Решение № 420 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Мая Цонева

Невена Грозева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Невена Грозева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200445 по описа за 2024 година Настоящото производство е образувано по реда на глава 33 от НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 137/23 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

В искането се претендират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, поради това, че въззивният съд не е спазил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК и е изградил вътрешното си убеждение без да изследва всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като е тълкувал превратно доказателствата.

Въпреки, че е възприел фактическата обстановка, описана от първата инстанция, Окръжен съд- Монтана е направил несъответни на нея изводи, тъй като С. е знаела, че не може да достави поръчаните автомобили и освен това „продала“ едни и същи автомобили два пъти, за което получила инкриминираните суми от двамата свидетели. Въззивният съд не е изследвал в дълбочина причините за неизпълнение на договорните отношения и цялостното поведение на подсъдимата, сочещо на изначална липса на намерение да изпълни договорките си със страните по тях. Претендира се и нарушение на материалния закон като пряка последица от допуснатите процесуални нарушения.

1

В съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВП на РБ поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него подробни съображения и настоява за възобновяване на въззивното производство, поради това, че съдът е допуснал нарушения свързани с приложението на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което е рефлектирало върху правилността на приетите факти и направените изводи по приложението на материалния закон.

Адв. И. – защитник на Д. С. моли искането на Главния прокурор за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение, тъй като изводите на съда за това, че С. е имала търговско минало със св. С. и че му е продавала преди това автомобили са верни. Също така, тя добросъвестно е превела сумата от 36 000 евро на дистирибутора, което сочи на намерение да изпълни задълженията си и на добросъвестно търговско поведение, а неизпълнението й се дължи на това, че купувачите не са платили в срок. Въззивният съд правилно е оправдал С. и за това, защото оттеглянето и от дружеството се дължи на репрудоктивни проблеми. Това какво е правила новата собственичка след това е предмет на друго разследване, според адв. И..

Д. С. в последната си дума моли искането да не се уважава.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и съобразно предоставените си правомощия, намери следното :

Искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъда в сила.

Разгледано по същество е основателно.

С присъда № 48 от 25.01.2018 г. постановена по нохд № 912/ 15 г. РС – Видин признал подс. Д. Т. С. за невиновна това, че за времето от 5.03.2013 г. до 28.06.2013 г. в /населено място/ в качеството си на управител на /фирма/ в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудила и поддържала заблуждение в А. М. С. в качеството му на управител на /фирма/, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинил на /фирма/ имотна вреда в особено големи размери – 195 495 евро и възбудила у Р. М. представител на /фирма/ заблуждение, че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинила имотна вреда в особено големи размери в размер на 109 134 евро и случаят е особено тежък , поради което и на основание чл. 304 я е оправдал по чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26,ал. 1 от НК.

Съдът отхвърлил предявените граждански искове срещу С..

Присъдата е била подписана с особено мнение на съдията – докладчик.

По протест на прокурор от РП- Видин в Окръжен съд- Видин е образувано внохд № 98/18 г. , по което с решение № 101 от 14.12.2018 г. присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съда.

След връщане на делото с присъда № 152 от 6.04.2022 г. по нохд № 1612/18 г. РС- Видин признал подс. Д. Т. С. за виновна в това, че за времето от 5.03.2013 г. до 28.06.2013 г. в /населено място/ в качеството си на управител на 2

/фирма/ в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудила и поддържала заблуждение в А. М. С. в качеството му на управител на /фирма/, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинил на /фирма/ имотна вреда в особено големи размери – 195 495 евро и възбудила у Р. М. представител на /фирма/ заблуждение, че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинила имотна вреда в особено големи размери в размер на 109 134 евро и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55 , ал. 1, т. 1 от НС я осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. Д. С. да заплати на сумата от 195 495 евро главница на

/фирма/ представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

Подс. Д. С. е осъдена да заплати на /фирма/ сумата от 109 134 евро евро главница представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието 28.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

Подсъдимата е осъдена да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 23 832,10 лв. по сметка на РСВидин, както и направените по делото разноски за вещи лица по досъдебното производство по сметка на ОД на МВР- Видин и направени от РС- Видин за възнаграждения вещи лица и за свидетели.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. С. и протестирана от прокурор от РП- Видин пред ОС- Видин, където е образувано внохд № 181/22 г. С решение № 104 от 22.11.2022 г. въззивният съд потвърдил присъдата.

Д. С. депозирала искане за възобновяване на производството на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С решение № 88 от 2 март 2023 г. постановено по н. д. 82/23 г. САС възобновил наказателното производство по внохд 181/22 г. по описа на ОС- Видин и отменил решение № 104 от 22.11.2022 г. като върнал делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

Поради невъзможност ОС- Видин да сформира състав по делото , на основание чл. 43, т. 3 от НПК по нчд № 256/23 г. ВКС променил подсъдността и изпратил делото за разглеждане на ОС- Монтана.

ОС- Монтана образувал внохд № 137/23 г., по което с присъда № 117 от 27.11. 2023 г. отменил присъдата на РС- Видин, постановена по нохд № 1612/18 г. и вместо нея на основание чл. 304 от НПК признал подсъдимата Д.

Т. С. за невиновна по възведеното й обвинение по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

Отхвърлил като неоснователни предявените от гражданските ищци срещу подсъдимата граждански искове в размер на 195 495 евро от /фирма/ – 3

/държава/ и в размер на 109 134 евро от /фирма/- /държава/, в едно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата.

Присъдата на ОС- Монтана не е протестирана или обжалвана от гражданските ищци и е влязла в сила на 13.12.2023 г.

Развитите в искането на Главния прокурор доводи за допуснати съществени нарушения в аналитичната дейност на въззивната инстанция намират основание в материалите по делото, тъй като при постановяване на новата въззивна присъда, Окръжен съд - Монтана се е дистанцирал от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и е формирал вътрешното си убеждение без да обсъди заедно и поотделно всички събрани доказателствени материали и без да изследва всестранно, пълно и обективно правнозначимите обстоятелства по делото. Анализът на доказателствата е едностранчив и в някои части превратен. Игнорирани са доказателствени източници, които биха дали отговор на значими за правилното решаване на делото въпроси, което дава основание на ВКС да отмени присъдата, възобнови производство и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Основните моменти в искането за възобновяване, касаещи оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до това, че съдът :

1. не е успял да съобрази какъв е предметът на доказване по делото, което му е попречило да се фокусира върху доказателства, които дават отговор на въпроса има ли извършено престъпление от С. или не и дали се касае за търговски взаимоотношения ;

2. не е направил дължимия доказателствен анализ, не е обсъдил противоречията в гласните доказателствени средства, касаещи изначалната възможност С. да изпълни доставките на процесните автомобили към дружеството на св. М. и св. С.;

3. постановил е съдебен акт, който не отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК стандарт и поради това не позволява да бъде установен начинът, по който е формирано вътрешното си убеждение по фактите и правото.

За да оправдае Д. С. ОС- Монтана е приел, че деянието не осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което е обвинена, че не са събрани доказателства за това подсъдимата да е въвела в заблуждение представителите на двете чуждестранни търговски дружества относно възможността да им продаде въпросните автомобили. Приел е също така, че тя е имала обективна възможност към момента на сключване на договорите да ги изпълни, от което следва, че не се касае за измамливи действия. Съдът е поставил акцент на „търговска дейност“ на С. в миналото, от което е направил извод, че след като тя веднъж е доставяла автомобили на св. С., то означава, че е имала и възможност и намерение да изпълни доставката отново и за това действията й не са измамливи. Възивната инстанция се е фокусирала върху възникването, развитието и прекратяването на отношенията с фирмите, 4 представлявани от св. С., св. М. и е игнорирала фактите за успоредно развиващите се с тях отношения със св. Б.. С особено усърдие са изследвани въпросите касаещи задълженията на страните по договорите, налице ли са приложения към тях, какви са били отделни клаузи за това кога е следвало да бъдат направени плащанията, в какви срокове, коя от страните е била в забава, кога са били договаряни датите за доставка, кога са направени плащанията и т. н. В заключение въззивният съд е счел, че се касае за търговски взаимоотношения, споровете по които следва да се разрешат с други средства, а не със средствата на наказателното право.

Изложеното относно съдържанието на въззивния съдебен акт и дейността на съда по оценка на доказателствените материали налага становище, че вторият съд се е отклонил от предмета на доказване, който е очертан от обвинителния акт и от разпоредбата на чл. 102 от НПК, съгласно която в наказателното производство подлежат на изясняване „обстоятелствата -има ли извършено престъпление и има ли участие обвиняемия в него ; какъв е характера и размера на вредите, причинени от деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия“. Всички останали фактически данни, които излизат извън посоченото в нормата, биха имали значение за детайлизирането или проверката на правнозначимите факти, но при положение, че съдът е положил всички необходими усилия да изясни основните съставомерните факти от състава на вмененото обвинение.

Когато съдът е пропуснал да стори това и тези факти са останали неизяснени, тогава съдът не е успял да изпълни основната си задача в наказателния процес - да установи обективната истина по делото и дали следва привлеченото лице да носи наказателна отговорност.