Решение № 4045 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20265330100113 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. М., ЕГН: **********, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***г., поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност, поради противоречието му с добрите нрави.

Ищецът твърди, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит по силата на който му била предоставено в заем сума в размер на 300 лева, при ГЛП 39,73% и ГПР 38,22 % . Съгласно чл. 7, т. 1 от договора ищецът следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 36,54 лева. Твърди се, че в настоящия случай в договора е посочен ГПР 38,22%, но в същия не са посочени каквито и да било условия за прилагането му, липсвала конкретизация дали лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора или е променлив. Твърди, че не става ясно какви точно разходи са включени в размера на ГПР по кредита, като дължимата сума за застрахователна премия от 36,54 лева не е била включена в размера на ГПР по кредита, а съгласно изискванията на ЗПК това е следвало да бъде сторено. В условията на евентуалност се твърди противоречие на договора с добрите нрави. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, 1 че договорът е сключен по реда на ЗПФУР като всички изисквания на закона относно валидността на договора са спазени. Твърди, че в ГПР не е и не следва да се включва застраховката по кредита. Признава, че в размера на ГПР не е включена застрахователната премия, но твърди, че застраховката не следва да се включва в размера на ГПР доколкото потребителят не е бил задължен да сключва застраховки. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно факта на сключване на процесния договор и неговите параметри страните не спорят. Представена е застраховка на кредитополучатели, както и Сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Ищецът се задължил да заплати застрахователна премия в размер на 36, 54 лева.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, 2 разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като от договора за потребителски кредит е видно, че общият размер на кредита от 336, 54 лв. е формиран от предоставената главница в размер на 300 лв. и общия размер на застрахователната премия от 36, 54 лв.

Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част от и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 38, 22 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Самият факт на невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29.

След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Предвид изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, същите възлизат в размер на 25, 57 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени 3 правни услуги от адв. Д. М. от *** , като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т Закона за адвокатурата, като с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът определя същото в размер на 245, 42 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Д. М., ЕГН:

********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023 Договор за потребителски кредит № ***г. Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на В.

Д. М., ЕГН: ********** сумата в размер на 25, 57 евро – разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на адв.

Д. М. от ***, със съдебен адрес: *** сумата от 245, 42 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца В. Д. М., ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4