Решение № 8 от 02.01.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2081/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 02.01.2024
- В сила
- 13.02.2024
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.37 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Бургас, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120102081 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1 от КЗ, предявен от ЗК ”Лев Инс” АД против Агенция ”Пътна инфраструктура”.
Ищецът твърди, че на 26.03.2018г. около 09.30 часа, на път III-7909, при движение в по-сока от кв.“Г. Е“ към гр.Б, на км 2+000, е реализирано самостоятелно ПТП с лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “Е350“, рег.№ А ....., собственост на К. Г. Й., застрахован при него по имуществена застраховка “Каско” на МПС със застрахователна полица № ......... срок на валидност – от 27.06.2017г. до 26.06. 2018г. Твърди и че причината за настъпването му е била ситуирана на пътното платно, пре-доставено за управление на Агенцията, несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/, през която МПС е преминало. Сочи, че причинените щети по лекия автомобил – увредени 3 броя джанти, са били отремонтирани в доверен сервиз, за което е заплатил 5 634.28 лв. – по щета № .............
За тази сума в негова полза е била издадена заповед за изпъл-нение по чл.410 от ГПК срещу ответника – по ч. гр. дело № 60579/2022г. на РС С Длъж-никът, обаче, е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, като излага съоб-ражения, че за него е възниквало право да встъпи в правата на собственика срещу ответника, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Агенцията, че му дължи процесната сума, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2022г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
1
Ответната Агенция не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в съдебното заседание оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответната Агенция за исковата сума – по ч. гр. дело № 60579/2022г. на РС С.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.
Това обуславя наличието на правен интерес за ищеца-заявител от водене на предявения установителен иск.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “Е350“, с рег.№ А ..... е бил собственост на свидетелката К. Й., която впоследствие го е продала – така в показанията й, дадени по делото, както и че за същия е имало сключен договор за застраховка “Каско” на МПС с ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № .......... със срок на валидност – от 27.06.2017г. до 26.06.2018г.
От събраните гласни доказателства, както и от пр едставения протокол за ПТП, съставен от служител на Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, се установява, че на 26.03. 2018г. – около 09.30 часа, на път III-7909, при движение в посока от кв.“Г. Е“ към гр.Б, на км 2+000, застрахованият лек автомобил, управляван от свидетел ката Й, е премина л през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – изрязан участък, с размери 2.20 м. х 1.40 м. и дълбочина 19 см., вследствие на което са настъпили ще-ти по него. Увредени са били предните две гуми /срязани/ и четирите джанти – с охлузвания, като такива е имало и по облицовката на предната броня.
По искане на собственика, в ищцовото дружество е образувана преписка по щетата – №........ и ремонтът на лекия автомобил – смяна на три от джантите му с нови, е извършен от доверен сервиз – ”Дарс-Ауто” ЕООД. За него ЗК ”Лев Инс” АД е платило су-мата от 5 634.28 лв. – с платежно нареждане от 20.09.2018г.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че констатираните повреди по лекия автомобил съответстват по характер на механизма на ПТП, описан в исковата молба, а стойността на нанесената материална щета е 1 765 лв., тъй като уврежданията са могли да бъдат отремонтирани и смяната на джантите с нови не е била необходима. Съдът кредити-ра същото, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните.
По делото няма данни за това вредите да са настъпили и по вина на Й.. Не съ-ществува разпоредба в Закона за движение по пътищата, която да задължава водача на МПС да избягва неравностите по пътищата, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не стори това, той сам ще носи отговорност за повредите по автомобила.
Безспорно се установява по делото и че участъкът от процесния път, в който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа – така и вещото лице по САТЕ в съдебното 2 заседание.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая, по делото безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е лошото състояние на пътното платно – наличие на неравност, изрязан участък от пътя.
Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстра-няват във възможно най-кратък срок, а съгласно ал.2 – служби за контрол, определени от ад-министрацията, която го управлява, контролират изправността и състоянието на пътната нас-тилка извън населените места.
Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Ето защо и като взе предвид нормата на чл.19, ал.1, т.1, вр. с чл.8, ал.2, чл.29 и чл.30, ал.1 от ЗП – че управлението на републиканските пътища се възлага на Агенция ”Пътна инфраструктура”, която следва да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, съобразно транспортното значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, Съдът приема, че в случая, като е допуснала съществуването на необезопасе-на и несигнализирана неравност на пътната настилка – на път III-7909, на км 2+000, в посока от кв.“Г. Е“ към гр.Б, ответната страна не е положила вменената й по закон грижа и с бездействието си противоправно е станала причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на процесния лек автомобил. В тази хипотеза на непозволено увреждане регресната претенция на застрахователя е основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер – за сумата от 1 765 лв. За разликата над нея – до 5 634.28 лв., установител-ният иск на ЗК ”Лев Инс” АД следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за из-даване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.11.2022г., до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от иска – общо 70.60 лв. за ДТ и 78.32 лв. за възна-граждение за вещото лице по САТЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 46.99 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение – за отхвърлената част от иска, в размер на 68.67 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция ”Пътна инфраструктура”, Код по БУЛСТАТ: 000695089, гр.С, бул.”, че същата дължи на ЗК ”Лев Инс” АД, с ЕИК:
121130788, седалище и адрес на управление: гр.С бул.”, сумата 1 765 лева, представляваща изплатено по щета № ....... застрахователно обезщетение – за вредите, причинени по лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “Е350“, рег.№ А 7890 НА, застрахован в дружеството по застраховка ”Каско” на МПС, със застрахователна полица № ........ срок на валидност – от 27.06.2017г . до 26.06. 2018г., при преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно на път III-7909 – на км 2+000 в посока от кв.“Г. Е“ към гр.Б, – на 26.03.2018г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2022г. до окончателното плащане, за която е из-дадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 60579/2022г. на РС С като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 5 634.28 лева, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.410, ал.1 от КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура” да заплати на ”Лев Инс” АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 70.60 лева за ДТ и 78.32 лева за САТЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 46.99 лева.
ОСЪЖДА ”Лев Инс” АД да заплати на Агенция ”Пътна инфраструктура” юрисконсултско възнаграждение в размер на 68.67 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4