Решение № 6769 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6769 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110137150 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........... против Х. Х. Х. и А. Х.

Х..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 501, находящ се в гр. .........., аб. № ........., като ответниците му дължат следните суми:

790, 91 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;

163, 77 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.;

3, 78 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;

0, 79 лв. мораторна лихва за природа 01.02.2020 г. – 23.05.2022 г.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми, в условията на разделност, както следва: Х. Х. Х. – 1/2 и А. Х. Х. – 1/2. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Х. Х..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Х.

Х. Х. чрез назначения особен представител адв. ........., с който оспорва исковете.

Оспорва наследодателят на ответницата – А. А. С. да е била собственик на процесния имот. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства ответницата да е приела наследството. Оспорва между А. А. С. и ищеца да е била налице облигационна връзка за исковия период. Оспорва начислените суми за топлина енергия да са за реално 1 доставена такава. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., том ............, рег. № .........., дело № 118/2017 г. от 03.07.2017 г. ......... и .......... продават на А. А. С. следния недвижим имот: апартамент № 501, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68...........1200.322.1.49, находящ се в гр. .........., със застроена площ от 59, 30 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненски бокс и обслужващи помещения.

Видно от писмо от Столична община, Район „Илинден“, адресът ж.к. .................

Видно от удостоверение за наследници от 22.07.2022 г., изд. от Столична община, Район „Илинден“, А. А. С. е починала на 08.01.2018 г., като е оставила наследници по закон: Х. Х. Х. – дъщеря и А. Х. Х. – дъщеря.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Дяловото разпределение в имота за исковия период е извършвано от ............

Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Начислена е единствено топлинна енергия за БГВ въз основа на снети отчети на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон, като отчетите са извършени на 06.05.2019 г. и 05.06.2020 г.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 918, 75 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 619, 28 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 299, 47 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г. в размер на 3, 78 лв.

Вещото лице е посочило метрологичните проверки, които общият топломер в абонатната станция е преминал, като последната проверка от 2021 г., според която СТИ съответства на одобрения тип, има валидност до 27.10.2023 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или 2 пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., том ............, рег. № .........., дело № 118/2017 г. от 03.07.2017 г. се установи, че А. А. С. е придобила собствеността на процесния имот.

От представеното удостоверение за наследници от 22.07.2022 г., изд. от Столична община, Район „Илинден“, се установява, че А. А. С. е починала на 08.01.2018 г., като е оставила наследници по закон: Х. Х. Х. – дъщеря и А. Х. Х. – дъщеря. Ответниците са лица от кръга на законните наследници на купувача.

Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

В случая с отговора на исковата молба на ответницата Х. Х. Х. чрез назначения особен представител се релевира оплакване, че от ангажираните по делото доказателства не се установява приемане на наследството, без изрично да се оспорва фактът на приемането му. Не се твърди положителният факт на извършен отказ от наследството на наследодателя или приемането му по опис, при каквото твърдение за ответницата би възникнала доказателствена тежест за установяването му.

Следва да се има предвид и че съгласно решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д.

№ 70/2011 г. на ВКС, .................................... ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В случая не се твърди и установява отказ от наследство или приемането му по опис.

За пълнота следва да се посочи и че е налице и съдебна практика, според която възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и следва да се релевира лично или изрично упълномощен пълномощник, какъвто назначеният от съда особен представител на страната не е /решение № 4350 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 12449/2019 г. на СГС, ........................ Е въззивен състав; решение № 260865 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 2543/2020 г. на СГС, ........................ Е въззивен състав; решение № 2956 от 28.10.2022 г. в. гр. д. № 22/2022 г. на СГС, ........................ А въззивен състав/.

3

С оглед изложеното съдът намира, че въз основа на ангажираните по делото доказателства се установява качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот, от което произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Обстоятелството, че ищецът фактурира задължения за исковия период на трето за спора лице, не е от естество да промени изводите на съда, тъй като качеството клиент на топлина енергия произтича от качеството на собственик/вещен ползвател на топлоснабден имот, а не от счетоводните записвания на ищеца.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно правоотношение между страните за исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ............

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.