Решение № 676 от 20.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Бургас, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120203494 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, **** против наказателно постановление № НП-28/16.03.2021г., издадено от председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения, че административно-наказателната отговорност е ангажирана при нарушение на чл. 34 ЗАНН. Намира, че неправилно е ангажирана отговорността му, защото доставената вода за *** била част от водоснабдителната система Бургас, а не от водоснабдителната система ***. Намира, че жалбоподателят не е извършил деянието. Счита, че деянието е само едно и не следвало да се издава наказателно постановление за фактурирането на всяка доставка съгласно фактурирането, тъй като договорът е един.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.-П. от БАК, която поддържа жалбата, излага подробни съображения, депозира писмени бележки.

За административно-наказващия орган се явява юрк. Д., който оспорва жалбата, излага подробни съображения, акцентира на съдебна практика, представя писмени бележки.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че жалбоподателят Г. Й. Т. е Изпълнителен директор на дружество, предоставящо *** услуги „***“ ЕАД - гр.Бургас.

1

Дружеството било предмет на проверка от КЕВР съгласно Заповед 3-В-5/22.05.2020г. на Председателя на КЕВР като в работната група бил включен и свидетелят И.С.. Във връзка с проверката били изискани документи от дружеството.

С писмо изх. номер от 29.05.2020г. на КЕВР били изискани от Г.Т. като Изпълнителен директор на *** ЕАД Бургас информация за услугата доставяне на вода на друг *** оператор „***” ООД – копия на издадени фактури за доставена вода, отнасящи се за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г.; протоколи за подадените водни количества от ВС „***“, договор за доставка на вода.

С писмо изх. № К-1380-1/04.06.2020г. от *** ЕАД и с вх. номер от 05.06.2020г. на КЕВР били представени на Председателя на КЕВР документи - копия на издадени фактури за доставяне на вода на „*** – Сливен” ООД за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г.

Във връзка с тези документи с писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020г. на КЕВР били изискани от Г.Т. допълнително документи във връзка с проверката. Посочено е, че са представени копия от фактурите, но не били представени договор за доставяне на вода, сключен с *** ООД.

В КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-10/16.06.2020г. от Изпълнителен директор на *** ЕАД, в което представя договор сключен с *** ООД за доставяне на вода.

На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки, комисията по проверката на 27.07.2020 г. съставила Констативен протокол, в който се приело, че по отношение на проверката на прилаганата цена за услугата „доставяне на вода на друг *** оператор - „*** - Сливен“ ООД- гр. Сливен, „***“ ЕАД, гр. Бургас фактурира доставената вода на „*** - Сливен“ ООД по цена от 0,350 лв./м без ДДС, която била по- висока от одобрената от КЕВР цена за услугата „Доставяне на вода на друг оператор “ с Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г., с което „***“ Бургас и нарушило чл. 14 , ал. 4 от ЗРВКУ- „прилаганите от *** операторите цени не могат да бъдат по- високи от утвърдените от комисията “.

С писмо от 30.07.2020 г. „***“ ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по Констативния протокол.

Св. С. преценил, че Г. Й. Т., като Изпълнителен директор на „***“ ЕАД гр. Бургас, бил длъжен да осигури прилагането на цените, утвърдени за „***“ ЕАД гр. Бургас с Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР. На 28.02.2020 г. в гр. Бургас „***“ ЕАД гр. Бургас издало на „*** - Сливен“ ООД фактура № 0039820947/28.02.2020г. за доставяне на вода за периода 01.02.2020 – 27.02.2020 г., при цена 0,350 лв./куб. м. без ДДС, а не по цена 0,035 лв./куб. м без ДДС, съгласно Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, с което Г. Й. Т., в качеството му на изпълнителен директор на „***“ ЕАД гр. Бургас допуснал управляваното от него дружество да предостави на друг *** оператор - „*** - Сливен“ ООД услуга по цена, повисока от утвърдената от регулаторния орган цена, което представлявало нарушение на чл.

14, ал. 4 от ЗРВКУ и деянието подлежало на санкция по чл. 36, ал. 2 от същия закон.

С оглед горното била изпратена до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил на 01.10.2020 г. св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-40/01.10.2020 г.

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното.

2

Административнонаказващият орган, възприел фактите в АУАН и издал НП, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 вр. чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38, ал.

2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗРВКУ. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл съдът счита за основателни възраженията, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая съдът има задължението да следи служебно дали не е изтекъл давностния срок, но е направено такова възражение и от страна на жалбоподателя.

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са установени в закона и се прилагат служебно като с Тълкувателно постановление 1/2015г. Върховният административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС се приема, че с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.

Административно-наказателното производство е строго формален процес и отговорността на жалбоподателя следва да се реализира в предвидените от законодателя срокове.

В тази връзка разрешение на въпроса кога нарушителят е открит дава новопостановеното Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд като определя, че моментът на преценка на обстоятелствата - има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител.

По смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята 3 продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното административно нарушение.

Откриване на нарушителя означава да са налице обективни данни пред длъжностното лице, че е извършено нарушение от конкретно лице, а не е от значение кога длъжностното лице субективно е изградило представа, че такова е налице. Отриване на нарушителя е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Не може да се остави на субективната преценка на длъжностното лице или друго лице, с което е в йерархическа подчиненост, да прецени кога следва да ангажира административно-наказателната отговорност, а преценката за това следва да почива на обективни критерии. Щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени и да реализират административнонаказателната отговорност в рамките на законоустановените срокове.

В случая проверката е била осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на фактури, които са представени още на 05.06.2020 г. като е изискана допълнителна информация – договор. С писмо с вх. № В-17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР от Изпълнителен директор на *** ЕАД – Бургас са представени всички изискани документи ведно с копие на договор. След тази дата няма данни контролните органи да са извършвали други проверки или да са изисквали документи.

Ето защо следва да се приеме, че от 16.06.2020 г. в администрацията на КЕВР са постъпили всички данни въз основа на които в последствие актосъставителят е решил, че има извършено нарушение – т.е. най-късно на 16.06.2020 г. „необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация“ (така Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд), т.е. обективният момент, когато администрацията е разполагала с всички документи и цялата информация е 16.06.2020г. и от тогава започва да тече срокът от три месеца, в който да ангажира отговорността на нарушителя.

Бездействието на длъжностните лица в установения от законодателя срок не може нерегламентирано да води до продължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. Според дадените в посоченото Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд от значение е момента, когато длъжностните лица са имали информация и обективно са могли да направят извод за извършено нарушение. Това кога са решили да се съберат длъжностните лица и документално да оформят резултатите от извършената проверка чрез съставяне на констативен протокол не променя установения от законодателя тримесечен срок от откриване на нарушителя. Представената от АНО практика и акцентирана с писмени бележки е била съобразена с фактите по конкретното дело, но и същата е постановена преди Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд.