Определение № 3493 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3493 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002104038 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 881/27.06.2023 г. по в.гр.д. № 1 2 0 0 /2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260039/ 06.12.2022 г. по гр.д. № 212/2020 г. на Врачански окръжен съд, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Х. Т. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ сумата 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба Х. Т. К. не е подал писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се 1 съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл.290, ал..1 НК, извършено на 19.02.2014 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти:

Обвинителният акт срещу жалбоподателя-ищец е внесен във Врачанския РС на 12.04.2018 г.. Образувано е н.о.х.д., по което са проведени две съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично. С присъда от 15.10.2018 г. ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.290, ал..1 НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

По жалба на Х. К. е образувано в.н.о.х.д., по което е проведено едно съдебно заседание с присъствието на жалбоподателя. С решение от 12.04.2019 г. осъдителната присъда е потвърдена.

По молба на К. производството по в.н.о.х.д. е възобновено, с решение от 14.01.2020 г. решението и присъдата са отменени, а К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Това производство също е приключило в едно съдебно заседание, на което жалбоподателят не е присъствал.

От 08.05.2019 г. до 08.11.2019 г. К. е изтърпял наказание „пробация“, постановено с присъдата, която впоследствие е отменена.

Въззивният съд е обсъдил приетите по делото две заключения на СМЕ и едно заключение на СПсих.Е и събраните по делото свидетелски показания.

От тях съдът е установил следното:

От СМЕ: ищецът боледува от диабет с давност повече от 20 г., боледува от диабетна полиневропатия, боледува от аневризма на дясна артерия. От повторната СМЕ: ищецът боледува от артериална хипертония с начало 2018/19 г. Боледува от диабет с начало 1999 г.. Боледува от диабетна полиневропатия от 03.02.2020 г..

Аневризмата е установена на 10.04.2020 г. без данни кога е възникнала. Боледува от хронична обструктивна белодробна болест без данни кога е възникнала. Според вещото лице в периода 2017 - 2020 г. ищецът е страдала от хипертония, захарен диабет и аневризма на подключичната артерия в дясно. Факторите за възникването на артериалната хипертония са много и стресът е един от тях.

От СПсих.Е при ищеца има данни след 2017 г. за преживяно стресово състояние продължило година – година и половина и за и преживяно депресивно състояние за няколко месеца. Според вещото лице е възможно настъпилите промени да са 2 вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство. Според вещото лице понастоящем ищецът е в добро психическо състояние и емоционална стабилност, преживените състояния са преодолени.

Въззивният съд е обсъдил показанията на съпругата и дъщерята на жалбоподателя (ищеца) и на негов съсед за това как е преживял повдигнатото обвинение.

От правна страна:

Въззивният съд приел, че с оглед установените факти, е налице съставът на чл.2, т.4 вр. т.3 ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил осъден, наложено му е било наказание по влязла в сила присъда, което е било отменено след възобновяване на производството.

Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които според закона и според съдебната практика имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът е приел, че следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. За определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизненият стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Въззивният съд е съобразил установените по делото конкретни релевантни факти:

Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 70 г. Наказателното производство е продължило близо три години. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението не е за тежко умишлено престъпление.

Периодът, през който е продължило наказателното производство, не е дълъг и обосноваващ по-висок размер на обезщетението.

Ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди: притеснения за изхода от производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати, страдал е от стрес, променил е отношението си към близки и познати, имал е трудности в общуването, изпитвал е неудобство от изнесеното в средствата за масова информация във връзка с воденото наказателно дело. Изпитал е остра стресова реакция и депресивно състояние. Повдигнатото обвинение и постановената присъда са постигнали разгласяване в населеното място.

3

Авторитетът на ищеца е пострадал, както и неговата собствена самооценка.

Преживеният стрес от наказателното преследване е дал най-вероятно отражение върху здравословното състояние на ищеца. Стресът е един от факторите за проявление на артериалната хипертония, наред с възрастта на ищеца.

За определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на задължителните указания, дадени с ППВС 4/68 г. и последващи решения на ВКС.

Включително на решение по гр.д. № 5462/2014 г. на III г.о. за съобразяване на обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото и държавата.

Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение по чл.2, т.4 и т.3 ЗОДОВ на 10 000 лева, като е обобщил, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в рамките на обичайните при сходни случаи.

Въззивният съд е обосновал следните основания за определяне на по-висок размер на обезщетението: острата стресова реакция и преживяната депресия, която обосновава по-висок размер на обезщетението; ищецът е изтърпял наложеното му наказание при съзнание за своята невиновност, което обективно е силно накърняващо чувството за справедливост и лично достойнство; заеманото място на ищеца в обществото на родното му село; стресът от повдигнатото обвинение е един от пораждащите фактори на заболяване, от което ищецът страда – артериална хипертония.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди; че въззивният съд не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всички обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение; че въззивният съд не е взел предвид някои обстоятелства, които имат значение за определяне на по-нисък размер – интензивността на наказателното производство, предприетите действия на процесуална принуда в хода на досъдебното и на съдебното производство Приложената мярка за неотклонение подписка в най-ниска степен е засегнала ищеца;

Повдигнато е било обвинение за леко умишлено престъпление; Наказателното производство е приключило в разумен срок; Въззивният съд неправилно е преценил обстоятелствата, които е обсъдил и не са отчетени обществено-икономическите условия и стандарта на живот в периода на увреждането; За ищеца не са настъпили трайни последици за физическото и психическото му здраве и за социалната му сфера 4 и настъпилите такива не се отличават от обичайните за подобни случаи. С изложените доводи се обосновава тезата, че претърпените от Х. Т. К. неимуществени вреди не са с по-голям интензитет от обичайните.

Във връзка с тези доводи Прокуратурата на РБ поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Следва ли съдът да определи неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД?

Прокуратурата твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.II от ППВС 4/1968 г., в противоречие с приетото в т.3 и т.11 от ТР 3/22.04.2005 по тълк.д.

3/2004 г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с приетото в т.19 от ТР 1 /14.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

2. Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ?

Прокуратурата твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решения на ВКС по гр.д. 434/2011 г. на I V г.о., по гр.д. 85/2012 г. на IV г.о., по гр.д.

2899/2015 г. на IV г.о.

Настоящият съдебен състав намира въпросите за обуславящи. Но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросите не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които според закона и установената практика имат значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Изложил е мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, осъждане и изтърпяване на наложеното наказание „пробация“, постановено с присъдата, която впоследствие е отменена и причинените вреди.

Въззивният съд е съобразил приетото в т. ІІ на ППВС № 4 /23.12.1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, за това, че понятието справедливост е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил примерно (по вид) обстоятелствата, които са визирани в установената практика, които имат значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и е обсъдил конкретните такива обстоятелства, които са установени по делото и значението им за преценката на претърпените от ищеца неимуществени вреди и за определяне на 5 необходимия размер на обезщетението (въззивният съд е отразил конкретното значение на установените обстоятелства за размера на конкретното обезщетение).