Решение № 94 от 16.07.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Т. 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500138 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила жалба от Н. Л. Т., ЕГН ******, адрес за кореспонденция: гр. Т. ул. „П." № 2, офис 105, против Разпореждане от 08.03.2024 г. на държавен съдебен изпълнител В.П. по ИД № 518/2023 г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело.

В жалбата се излага следните основни аргументи:

Жалбоподателката твърди, че на 28.02.2024 г. депозирала по посоченото изпълнително дело молба вх. № 912/28.02.2024 г., с която представила писмени доказателства, доказващи по неоспорим начин, че действията посочени в изпълнителния лист и в ПДИ, са изпълнени ПРЕДИ издаването на изпълнителния лист, а именно: опразнила е процесното помещение на 21.02.2021 г. преди завеждане на гр. д. № 2109/021 г. по описа на PC- Шумен; ключовете за същото са предадени веднъж по пощата, веднъж по куриер Еконт и с отговора по чл. 131 от ГПК по самото гр. д. № 2109/2021 г. по описа на PC- Шумен. Жалбоподателката твърди, че в обжалваното разпореждане съдебният изпълнител не е обсъдил тези доказателства, а е следвало да приеме, че посочените действия в ИЛ не подлежат на изпълнение. След разговор със съдебния изпълнител, последният заявил, че бил обвързан с 1 действията, посочени в ИЛ. Предвид тези основни аргументи се моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и след като се запознае с материалите по изпълнителното дело да разпореди прекратяване на изпълнителното производство.

Не е постъпил отговор на жалбата от взискателите.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. II - ро от ГПК е изразено следното становище от страна на ДСИ при Търговищкия районен съд, чието разпореждане се обжалва: ИД 518/2023 г. по описа на СИС при PC Търговище е образувано въз основа на ИЛ № 21 от 16.01.2023 г. по гр. дело № 2109/2021 г. по описа на PC Шумен. Изпълнителният лист задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, както е индивидуализирано от съда по страни и съдържание. За да възникне задължение за ДСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в същата изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство.

Погасяването на паричното вземане по изпълнителния лист чрез плащане на взискателя преди образуване на изпълнителния процес е уредено като основание за прекратяване в чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК. Това е единствената хипотеза, при която е допустимо да се изтъква и доказва материалноправно възражение за погасяване на дълга поради плащане пред съдебния изпълнител. Хипотезата е относима за паричните задължения. Предметът на ИД 518/2023 г. по описа на СИС при PC Търговище е въвод във владение, поради което не са налице кумулативните условия за постановяване прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На следващо място се изразява становище, че съдебният изпълнител не разполага с правомощието да правораздава. При релевиране от страна на длъжника на други юридически факти, погасяващи притезанието на взискателя и настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание, преценката е в прерогативите на съда.

По гореизложените съображения се излага становище за неоснователност 2 на подадената жалба.

По фактите съдът установи следното:

Видно от портала за публикувани съдебни решения на съдилищата, гражданско дело № 2109/2021 година по описа на Районен съд – Шумен, по П.од на което е издаден изпълнителният лист, поставил началото на производството по изпълнително дело № 518/2023 година по описа на ДСИ при Районен съд – Т. е образувано по искова молба на взискателите по настоящото изпълнително дело срещу жалбоподателката за опразване на наето помещение. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че „тъй като ответникът не доказа, че е върнато държането на вещта на наемодателя, то следва да го върне на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД“, поради което с постановения от него съдебен акт – Решение № 164 от 14.03.2022 г. по гр. дело № 2109/2021 година по описа на ШРС е осъдил жалбоподателката да опразни помещението и да предаде ключовете на взискателите. Впоследствие Районен съд - Шумен е бил сезиран с молба от жалбоподателката в настоящото производство по чл. 251 ГПК за тълкуване на Решение №164 от 14.03.2022 г. по гр.д. №2109/2021 г. на ШРС, като в молбата е изложено, че постановеното решение по делото било неясно, двусмислено и вътрешно противоречиво. Сочи се, че съдът е постановил: "Да се опразни помещение на офис №4 ... и да се предаде държането на ключовете от същия офис на ищците", след като по време на съдебното дирене било установено, че имотът е опразнен. Налице била неяснота как да се изпълни неизпълнимо решение.

РС-Шумен е отхвърлил молбата за тълкуване, депозирана от жалбоподателката, постановявайки Решение № 653 от 01.09.2022 г. по гр.д. № 2109/2021 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен. Жалбоподателката е обжалвала това решение пред Окръжен съд – Шумен, който го е потвърдил с Решение 297 от 08.12.2022 г. по въззивно гражданско дело № 20223600500487 по описа за 2022 година на Шуменския окръжен съд.

Решение № 164 от 14.03.2022 г. по гр.д. №2109/2021 г. на Шуменския районен съд е влязло в сила на 25.07.2022 година. Въз основа на същото на 16.01.2023 година състав на Шуменския районен съд е издал изпълнителен лист № 21, съгласно който Н. Л. Т. е осъдена да опразни помещението на офис № 4 на втори етаж, вх. Б, с административен адрес в гр. Т. ул. „Лилия“ № 4, вх. Б, ет. 2, офис № 4 и да предаде държането на ключовете на ищците А. С. П.

3 и С. Г. Ж.. На 22.12.2023 година е постъпила молба от адвокат Милчо Марков в качеството му на процесуален представител на С. Г. Ж. и А. С. П. до ДСИ при Районен съд – Търговище за образуване на изпълнително дело въз основа на така посочения по-горе изпълнителен лист. С Разпореждане от 28.12.2023 година ДСИ при Районен съд – Търговище е образувал изпълнително дело № 518/2023 година с предмет: въвод във владение. На 14.02.2024 година на жалбоподателката и длъжник в изпълнителното производство Н. Т. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 28.02.2024 година тя депозира молба вх.

№ 912/28.02.2024 г. до ДСИ при РСТ, в която заявява, че не дължи изпълнение по издадения изпълнителен лист, тъй като доброволно е опразнила процесното помещение още преди постановяване на съдебното решение на Районен съд – Шумен и моли за прекратяване на изпълнителното производство. По П.од на тази молба на 08.03.2024 година ДСИ при Районен съд – Търговище издава обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което отказва да прекрати изпълнителното производство по ИД № 518/2023 година по описа на СИС при РС – Търговище.

Видно от последващите материали по изпълнителното дело на 20.05.2024 година в 11.00 часа ДСИ при РС – Търговище е съставил протокол за въвод във владение на недвижим имот по изпълнително дело № 518/2023 година. В протокола е отбелязано, че помещението е било отключено; в помещението не са били намерени вещи на длъжника. ДСИ е упълномощил процесуалния представител на взискателите да смени патрона на входната врата.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

На първо място се поставя въпросът доколко е допустима подадената от длъжника жалба и дали същата подлежи на разглеждане по същество. В тази връзка съдът приема следното:

Тезата на жалбоподателката в настоящото производство се свежда до следното: тя е освободила наетото помещение на 21.02.2021 година като е положила усилия да предаде ключовете на взискателите лично или опосредствено. При така поддържаната теза е видно, че жалбоподателката е имала възможност да защити правата си на няколко етапи и по различни начини. На първо място, въпросът относно това дали жалбоподателката е освободила доброволно наетото помещение е един от основните въпроси, 4 който е подлежал на обсъждане в производството пред Шуменския районен съд по П.од така предявения срещу нея иск за опразване на помещението.

Настоящият въззивен състав е длъжен да съобрази силата на присъдено нещо на постановеното по иска съдебно решение. Както съдът посочи по-горе, искът е уважен като жалбоподателката е осъдена да опразни наетото помещение. Това предполага, че според състава на Шуменския районен съд жалбоподателката не е успяла да докаже тезата си, че към датата на приключване на съдебните прения обектът е бил освободен от нея.

Жалбоподателката не е обжалвала по съществото на спора съдебното решение на Шуменския районен съд пред по-горната инстанция , а единствено е поискала тълкуването му. По този начин тя е пропуснала още една възможност да обоснове и докаже тезата си, че не ползва процесния обект и го е освободила преди депозиране на исковата молба в съда. С получаване на призовката за доброволно изпълнение жалбоподателката е имала и правната възможност да обжалва разпореждането на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист, но няма данни по делото да се е възползвала от тази правна възможност.

Впоследствие жалбоподателката е поискала от ДСИ при Районен съд Търговище да прекрати изпълнителното производство, вероятно на основание чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК, тълкувайки този текст в разширен вариант, а именно, че производството би следвало да се прекрати, ако длъжникът удостовери, че задължението му е изпълнено. Законодателят изрично е предвидил възможността длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, поради което настоящият въззивен състав приема, че жалбата е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Изпълнителното производство е било образувано с предмет – въвод във владение. Въводът във владение представлява процедура, която позволява на взискателя да влезе във фактическо притежание на недвижим имот, който е бил предмет на съдебно решение в негова полза. Тази процедура е израз на изпълнително производство, чиято цел е да преобразува съдебното решение 5 от юридически факт в реалност, позволявайки на взискателя да упражни своите права върху дадения имот.

Законосъобразността на принудителното изпълнение подлежи на двояка преценка - за материална законосъобразност и за процесуална законосъобразност.

Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и (при изпълнение на парично вземане) имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение. Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр. постановление за възлагане на публична продан) и са спазени другите изисквания на процесуални закон. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай защитата е искова, като предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес, а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. В случай на допусната каквато и да е друга форма на нарушение на реализацията на правата на страните в изпълнителния процес единственият 6 път за защита е исковата за вреди, в която преценката за незаконосъобразност би представлявала елемент от правопораждащия фактически състав на осъдителната претенция по чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 49 от ЗЗД.