Решение № 893 от 14.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Варна, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501086 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28988/19.04.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Н. Ц. Ц. срещу решение № 1018/24.03.2023г. постановено по гр.д.№ 11191/2022г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените в условията на евентуалност искове от жалбоподателя срещу М. Г. А., както следва:

1) Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „А. 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“Л.П.“ ***, комплекс „А.“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3, 4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради накърняване на добрите нрави и предявеният в евентуалност от него 2) Иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал.1 от СК за 1 прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключеният на 28.06.2016г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „А. 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“Л.П.“ ***, комплекс „А.“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на основание и предявеният в евентуалност от него 3) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „А. 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“Л.П.“ ***, комплекс „А.“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на предмет, КАКТО И Е ОСЪДИЛ Н. Ц. Ц. да заплати на М. Г. А. сумата от 2000 лева, представляваща сторени съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът – Н. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител оспорва съдебното решение с твърдения за нищожност, неправилност, необоснованост и постановяване в нарушение на материалния закон, както и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Посочва се, че съдът не е изложил мотиви по евентуалния иск на нищожност на клаузата на чл.16 от брачния договор от 28.06.2016г. поради липса на предмет, във връзка с което моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и върнато на районния съд за ново разглеждане.

Възразява се срещу изводите на съда, че целта на брачния договор е била изначално страните да уредят отношенията си по повод на развода по взаимно съгласие вместо водене на дълъг бракоразводен процес, като поддържа, че уговорката по чл.16 от брачния договор не е поето от ищеца задължение за грижа и взаимопомощ, а противоречаща на добрите нрави уговорка за предоставяне на неопределена във времето облага. Дори да се приеме, че Н. Ц. е поел задължението да заплаща процесната такса за поддръжка и управление на етажната собственост в комплекс „А. 3“ с оглед качеството си на съпруг на ответницата – страна по договор за поддръжка, то това качество е отпаднало след развода и е отпаднало основанието за дължимостта на таксата поддръжка на чуждия имот. Заплащането на чужд дълг, при липса на правен интерес от това за ищеца посочено в клаузата на чл.16 от брачния 2 договор, се счита за противоречие на морала и добрите нрави.

Посочва се, че с постигнатото споразумение в бракоразводния процес одобрено от съда на 08.07.2016г. страните са преуредили договорките на предходно сключения брачен договор от 28.06.2016г. и в него не е включена оспорената клауза на чл.16 от брачния договор. На база на това счита, че брачния договор е прекратен.

Поддържат се и възраженията служещи като основание на евентуалните искове – за липса на предмет на брачния договор по отношение клаузата на чл.16 предвид на това, че задължението, което ищецът е поел да заплаща е било несъществуващо, неопределяемо и неопределено по размер към момента на неговото поемане.

Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. А., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът е изложил мотиви по всеки от разгледаните искове като коректно е оценил фактическата обстановка и събраните по делото доказателства и е достигнал до правилни крайни изводи.

Поддържа, че още през 2015г., когато е сключил предварителния договор за апартамента в комплекс „А. 3“, ищецът се е задължил да подпише и договор за поддръжка на общите части на сградата с дружеството-продавач. По повод на развода се е наложило ответницата да се изнесе от общото жилище и да заживее в посочения апартамент, във връзка с което с ищеца са се споразумели /с чл.16 от брачния договор/ той да поеме задължението по договора за поддръжка на общите части като с това да компенсира понесените от съпругата материални и емоционални щети.

Поддържа заявените в отговора на исковата молба твърдения и възражения срещу предявените искове в това число, че ищецът е бил запознат със съдържанието на договора за поддръжка на общите части в комплекса включително с размера на таксата и базата, на която се изчислява. Посочва, че срокът на поетото задължение е определен в брачния договор – до момента, в който ответницата се разпореди с имота. Оспорва твърденията му, че е изпаднал в невъзможност да заплаща сумата за поддръжка, както и че размерът на таксата е увеличаван с времето, което да обуслови извод за несъответствие на клаузата на чл.16 от брачния договор с добрите нрави, поради това че същата се преценява към момента на сключване на договора.

Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по исковете – въззивникът Н. Ц. за отмяна на решението и уважаване на исковете, а въззиваемата М. А. – за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно 3 разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Първоинстнционният съд е формирал ясни и разбираеми мотиви по предявените искове, с които е обосновал крайното си решение за неоснователността им, поради което не e налице основание за обезсилване или отмяна на обжалваното решение на това основание. По останалите въпроси съобрази следното:

Предявените пред ВРС от Н. Ц. срещу М. А. в условията на обективно евентуално съединяване искове са за прогласяване нищожността на клаузата по чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „А. 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“Л.П.“ ***, комплекс „А.“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3, 4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. ид. части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице: 1) поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 43, ал. 1 от СК; 2) евентуален от него иск чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 1 от СК за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание и 3) евентуален от него иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 1 от СК за нищожност клаузата от брачния договор поради липса на предмет.

Твърденията на ищеца в исковата молба са, че сключеният между него и ответницата М. А. граждански брак на 27.05.1984г. е прекратен с решение от 08.07.2016г. по гр.д. № 322/2016г. по описа на Районен съд – Балчик с одобряване на постигнатото между страните споразумение по реда на чл.51 от СК. Излага, че преди прекратяване на брака са сключили на 28.06.2016г. брачен договор, с който съпругата е получила в своя лична собственост апартамент № 35, находящ се в гр.Варна, ул.„Л.П.“ ***, комплекс от затворен тип „А. 3“, ведно с паркомясто. В деня на сключване на брачния договор по настояване на съпругата съпругът Н. Ц. изразил писмено съгласие да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекса до момента, в който тя се разпореди с имота в полза на трето лице, обективирана в чл.16 от него.

Договорът за поддръжка и управление бил сключен между М. Ц.а и „Пи Ел Ейч Инвест“ ООД на 07.06.2016г. и с него тя се задължила да заплаща годишна такса в размер на 925,68 евро без ДДС съобразно застроената площ на апартамента и паркомястото. Ищецът излага, че регулярно заплащал дължимата сума за годишна такса от 2016г., считано от прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие, но поради настъпила неблагоприятна промяна в имущественото му състояние и увеличаване размера на таксата, същият е преустановил заплащането й, за което е уведомил изпълнителя по договора за поддръжка и управление на общите части в комплекса. Поради неплащане, изпълнителят по договора „Планекс Инвест“ ООД с предишно наименование „Пи Ел Ейч Инвест“ ООД, се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4

9507/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна срещу ищеца.

Твърди, че уговорката по чл.16 от брачния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите, доколкото същата възлага върху ищеца задължение за заплащане на годишната такса за неопределено време, с което се погасява чуждо задължение, без ищецът да получава насрещна престация. Посочва, че се е съгласил да сключи договор с наличието на оспорваната клауза поради това, че е желаел с брачния договор да се уредят изцяло отношенията между съпрузите в случай на прекратяване на брака им като така се избегне воденето на дълъг бракоразводен процес по общия ред.