Решение № 97 от 18.09.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Търговище, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500272 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата Ф. М. Б., действаща чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.А. М. против решение №40/02.06.2025г., постановено по гр.д.№476/2023г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлен предявеният от нея против ТП на НОИ-гр.Търговище иск по чл.3 и чл.5, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР в частта му за установяване трудовия и осигурителен стаж в ОНС- инспекция по племенно дело-Търговище, институция обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПКОмуртаг и ОССРЖ-Търговище, през следните периоди: от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 20.08.1989 г., като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и с което производството е прекратено в частта му за следните периоди: от 01.12.1977 г. до 31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., поради недопустимост на иска в тази му част. С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

С писмено становище въззиваемата страна оспорва основателността на 1 въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е за установяване полагането на труд и придобиването на трудов стаж от ищцата в ОНС- инспекция по племенно дело-Търговище, институция обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПК- Омуртаг и ОССРЖ-Търговище, през следните периоди: от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.12.1977 г. до 31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 20.08.1989г.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ТП на НОИ-Търговище оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.2, т.2 и чл.6 от ЗУТОССР, за успешното провеждане на исковата защита по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е необходимо нА.чието на т.нар. писмено начало, т.е. на документи от работодателя по времето на стажа, установяващи вероятността на трудовия стаж, без които свидетелски показания са недопустими.

В конкретния случай, съгласно приложените удостоверения обр. УП-17, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов и осигурителен стаж за периода от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г., но не са представени удостоверения обр. УП-17 или УП-17а за периода 01.12.1977г.-31.12.1977г. и за периода 01.04.1982г.-31.05.1983г. относно липсата на писмени данни за претендирания стаж, т.е. за последните не е изпълнено изискването по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР за допустимост на иска, обуславящо прекратяване на исковото производство в тази му част.

Относно останА.те периоди предявеният иск е процесуално допустим, но не са представени каквито и да е доказателства по изискването за писменото начало по чл.6, ал.1 и ал.3 от ЗУТОССР, т.е. издадени от работодателя документи по времето на работа при него от категорията на 2 визираните в чл.6, ал.2, т.1-9 от ЗУТОССР, които да правят вероятен извода, че ищцата е упражнявала посочената трудова дейност, едва след което свидетелските показания са допустими и могат да послужат да установяване на конкретните правнорелевантни факти по трудовото правоотношение, поради което претендираният трудов стаж не е надлежно установен, предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, обуславящо потвърждаване на обжалваното решение на районния съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №40/02.06.2025г., постановено по гр.д.

№476/2023г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОС Ъ Ж Д А въззивника Ф. М. Б., ЕГН:********** да заплати на въззиваемата страна ТП на НОИ-Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Търговище, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500272 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата Ф. М. Б., действаща чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.А. М. против решение №40/02.06.2025г., постановено по гр.д.№476/2023г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлен предявеният от нея против ТП на НОИ-гр.Търговище иск по чл.3 и чл.5, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР в частта му за установяване трудовия и осигурителен стаж в ОНС- инспекция по племенно дело-Търговище, институция обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПКОмуртаг и ОССРЖ-Търговище, през следните периоди: от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 20.08.1989 г., като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и с което производството е прекратено в частта му за следните периоди: от 01.12.1977 г. до 31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., поради недопустимост на иска в тази му част. С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

С писмено становище въззиваемата страна оспорва основателността на 1 въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е за установяване полагането на труд и придобиването на трудов стаж от ищцата в ОНС- инспекция по племенно дело-Търговище, институция обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПК- Омуртаг и ОССРЖ-Търговище, през следните периоди: от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.12.1977 г. до 31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 20.08.1989г.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ТП на НОИ-Търговище оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.2, т.2 и чл.6 от ЗУТОССР, за успешното провеждане на исковата защита по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е необходимо нА.чието на т.нар. писмено начало, т.е. на документи от работодателя по времето на стажа, установяващи вероятността на трудовия стаж, без които свидетелски показания са недопустими.

В конкретния случай, съгласно приложените удостоверения обр. УП-17, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов и осигурителен стаж за периода от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г., но не са представени удостоверения обр. УП-17 или УП-17а за периода 01.12.1977г.-31.12.1977г. и за периода 01.04.1982г.-31.05.1983г. относно липсата на писмени данни за претендирания стаж, т.е. за последните не е изпълнено изискването по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР за допустимост на иска, обуславящо прекратяване на исковото производство в тази му част.

Относно останА.те периоди предявеният иск е процесуално допустим, но не са представени каквито и да е доказателства по изискването за писменото начало по чл.6, ал.1 и ал.3 от ЗУТОССР, т.е. издадени от работодателя документи по времето на работа при него от категорията на 2 визираните в чл.6, ал.2, т.1-9 от ЗУТОССР, които да правят вероятен извода, че ищцата е упражнявала посочената трудова дейност, едва след което свидетелските показания са допустими и могат да послужат да установяване на конкретните правнорелевантни факти по трудовото правоотношение, поради което претендираният трудов стаж не е надлежно установен, предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, обуславящо потвърждаване на обжалваното решение на районния съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №40/02.06.2025г., постановено по гр.д.

№476/2023г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОС Ъ Ж Д А въззивника Ф. М. Б., ЕГН:********** да заплати на въззиваемата страна ТП на НОИ-Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3