Решение № 712 от 22.06.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 54/2023
- Вид
- Решение № 712
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 12.07.2023
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.12, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 712 гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220100054 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІ от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена на 06.01.2023г. от П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „**“ №**, действаща в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете М. И. М. с ЕГН **********, родено на 2**0г., против И. М.
М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ *. Молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала в жилище в гр.Пазарджик, ул. „**“ №**, а детето е тяхна дъщеря. Твърди, че от около три месеца тя и ответника са разделени, като детето живее при нея на горепосочения адрес. Твърди още, че по време на фактическото съжителство често е бита от ответника и обиждана с думите „миндил“ и „боклук“. Освен това, ответникът се заканвал да й счупи краката и да я убие. Това се случвало пред детето, което плачело.
Твърди, че на 03.01.2023г. през нощта ответникът разбил вратата на жилището й, влязъл вътре и я ударил, като същевременно я обиждал и се заканвал. Наложило се да повика полиция по телефона за спешни случаи 112.
Иска от съда да издаде заповед за защита, включително и за незабавна защита 1 от домашно насилие, с която да забрани на ответника да я приближава.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, потвърждаваща описаните в нея обстоятелства, както и удостоверение за раждане на детето.
Ответникът отрича да е разбивал вратата, да е удрял молителката, да я е обиждал и да се е заканвал през нощта на 03.01.2023г. Твърди, че е бил на адреса и е настоявал да влезе в жилището, за да разговаря с молителката, но е установил, че тя очаква посещение от друг мъж и си тръгнал. Признава, че я удрял с плесница по лицето два пъти – един път между Коледа и Нова година през 2022г. и един път на 04.01.2023г. в гр. Пазарджик, на ул. „П. Волов“ №10. Твърди, че и в двата случая детето не е присъствало. Счита молбата за защита за основателна по отношение на молителката, но не й по отношение на детето.
Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита от домашно насилие е допустима, тъй като е подадена от лице по чл.8, т.1 и т.2 ЗЗДН /пострадало лице, навършило 14 – годишна възраст и едновременно с това родител на детето/ в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН и е насочена срещу надлежно легитимиран ответник по чл.3, т.2 и т.4 ЗЗДН. Същата има необходимото съдържание по чл.9, ал.1 ЗЗДН и е съпроводена с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
На основание чл.9, ал.2 ЗЗДН съдът е конституирал детето като страна в производството.
На 06.01.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, с която ответникът И. М. М. е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на молителката П. И. П. и му е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до нея и до нейното жилище, по което и да е време на денонощието, както и до местата за социални контакти и отдих и до местоработата на пострадалата, докато тя се намира там.
За основателността на молбата за защита от домашно насилие е необходимо молителят да установи извършван от страна на ответника акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, като декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със законна доказателствена сила, съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН. Тежестта да опровергае тази законна доказателствена сила се носи 2 от ответника. За това негово задължение ответникът е бил уведомен с определението на съда за насрочване на делото, съгласно чл.12, ал.1 ЗЗДН.
От представените официални документи е видно, че молителката и ответникът са родители на детето М. И. М..
В молбата за защита и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката е заявила, че на 03.01.2023г. ответникът е разбил вратата на жилището й в гр.
Пазарджик, ул. „**“ №** и я е ударил пред детето, поради което потърсила помощ от полицията на тел. 112. Ответникът твърди, че я е удрял, но по друго време и на друго място. Отрича това да е ставало пред детето.
Твърденията на ответника се потвърждават от материалите по преписка №1818р-297/05.01.2023г. по описа на РУ на МВР – Пазарджик, от които е видно, че обаждането на молителката на тел.112 касае упражнено насилие от ответника на 04.01.2023г. около 16.30ч. в гр. Пазарджик, на ул. „П. Волов“ №1. Тези писмени доказателства опровергават съдържанието на декларацията за извършено от ответника домашно насилие в присъствие на детето през нощта на 03.01.2023г. в гр. Пазарджик, ул. „**“ №**.
Доколкото ответникът не отрича, че е упражнил физическо насилие над молителката в 1-месечния срок по чл.10 ЗЗДН, то молбата за защита се явява основателна по отношение на молителката П. П.. Затова на същата следва да се предостави закрила в обем, който е достатъчен за предотвратяването на други подобни прояви на ответника.
Не се установява детето да е станало косвена жертва на домашно насилие, поради което спрямо него не са налице основания за предоставяне на закрила.
При избора на адекватните мерки за закрила съдът не е обвързан от посочените в молбата, а следва да ги определи въз основа на конкретните обстоятелства по делото.
Съдът намира за подходящи мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: „задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на пострадалия“ и „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, неговото жилище, местата за социални контакти и отдих, както и неговата месторабота за срок от 12 месеца“. Чрез тези мерки ще се предотврати възможността за контакт между жертвата и 3 извършителят на насилието, което е достатъчно за постигане целите на закона.
Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашно насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева, която представлява санкция, за разлика от мерките по чл.5 ЗЗДН, чиято роля е да защитят жертвата на деянието. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението – акта на домашно насилие, имотното и здравословното състояние на извършителя.
Изхождайки от горните обстоятелства съдът определя на ответника глоба в минималния размер от 200 лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв..
Молителката е представлявана от адвокат В. С. С. от АК – Пазарджик при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.22 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., който е 600 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ * ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО
ОТНОШЕНИЕ НА пострадалата П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „**“ №**.
ЗАБРАНЯВА на И. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ * ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„**“ №** и до нейното жилище, по което и да е време на денонощието, както и до местата за социални контакти и отдих и до местоработата на пострадалата, докато тя се намира там, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 22.06.2023г.
НАЛАГА на И. М. М. с ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „**“ * глоба в размер на 200 лева.
4
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ * да заплати на адвокат В. С. С. от АК - Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ * да заплати в полза на Районен съд – гр.Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението и от заповедта за защита да се връчи на страните и да се изпрати служебно до РУ на МВР-гр.Пазарджик за сведение.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик. Обжалването на решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта за защита.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5