Решение № 5974 от 03.06.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5974

Варна, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора МАРИН ВЛАДИСЛАВОВ ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА канд № 20257050700485 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение 192/11.07.2024г. , постановено по НАХД № 143/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „М. Транс“ ЕООД-с.Царев брод, обл.Шумен с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 550лв. за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Оспорва се като неправилен извода на съда, че ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случаят в разглежданото производство. Позовава се на Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Оспорват се като неправилни мотивите в решението за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Позовават се на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП, в която изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Съгласно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3-3в било разписано, че се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП. С оглед на това чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждал възможност за издаване на ЕФ за налагане на глоба и на имуществена санкция. Позовава се на съдебна практика. Оспорват се като неправилни изводите на съда за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП, като се позовава на съдебна практика. Направен е анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП счита, че неправилно е констатирано от РС, тъй като било в компетентността на СЕС. Считат, че РС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по ЗДвП, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която е в пъти по-малък размер от абсолютния размер на глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден електронния фиш като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „М. Транс“ЕООД-с.Царев брод, обл.Шумен чрез упълномощен процесуален представител депозира писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Девня за допустимо и правилно. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила са неоснователни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на електронния фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. са неправилно транспонирани. С оглед мотивите изложени в Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС обосновава извода за противоречие на приложената административно-наказателна норма от ЗДвП с принципите за съразмерност и пропорционалност въведени като изисквания в член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, моли Решението на РС да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на дружеството на разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., който бил справедлив и обоснован с оглед разглеждането на делото в съдебен район, който е различен от седалището на дружеството и на адреса му на управление, както и на служебния адрес на адвоката, както и предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалната ангажираност на адвоката. В съдебно заседания процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становището и моли да бъде оставена без уважение. Отменителното решение на РС счита за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административно-наказателната преписка. Правилно РС съобразил изявлението на представителя на страните, че нямат други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. Правилно РС преценил събраните доказателства и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му. Чл.348 ал.3 от НПК дефинира като съществено нарушение на процесуални правила, когато то е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. РС е извършил проверка на електронния фиш, с жалбата срещу който е сезиран и е формирал ясен диспозитив за отмяната му като издаден при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на приложимите в случая общи правила на ЗАНН за провеждане на производството чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице противоречие, нито неяснота между мотивите и диспозитива на съдебния акт на РС, нито несъответствие с оспорването, по повод на което е образувано въззивното производство, поради което не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. РС установил, че с оспорения пред него електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на „М. Транс" ЕООД ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП. По делото не е имало спор между страните, че електронния фиш е издаден за установено с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа движение на ППС- Влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000кг., брой оси 2, категория ЕПС в състав с ремарке с общ брой оси 5, на 09.07.2021г., без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП дължима за категорията му. Не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 119лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

От правна страна РС приел, че описаното в електронния фиш деяние е съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, а фиша съдържа изискуемите реквизити по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е в съответствие с образеца одобрен от УС на АПИ. Въззивният съд постанови отмяна на електронния фиш с мотивите, че в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради това РС заключил, че за нарушението извършено на 09.07.2021г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

До извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС достигнал и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност.

Правилно РС констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са предвидени в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с извода за обществената опасност на даденото нарушение, както и да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др. Правилно РС отчел, че при така фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя, единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права е непропорционалната национална санкционна уредба каквато в случая са чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.