Решение № 32 от 11.04.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Смолян, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200511 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от В. З. Д. от гр. * против Наказателно постановление №23-1058-*/29.05.2023 г., издадено от *, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от ЗДвП. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, поради това, че не е извършил вменените му нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна * – редовно призована, не изпраща представител. С придружително към административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.05.2023 г. назначените в дежурен наряд служители на *, младши автоконтрольор Г. К. и И. С., свидетели по делото, осъществявали контрол на движението на моторни превозни средства на територията на гр. Смолян.

1

Около 11,45 часа в същия ден полицейските служители се намирали на ул.

„*“ в близост до административен * в гр.Смолян, където забелязали движещият се по пътя в посока към магазин „*“ товарен автомобил марка „*“ с рег. №*. Св. К. и св.С. видели, че водачът на автомобила държал с едната си ръка мобилен телефон в близост до ухото си, след което св.* го спрял за проверка. Полицейските служители установили, че водач на автомобила бил жалбоподателя В. Д., който представил свидетелство за управление на МПС, както и други документи, с изключение на контролния талон към СУМПС. За констатираните нарушения св.К. съставил срещу В. Д. АУАН серия GА бл.

№ */11.05.2023 г., в който било посочено, че по време на управление на автомобила използва мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му – нарушение на чл.104а ЗДвП и за това, че не носи контролния талон от свидетелството за управление – нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля С.. Същият бил предявен на В. Д. и той го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление №231058-000395/29.05.2023 г. на *, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. К. и И. С., както и от приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. От показанията на св.К. и св. С. се установяват мястото на извършената проверка, както и обстоятелството, че жалбоподателят като водач на МПС е използвал мобилен телефон с участие на ръцете си, като го държал в близост до едната страна на лицето, както и че не носил в себе си контролен талона към СУМПС. Доказва се на следващо място, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон по посочения начин, докато управлявал автомобилът и преди да му бъде подаден сигнал за спиране, като отново и двамата свидетели са възприели този факт.

Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по съставянето на АУАН и за съдържанието на направените от жалбоподателя обяснения на място. Показанията и на двамата свидетели К. и С. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата свидетели доказва, че те имат ясен спомен за случилите се събития и придава завишена доказателствена стойност на показанията им. Накрая показанията служат и за взаимната си проверка едни на други, при което не се 2 установяват противоречия между тях.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай е санкциониран многократно с наказателни постановления за извършени от него нарушения по ЗДвП.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган. В АУАН и НП нарушенията са описани точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в редакцията към 11.05.2023 год. – датата на нарушението/, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Това задължение е само за водач на МПС, тоест същият е длъжен да носи съответното свидетелство и контролния талон към него. В случая, от фактическа страна се установява, че при констатираното управление на МПС жалбоподателят е носил СУМПС, но не носил контролния талон. В тази насока същият не е изпълнил изцяло изискването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, действало към датата на проверката. Какви са били причините водачът да не носи контролния талон е без значение, доколкото е налице формално неизпълнение на задължението му, което е било и правилно квалифицирано в наказателното постановление по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо деянието към процесната дата 11.05.2023 год. се явява съставомерно.

Въпреки това обаче, в настоящия случай, по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /т. 1 от НП/, настоящият съдебен състав приема, че административната отговорност за извършването му спрямо санкционираното лице следва да отпадне. Причина за това е, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на НП е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят 3 контролен талон към СУМПС, т. е. законодателят е приел, че извършеното вече не представлява административно нарушение. Предвид горното, съдът следва да приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като отмени НП в тази му част.

Относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Смисъла на тази разпоредба е пределно ясен и тя не се нуждае от допълнително пояснение - забраната е продиктувана единствено от необходимостта ръцете на водача да са сводобни. Именно затова поначало законодателят не въвежда забрана за разговор по телефон при управление на МПС, а ангажирането на ръцете на водача с телефона. За нарушаване на посочената разпоредба нормата на чл. 183, ал. 4 т. 6 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 50,00 лева. От събраните по делото гласни доказателства, категорично се установи, че В. Д. е управлявал посоченото в наказателното постановление моторно превозно средство, като същият е използвал по време на движение мобилен телефон без наличието на съответното устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. Поради което съдът приема, че жалбоподателят Д. е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Законосъобразно наказващият орган е наложил предвиденото в разпоредбата в абсолютен размер административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Съдът намира, че извършеното административно нарушение не представлява "маловажен случай" и същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други подобни деяния. Нарушението е извършено в населено място, при управление на товарен автомобил от водач, който многократно е наказван за нарушения по ЗДвП, като не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други подобни деяния, поради което не следва да се прилага нормата на чл.

28 от ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1058-*/29.05.2023 г., издадено от *, в частта му по точка 1, с което на жалбоподателя В. З. Д. ЕГН ********** от гр.* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1058-*/29.05.2023 4 г., издадено от *, в частта му по точка 2, с което на жалбоподателя В. З. Д.

ЕГН ********** от гр.* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5