чрез "У------ Црт. - клон България" КЧТ, ЕИК: -----, седалище и адрес на управление: гр. С--, сграда ИВТ, представлявано от - (Германия), - (Унгария), - (Швейцария) - действащи поотделно, наличието на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по гр.д. 20231110115007/2023 г., I г.о., 26 гр. състав на Софийски районен съд в полза на ищеца И. Й. Л., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.