Акт от 12.03.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 72 град Велико Търново, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 422/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Б.Д.К., с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418008231-091-001/09.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 80/27.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Жалбоподателят обжалва РА изцяло като издаден в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с практиката на ВАС. По отношение на отказаното преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. излага подробни доводи, че органите по приходите неправилно са тълкували разпоредбите на чл. 172 и чл. 189б от ЗКПО. Според жалбоподателя прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ спада към изключението в разпоредбата на чл.

172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване на правата, задълженията и фактическите отношения така, както са съществували към момента на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от правоприемника на търговското предприятие. Изразява несъгласие с изводите на органа по приходите, че не било изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, като сочи, че правоприемникът „Комита агро“ ЕООД е придобил собствеността върху активите, в които ЕТ „Комита – Б.Д.“ е инвестирал преотстъпения данък. Аналогични доводи излага и по отношение отказаното право на преотстъпване за 2015 г. Твърди също така, че правоприемникът „Комита агро“ ЕООД е придобил през 2016 г. нова земеделска техника – сламопреса, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, като такава инвестиция била направена и от праводателя ЕТ „Комита – Б.Д.“ през 2015 г. с придобиването на актива сечка и следователно е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за 2015 г. По изложените съображения жалбоподателят иска РА да бъде отменен в частта, в която не е признато преотстъпване на подоходен данък за 2014 г. и 2015 г., ведно с начислените лихви за забава. В съдебно заседание се представлява от *** Б. Б., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и излага допълнителни доводи в писмена защита. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико

Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна, по съображенията изложени в потвърдителното решение. Счита, че законодателното изменение на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО опровергава тезата на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 2433 лв. Претендира за приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал.

3 от ДОПК.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000418008231-020-001/28.12.2018 г., издадена от М.И. Д.на длъжност ***, надлежно оправомощена за това съгласно представената Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – установяване на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /т.е. за данък по чл.

48, ал. 2 от ЗДДФЛ/ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Съставен е Ревизионен доклад № Р-04000418008231-092-001/19.03.2019 г. от определения ревизиращ екип, срещу който жалбоподателят не е подал възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на

Ревизионен акт № Р-04000418008231-091-001/09.04.2019 г. от М.И.Д., на длъжност Началник сектор, възложила ревизията и Т.Д.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер на 46 768,13 лв. и лихви – 16 686,31 лв. Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред, като същият е потвърден с Решение № 80/27.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, издадено при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра.

Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на жалбоподателката на 27.06.2019 г. С Решение № 80А/11.07.2019 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ е поправил допусната очевидна фактическа грешка в датата на Решение № 80/27.09.2019 г., като същото следва да се счита за издадено на 27.06.2019 г.

Жалбата срещу ревизионния акт пред

АСВТ е заведена в деловодството на ответника на 11.07.2019 г.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства материалите, съдържащи се в административната преписка, като от ответника са допълнително представени на технически носител електронните документи – ЗВР, РД и РА. По искане на жалбоподателя са назначени съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-компютърно-техническа експертиза, чиито заключения са приети без оспорване от страните.

Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка от съда не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА в частта – предмет на настоящото разглеждане, както и компетентността на издателите му. В случая от представените електронни документи и от заключението на съдебно-компютърно-техническата експертиза се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени като техни издатели и издадените от тях документи, вкл. и РД и РА са валидни такива. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА.

Относно приложението на материалния закон:

С ревизионния акт не е признато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 26 938,12 лв. и за 2015 г. в размер на 19 830,01 лв., като тези суми са определени за внасяне заедно със съответните лихви от 10 780,55 лв. и 5905,76 лв.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е бил регистриран като ЕТ „Комита – Б.Д.“ и в това си качество е бил регистриран като земеделски производител. Безспорно е също така, че с нотариално заверен Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 15.12.2015 г. на основание чл. 15 от ТЗ, ЕТ „Комита – Б.Д.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност, е продаден на „Комита агро“ ЕООД, без фирменото наименование ЕТ „Комита – Б.Д.“, за сумата от 1 470 000 лв. Не се спори, че предмет на прехвърляне е търговското предприятие за дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, като продавачът се задължава да прекрати търговската си дейност по отношение на правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи в състава на предприятието – предмет на договора. Едноличният търговец не е заличен от Търговския регистър.

Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в ред. за 2014 г. и 2015 г./ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Установено е, че за 2014 г. лицето като едноличен търговец с фирма ЕТ „Комита – Б.Д.“ е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало преотстъпен данък в размера на 26 938,12 лв. по реда на чл.

48, ал. 6 от ЗДДФЛ. За 2015 г. жалбоподателят е декларирал преотстъпен данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 19 830,01 лв. В хода на ревизията е прието, че не е налице право на преотстъпване, понеже не е изпълнено условието по чл.

189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, според което дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишни данъчни декларации. Според органите по приходите е налице и хипотезата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО /в ред. за 2014 г. и 2015 г./, според която правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон. В тази връзка приходните органи са посочили, че правото на преотстъпване е персонално право и е непрехвърлимо, като единственото изключение е при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ.

Спорният материалноправен въпрос е по какъв начин прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ от ЕТ на ЕООД и осъщественото правоприемство през 2015 г. влияе върху преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО през 2014 г. и 2015 г. Отговорът е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО /в ред. преди изм.

ДВ бр. 64 от 2019 г./, която неправилно е тълкувана при прилагането й от приходните органи. Редакцията на разпоредбата относно употребения израз „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон“ изисква граматическото й тълкуване чрез изясняване на езиковия смисъл на нормата.

Правилото е, че правото на преотстъпване се погасява при преобразуване на данъчно-задълженото лице. Съгласно чл. 261 от ТЗ това са случаите на сливане, вливане, разделяне, отделяне /включително и отделяне на еднолично търговско дружество/ и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик. В преобразуването участват преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества /чл. 261, ал. 2 от ТЗ/.

Като изключение в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО е формулирана промяната на правната форма по чл. 264 от ТЗ – търговско дружество /преобразуващо се дружество/ може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид /новоучредено дружество/, при което новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Именно на това място в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО е добавен изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ“, който следва да се тълкува във връзка с изключението /когато не се прилага погасяване на преотстъпването/, а не към правилото, каквото е неправилното тълкуване на приходните органи. Също както при преобразуването по чл. 264 от ТЗ, при което новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се, така и при прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ, е налице запазване на съществуващите правоотношения, в които е страна преобразуващият се търговец и неговия интегритет. Прехвърлянето на предприятието спада към изключението на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване на правата, задълженията и фактическите отношения, така, както са съществували към момента на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от правоприемника на търговското предприятие. Всъщност прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ не представлява преобразуване на търговско дружество, поради което изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл.