Разпореждане № 54308 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 54308 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110134922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. В. срещу фирма за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 6000 лева – неимуществени вреди и сумата в размер на 3396,23 лева – имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на куче.

В исковата молба се сочи, че на 21.09.2023 г. била на работа в складовата база на адрес в гр. София, където фирмата, в която ищцата работи - „фирма, ползвала под наем няколко склада. Около 15:10 ч минавала по рампата, където се било излегнало голямо кафяво куче, което внезапно се надигнало и я ухапало. Излага твърдения относно инцидента, както и че същото куче е хапало и други хора. Твърди, че собственикът – Н. П. стоял настрани и не показал никакво съчувствие. Твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Доколкото исковата молба е била нередовна, доколкото не става ясно защо исковата молба е предявена срещу фирма, при твърдение, че физическо лице – Н. П. е собственик, с разпореждане от 19.06.2024 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на посочената нередовност.

С уточнителна молба от 28.06.2024 г. се сочи, че правният интерес от предявяване на иска срещу фирма се обуславя от това, че складовата база, на територията на която била ухапана, била собственост на фирма, поради което следвало да се ангажира отговорността на дружеството, на територията на чиято собственост е ухапана.

Посочено е в молбата, че в зависимост от отговора на ОП „Екоравновесие“ (във връзка с изискано съдебно удостоверение) моли да й бъде дадена възможност да посочи дали ще ангажира отговорността на Н. Г. П. в качеството му на физическо лице.

С разпореждане от 08.07.2024 г. е дадена последна възможност на ищцата да посочи окончателен ответник по иска.

С молба от 10.09.2024 г. се сочи като ответник отново дружеството фирма, в качеството му на собственик на складовите бази, на територията на които ищцата е била ухапана. Сочи се, че дружеството имало задължение да осигури безопасно и безпрепятствено ползване на имота, обекти от който е отдавало под наем на различни фирми. Позовава се на аналогични случаи, в който при ухапвания, станали на територията на гр. София се ангажира отговорността на общината.

С разпореждане от 10.02.2025 г. съдът е дал указания на ищцата да посочи кое е лицето, което собственик или под чийто надзор твърди да се намира кучето, като й е 1 даден едноседмичен срок от получаване на съобщението за отстраняване на посочената нередовност.

С молба от 17.02.2025 г. се поддържат твърденията, че ищцата е била ухапана от куче на територията на хладилна складова база в гр. София, адрес, чийто собственик е фирма. Сочи се също така, че на територията на складовата база имало и други бездомни кучета сочи, че тъй като ухапването се случило на територията на складовата база на дружеството, отдаващо под наем складови помещения, то отговорността за инцидента следвало да се поеме от наемодателя, едно от задълженията на който е да осигури безопасни условия за ползване на наеманите помещения.

Доколкото с така подадената уточнителна молба се въвеждат нови аргументи за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на наемодател, както и че кучето е бездомно, с разпореждане от 23.10.2025 г. съдът е дал указания на ищцата да конкретизира твърденията си относно кучето, което твърди да я е ухапало, като има предвид разясненията на съда по-горе посочи изрично на какво основание ищцата претендира да се ангажира отговорността на ответника - на деликтно основание, доколкото ответното дружество е собственик/осъществява надзор върху кучето или на договорно основание - поради неизпълнение на ответното дружество на задължение по договор за наем, като в случай че твърди последното ищцата следва да има предвид, че съобразно нейните твърдения същата не е страна по договора за наем с ответното дружество.

С уточнителна молба от 30.10.2025 г. се сочи, че претенцията е на деликтно основание, доколкото облигационното правоотношение по договор за наем е между ответника и ФИРМА, което дружество е работодател на ищцата. Твърди, че ответното дружество като собственик на имота носи отговорност за бездомното куче в неговия имот. Сочи, че съобразявайки се със становището на съда от разпореждането то 23.10.2025 г. моли да се ангажира отговорността и на Столична община, солидарно с тази на фирма.

Доколкото с така подадената молба продължават да се поддържат противоречиви твърдения и да се въвеждат нови такива, с разпореждане от 10.03.2026 г. съдът е указал на ищцата, че не е взел становище в разпореждането си от 29.10.2025 г., а е дал указания за отстраняване нередовност на исковата молба, доколкото с подадените последващи молби се въвеждат противоречиви твърдения относно твърдяното куче, ухапал ищцата. На ищцата следва да бъде дадена последна възможност да посочи дали поддържа иска срещу Столична община, като вземе предвид, че твърденията й досега са за предявяване на иск срещу ФИРМА, доколкото кучето я ухапало на територията на имот, собственост на ответника. Ищцата следва да вземе предвид, че такова обективно съединяване на иск срещу дружеството-ответника и Столична община е невъзможно, доколкото претенциите почиват на различни фактически обстоятелства, като са взаимно изключващи се.

С молба от 18.03.2026 г. (подадена в срока даден от съда) ищцата сочи, че оттегля предявения иск срещу Столична община. Продължава да твърди, че ухапалото я куче се намирало на територията на фирма, което отдавало помещения под наем, като ищцата работила в „фирма, което било наемател на хладилни складове. Поради това, по-скоро следвало да бъде ангажирана отговорността на „фирма, което дружество имало задължение да осигури на ищцата безопасни условия на труд. Отново се излагат принципни аргументи за отговорността на Столична община при ухапвания от бездомни кучета.

При така наведените твърдения съдът намира следното:

За да е допустим искът, е необходимо да бъдат изложени надлежни твърдения.

2

Това са тези твърдения, които се отнасят до всеки един от фактите, включени във фактическия състав на съдебно предявеното право. Ако се касае за вземане за деликтно обезщетение, то ищецът следва да изложи твърдения относно наличието на деяние, авторството му, противоправността му, настъпването на вреди и причинната връзка между деянието и настъпилите вреди. При това всяко едно от тези твърдения следва да е в логическа връзка с останалите факти, т.е. да може да бъде осъществено заедно с тях в общ фактически състав. Ако ищецът не поддържа надлежни твърдения и не би могъл да изложи такива, то искът се явява недопустим и преценката на този факт не е въпрос по същество. Решаването на делото по същество е възможно, само когато съдът е сезиран с твърдения за осъществяване на факти от законово признат фактически състав, като целта на процеса е да бъдат събрани доказателства относно действителното настъпване на тези факти. И обратно, ако не се твърдят факти от фактическия състав на предявеното право, то процесът не само би бил излишен, но и невъзможен поради невъзможността да се изготви доклад по ненадлежните твърдения, съответно да се разпредели тежест за доказване на факти, които не се твърдят.

При така наведените от ищцата твърдения съдът намира, че същите не могат да породят защитимо от закона право, което да бъде подведено под някой от фактическите състави на деликтната отговорност за ангажиране отговорността на ответника фирма.

Това е така доколкото неколкократно се твърди, че кучето, ухапало ищцата, е бездомно, но поради това че се намирало на територия собственост на ответника, следвало да бъде ангажирана неговата отговорност. Така наведените твърдения са вътрешно противоречиви и не позволяват подвеждането им под някой от фактическите състави, уредени в позитивното право.

Доколкото изложените от ищцата фактически твърдения не могат да обосноват възникване на претендираното от ищцата право, искът е недопустим, поради което исковата молба подлежи на връщане (така Определение № 207 от 3.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 113/2019 г., I т. о., ТК).

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с всяка следваща молба ищцата въвежда нови факти като основание на претенцията си, част от които сочещи на интерес от ангажиране отговорност на друг ответник, но все с твърдения, че отговорен е ответникът фирма.

Воден от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 192957/12.06.2024 г., подадена от М. П. В., чрез адв. С. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3