Протокол № 2053 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2053 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300100029 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, явяват се адв. С. и адв. Ш., с пълномощно по делото.

Върнаха се адвокатските карти.

Ответникът Н. И. К. , редовно уведомен за днешното съдебно заседание, явява се лично, заедно с адв. М. и адв. С..

Върнаха се адвокатските карти и личната карта .

Вещото лице В. М. Ш., редовно уведомена, явява се лично.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВАХА СЕ уточняващите молби на ищеца от 17.07.2024г. и от 19.08.2024г.

ДОКЛАДВА СЕ постъпилото от ответната страна становище във връзка 1 с уточненията.

Препис от становището се предостави на ищеца.

АДВ. С.: Възражения за подсъдност, господин Председател, не сме правили, но Градски съд - София е преценил, че е за потребителски договор.

Вие приемате, че с молбата от 19.08.2024г. ищецът е уточнил първите плащания, но той вече твърди, че се касае за „бъг“ в системата, което е много различно от това, което се твърди в исковата молба. Ние твърдим, че това е съществено изменение на иска, не е някакво уточняване.

АДВ.М.: В първоначалната искова молба твърдят, че ответникът сам си е правил плащания, никъде не се твърди, че става въпрос за грешка в информационната система и изцяло си е изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, а на този етап това е невъзможно. А и въпросите ни към вещото лице по същия начин.

АДВ.С.: Едно е да се твърди, че сам си е нареждал парите, а съвсем друго, че е станала грешка в информационната система и затова тези пари са постъпвали по негова сметка.

АДВ. С.: Каква е причината, поради която се е стигнало до второ плащане, всъщност няма никакво значение. Предмет на иска е недължимо платено, по-точно платено без основание, а защо се е случило, няма никакво значение. Точно с оглед на това какъв е механизмът, по който се е достигнало до второто плащане, и двете страни са поискали заключение на вещо лице, което ще обясни на съда как се е стигнало до това погрешно второ плащане.

Съдът намира, че възражението на ответната страна се явява неоснователно. Уточняващите молби са постъпили с оглед изрично дадени от съда указания, на основание чл.129, ал.4 ГПК, поради което изложените в тях обстоятелства конкретизират предмета на спора, предвид неговата неяснота преди това. Ето защо съдът не намира, че се касае за хипотеза по чл.214 ГПК с изменение на самото основание на предявения иск. Както в исковата молба, така и в уточняващата молба се твърди наличието на две осчетоводявания, при което липсва основание за второто от тях. В тази насока са и твърденията в самата искова молба.

Съдът намира, че следва бъде разгледан въпросът относно подсъдността на делото. Производството по настоящото дело е образувано след прекратяването на гр. д. № 3090/2022г. по описа на Софийски градски съд и 2 изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, като съдът се е позовал на нормата на чл.119, ал.3 ГПК. Съдът е приел, че местната подсъдност се определя по реда на чл.113 ГПК, защото исковете се основават на договор за разплащателна сметка.

Предмет на производството е иск по чл. 55 ЗЗД, предявен от „УниКредит Булбанк“ АД срещу Н. И. К., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 158 574,32 лева, представляваща сбор от 137 неправилно осчетоводени по неговата разплащателна сметка, за сметка на ищеца, платежни операции, с която се е обогатил без основание. Ищецът не основава претенцията си на съществуващото между страните договорно правоотношение, като с посочването на банковата сметка и договора единствено индивидуализира начина на твърдяното от него получаване на сумите от ответника. Поради това, отговорността на ответника се иска да бъде ангажирана не по силата на договор, а по изрична разпоредба на закона – чл.55 ЗЗД.

Ето защо в случая приложение намира чл.119, ал.4 ГПК, а не чл.119, ал.3 ГПК. В тази хипотеза съдът, до който е адресирана исковата молба, не разполага с правомощия служебно да следи за местната подсъдност на спора.

С оглед на това, че исковата молба е подадена в Софийски градски съд и с отговора не е направено възражение за местна подсъдност, настоящият съд намира, че не е компетентен да разгледа иска. Доколкото делото първоначално е било образувано пред Софийски градски съд, който го е прекратил с посоченото по-горе определение, то в случая е налице спор за подсъдност, който следва да се разреши от Апелативен съд – Пловдив, съгласно чл.122 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №29 по описа за 2024г. на Окръжен съд – Пловдив, ХV гр.с.

ПОВДИГА СПОР за подсъдност със Софийски градски съд за разглеждането на искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД срещу Н. И. К..

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Пловдив.

3

Определението не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 14,31 часа.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4