Решение № 14578 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14578 гр. **, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110145649 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 326282/07.10.2025 г.

/л. 318/, с вх. № 68363/04.03.2026 г. /л. 462/ и с вх. № 82370/16.03.2026 г. /л. 464/, подадени собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. **, ул. „***, комплекс „***“, чрез „*** в качеството му на управител на етажната собственост.

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът Д. Д. В. дължи на ищцовата страна сума в общ размер от 886,86 лева, представляваща дължими вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, за Фонд „Ремонт и обновление“ и за режийни разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил собственик на гараж **, сграда ** в процесната етажна собственост и като такъв дължал заплащането на сума от общо 886,86 лева, формирана като сбор от вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, за Фонд „Ремонт и обновление“ и за режийни разноски, начислени в периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г. Поддържа се, че ответникът не заплащал вноските, определени съобразно притежавания от него имот, за управление и поддръжка на етажната собственост, които дължал въз основа на решения на етажните 1 собственици, описани в исковата молба, взети от общи събрания, проведени в периода от 22.10.2022 г. до 19.03.2025 г. Съгласно изложеното в исковата молба, сградите от комплекс „***“ се управлявали чрез съвместни общи събрания по смисъла на чл. 18 ЗУЕС, като решенията на съвместните общи събрания обвързвали всички етажни собственици. Ответникът не заплатил така формираните парични задължения, поради което ищцовата страна подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за същите. Тъй като ответникът възразил в срока по ч л. 414 ГПК срещу издадената по заявлението заповед за изпълнение, за ищцовата страна съществувал правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като с подадения в срок отговор исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна по подробно изложени аргументи. Твърди се липса на процесуална легитимация за ищеца, тъй като в правния мир не съществувала етажна собственост на комплекс „***“, нито затворен комплекс „***“. Излагат се и доводи за липса на правен интерес от така предявения иск. Поддържа се, че решенията на проведените по реда на чл. 18 ЗУЕС общи събрания не произвели правен ефект спрямо ответницата, като се сочи, че договорите за управление от 08.11.2022 г. и от 12.11.2024 г. били относително недействителни спрямо ответната страна като подписани от лице без надлежна представителна власт. Оспорва се наличието на юридически субект, притежаващ активна процесуална легитимация да предяви процесните искови претенции. В отговора се излагат подробни фактически твърдения относно самостоятелността на сградата, в която живеела ответницата, и липсата на етажна собственост, включваща всички сгради в квартала. Изложени са и твърдения за неспазване на императивните законови изисквания за свикване на съвместни общи събрания по реда на чл. 18 ЗУЕС.

Според ответника, сградата, в която се намирал неговият процесен имот, не била част от жилищен комплекс, като управлението на етажната собственост се осъществявало самостоятелно и отделно от останалите сгради в квартала. Оспорва се дължимостта на вземанията, предмет на предявения иск, както предвид изложените по-горе доводи относно самостоятелността на сграда ** така и предвид характера на разходите, за които процесните вземания са начислени, тъй като нито един от тях не бил свързан с поддръжката на сграда ** Исковите претенции са оспорени и по размер, като се твърди неправилно изчисляване на дължимите вноски. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне в цялост на предявения иск като неоснователен. Претендират се и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, предявен собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. **, ул. „***, комплекс „***“, чрез „*** в качеството му на управител на етажната собственост, срещу Д. Д. В., за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищците сума в общ размер от 886,86 лева, представляваща сбор от дължими вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, за Фонд „Ремонт и обновление“ и за режийни разноски, начислени за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., както следва:

1/ „Встъпителна вноска“ в размер от 24,87 лева за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.;

2/ 29 месечни вноски от по 2,65 лева за Фонд „Ремонт на комплекс“ в общ размер от 76,85 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г;

3/ 29 месечни вноски от по 1,99 лева за Фонд „Ремонт на сграда“ в общ размер от 57,71 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г;

4/ 29 месечни вноски, първата от които в размер от 0,64 лева, а всяка следваща – от по 0,66 лева, за „Наем офис“ в общ размер от 19,12 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г;

5/ 29 месечни вноски за „Озеленяване“ в общ размер от 105,82 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., първите седемнадесет от които (за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г.) в размер от по 3,38 лева или общо 57,46 лева, а следващите дванадесет (за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г.) – от по 4,03 лева или общо 48,36 лева;

6/ 29 месечни вноски за „Снегопочистване“ в общ размер от 44,34 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., първите тринадесет от които (за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г.) в размер от по 1,38 лева или общо 17,94 лева, а следващите шестнадесет (за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г.) – от по 1,65 лева или общо 26,40 лева;

7/ 29 месечни вноски за „Техническа поддръжка“ в общ размер от 83,79 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., първите тринадесет от които (за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г.) в размер от по 2,79 лева или общо 36,27 лева, а следващите шестнадесет (за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г.) – от по 2,97 лева или общо 47,52 лева;

8/ 29 месечни вноски за „Такса почистване на ЕС“ в общ размер от 131,49 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., първите тринадесет от които (за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г.) в размер от по 4,01 лева или общо 52,13 лева, а 3 следващите шестнадесет (за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г.) – от по 4,96 лева или общо 79,36 лева;

9/ 29 месечни вноски за „Охрана“ в общ размер от 228,13 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., първите тринадесет от които (за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г.) в размер от по 6,55 лева или общо 85,15 лева, следващите единадесет (за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г.) – от по 8,03 лева или общо 88,33 лева, а последните пет вноски (за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г.) – от по 10,93 лева или общо 54,65 лева;

10/ 29 месечни вноски от по 1,59 лева за „Ел. енергия общи части на ЕС“ в общ размер от 46,11 лева за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г;

11/ 12 месечни вноски от по 1,06 лева за „Поддръжка на ПСОВ“ в общ размер от 12,72 лева за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г;

12/ Вноска за „Ремонти комплекс“ в размер от 31,79 лева за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.;

13/ Вноска за „Поддръжка пречиствателна станция“ в размер от 6,36 лева за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г.;

14/ Вноска за „ГТП Газова инсталация“ в размер от 1,87 лева за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г.;

15/ Вноска за „Ремонт на детска площадка“ в размер от 15,89 лева за периода от 01.04.2025 г. до 31.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 16365/06.06.2025 г. по ч. гр. д. № 26327/2025 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че ответникът Д. Д. В. е собственик на гараж **, находящ се в гр. **, ул. „***, сграда ** Горното се установява и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2014 г. /л. 382/, съгласно който Д. Д. В. е закупила от „** процесния гараж с идентификатор ***, заедно с 3,979 % идеални части, равняващи се на 4,65 кв. м. от общите части на надземната част на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.

С договор за управление на етажната собственост от 12.11.2024 г. /л. 126/ се възлага на *** да извършва дейностите по нейното управление и поддръжка, включително с правата по чл. 23, ал. 1, т. 1 – т. 8, т. 10 – т. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС, както и с правото да свиква и провежда общи събрания.

Видно от представените в хода на производството протоколи от проведени общи 4 събрания на процесната етажна собственост, се установява, че същата се управлява посредством съвместни общи събрания на представителите на сградите, част от жилищен комплекс с административен адрес гр. **, ул. „***, комплекс „***“. Горното се установява и от представеното от ищците уведомление по чл. 4б ЗУЕС, подадено до **, район „**“, на 01.09.2025 г. /л. 323/, в което е посочено, че на проведено на 22.10.2022 г. съвместно общо събрание на комплекса „*** е избрано за управител на етажната собственост с 83/100 идеални части от общите части на комплекса, като за избора му са гласували 19 от общо 25-те сгради, представляващи по площообразуване 83,977 % идеални части от общите части на комплекса.

От представен с исковата молба списък на самостоятелните обекти и на собствениците в комплекса /л. 21 и сл./ се установява, че към наличните самостоятелни обекти са включени приспадащите им се прилежащи части от общите части на комплекса, но не и идеални части от поземления имот, върху който са построени сградите.

Съгласно протокол от 22.10.2022 г. от проведено съвместно общото събрание с част от етажните собственици на част от сградите – 20 от общо 25 жилищни сгради /л.

16/, са приети решения за подлежащи на събиране такси всеки месец, както следва: за управление – по 15,00 лева дължима такса от всеки самостоятелен жилищен и търговски обект в комплекса, както и дължими от всички собственици, спрямо определените общи части на комплекса вноски в общ размер, от които: за почистване – 3780,00 лева, за озеленяване – 3186,00 лева, за снегопочистване – 1300,00 лева, за охрана – 6180,00 лева, за лице по поддръжката – 2634,00 лева, за електрическа енергия за общи части – 1500,00 лева, за Фонд „Ремонт комплекс“ – 2500,00 лева, за „Фонд „Ремонт за всяка отделна сграда“ – 50,00 лева и за наем на помещение за нуждите на персонала по поддръжка и охрана – 600,00 лева.

В проведеното по делото открито съдебно заседание са разпитани свидетелите **, живеещи в сграда /къща/ „**“ на ул. „***, гр. **. И тримата свидетели са страни по съдебни производства с ищцовата страна. От техните показания се установява, че сграда ** и сграда ** в която се намира процесният имот, са идентични относно разположението им спрямо останалите сгради на посочения административен адрес и разполагат с наземни гаражи, разположени на нивото на улицата, като подземни гаражи или други подземни помещения в тези сгради няма. Достъпът до сградите е възможен само от едно място – входове на самата улица, и е ограничен посредством чипове, поставени от живущите в сградите, като не е свързан с, нито е ограничен от достъпа до останалите сгради, ограничен от ограда и бариера, намиращи се зад входове на къщите и гаражите на сгради **и **. Свидетелите подробно разясняват, че от 2021 г. живущите в тези две сгради сами осъществяват управлението и поддръжката на общите части в тях, включително чрез осъществяване на ремонти дейности, почистване, косене на тревни площи. И тримата свидетели заявяват, че не притежават 5 идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който са разположени сградите. Така депозираните показания съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид данните за висящи дела между свидетелите и ищцовата страна, като счита, че следва да кредитира същите в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал.