Решение № 371 от 18.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Карлово, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101509 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 128 от КТ.

Ищецът П. М. И. с ЕГН ********** от село И., община К., област П., ул. *** твърди, че с трудов договор № *** г. бил назначен от ответника на длъжност „***“ с основно месечно трудово възнаграждение 610.00 лева, като с допълнително споразумение към договора се споразумели и му било възложено да изпълнява длъжността „*** в Г. - обект „***“ на адрес: ***, като възнаграждението за периода на полагане на труд в Г. било 12.55 евро на ч а с . На 02.07.2020 г., при изпълнение на трудовите си задължения на строителния обект в Г., паднал от 2 метра височина и претърпял злополука, като получената травма била животозастрашаваща. По спешност бил закаран, опериран и лекуван в Университетската хирургическа клиника Ф. - Г.. В клиниката му била извършена животоспасяваща операция - лапароскопия и ревизия на коремната кухина поради това, че при падането получил пенетрираща рана в корема и фрактура на четвърто ребро вдясно. В Университетската клиниката в Г. бил лекуван от 02.07.2020 г. до 17.07.2020 г., след което му било издадено удостоверение за нетрудоспособност и се прибрал в Б.. След извършен преглед в Медицински център В.М. ЕООД К., за периода от 18.07.2020 г. до 16.08.2020 г. му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, като причина била посочена трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. След като изтекъл срока на болничния лист, считано от 17.08.2020 г. бил отново командирован от ответника в Г., където продължил да работи на строителния обект, но при изпълнение на задълженията си изпитвал постоянен страх вследствие претърпяната трудова 1 злополука, отделно болките и страданията от травмата продължили няколко месеца. От постоянния страх не бил в състояние да се качва дори и на малка височина, за да извършва определен вид работа, поради което на 25.02.2021 г. подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Със заповед № 135/21.04.2021 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ трудовото му правоотношение беше прекратено. Ищецът не бил информиран от работодателя си и не знаел дали последният е подал декларация за трудовата злополука по реда на чл. 55 ал. 1 от КСО пред ТП на НОИ, както и има ли акт влязъл в законна сила. Самият ищец не е подавал декларация по посочения ред. От представения болничен лист, издаден и подписан от членовете на ЛКК, се установявала диагнозата и причината, а именно злополука - трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. Вследствие на злополуката претърпял имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразявали в следното: и към настоящия момент поради трудовата злополука, а именно падането му от два метра височина и животозастрашаващата травма която получил, постоянно изпитвал страх от височина, който страх бил вид фобия, и се опасявал, че този страх ще остане до края на живота му. От превода на удостоверението за нетрудоспособност се установявало, че ищецът бил застрахован в Г. под застрахователен номер 108018121, което показвало, че ответникът е имал сключен договор - застраховка, покриваща рисковете от трудова злополука.

Ищецът не получавал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, представлявало неполучена от ищеца сума по допълнителното споразумение и сумата представлявала договорено трудово възнаграждение съгласно чл. 2 ал. 1 от допълнително споразумение към трудов договор № *** г. за командировка в Г. в размер на 12.55 евро на час, като споразумението било в сила от 18.08.2020 г. до 09.09.2921 г. Твърди, че след изтичане срока на болничния лист - 17.08.2020 г., отново бил командирован в Г. и до освобождаването му от работа със заповед № 135/21.04.2021 г. работил на обекта, като *** „***“ без да му е заплатена договорената сума в размер на 12.55 евро на час за периода от 18.08.2020 г. до 21.04.2021 г.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „Ю.Б.И. ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление град А., област П., ул. „Х.К.“ *** законен представител П. Д.Д., да му заплати сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяната на 02.07.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15 000 лева, представляваща неизплатено договорено трудово възнаграждение по 12.55 евро на час за периода от 18.08.2020 г. до 21.04.2021 г. съгласно чл. 2 ал. 1 от допълнително споразумение към трудов договор № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума представляваща имуществени вреди, считано от дата на злополуката 02.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Ю.Б.И. ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление град А., област П., ул. „Х.К.“ *** законен представител П. Д.Д. не взема становище по иска.

2

В хода на делото ищецът е поискал и е допуснато на основание чл.

214 ал.1 от ГПК изменение в размера на иска за неизплатено трудово възнаграждение, като същият се счита предявен за сумата от 27 650.54 лева.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са били в трудови правоотношения по силата на сключен между тях трудов договор № *** г., като ищецът е изпълнявал длъжността „***“, при договорено основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева. С допълнително споразумение ат 12.08.2020 г. е уговорено, че работодателят възлага, а работникът приема да бъде командирован в чужбина – Г. за периода от 18.08.2020 г. до 09.09.2021 г. с характер на работата – строително монтажни работи по част „***“ и е уговорено трудово възнаграждение за периода 12.55 евро на час. Посочено е, че плащането посоченото трудово възнаграждение се прекратява до датата на връщане на работника в Б., независимо дали е настъпил крайният срок на командироването. Със заповед № *** г. ищецът е командирован в Г. за периода от 17.08.2020 г. до 09.09.2021 г. включително. С предизвестие от 25.02.2021 г. работодателят е уведомил ищеца, че ще прекрати трудовото му правоотношение след изтичане на срок от два месеца, поради намаляване обема на работата. С допълнително споразумение № 209 от 12.04.2021 г. е изменено месечното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 650 лева.

Със заповед № *** г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работата. На ищеца е било издадено удостоверение за неработоспособност, считано от 03.07.2020 г. с последен ден на нетрудоспособността – 17.08.2020 г. представени са по делото медицински документи – амбулаторни листове и болничен лист за домашен амбулаторен отпуск, в който е посочено, че причината за издаването му е трудова злополука по чл. 55 ал.1 от СК.

Описани са фактите от злополуката – падане от височина над два метра и предприетото спешно лечение в Г. и извършената спешна операция.

В показанията си св. Т. сочи, че познава ищеца от местоработата им в Г., двамата работели на един обект, свидетелят бил кранист – и по време на инцидента се намирал в кабината на кулокран. Свидетелят станал очевидец на инцидента. Ищецът бил на строителна стълба, на около 2 метра от земята и държал инстР.т в ръцете си. Паднал от стълбата и се нанизал на 2-3 железа.

Наложило се свидетелят с крана и импровизирана линейка да свали ищеца от обекта. Ищецът бил облечен с всички лични предпазни средства – работно облекло, каска, , колани, чекове. Впоследствие се оказало, че била използвана стълба, която не отговаря на немския стандарт. Немските власти двукратно разследвали злополуката,като се оказало, че и мястото, на което била поставена не отговаряло на изискванията, било много тясно, а имало технически изисквания и за него. Ищецът бил откаран в болница, направили му животоспасяваща операция, след това бил издаден допълнителен болничен в Б.. След физическото му оздравяване, останали психически проблеми. Когато отишъл отново в Г., вече не можел да изпълнява задълженията си, обектите в Г. били такива, че работещите били непрекъснато под стрес. Ищецът вече не можел да работи на високо, и било взето решение да работи само на ниво – хоризонт. Оказало се, че има проблем 3 с вестибуларния апарат и психологически не се чувства сигурен за да работи на високо. Свидетелят сочи, че е прочел протокола от трудовата злополука когато го извикали на разпит в полицията. Преди инцидента ищецът бил здрав като скала и изпълнявал всички свои задължения.

От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че вследствие на претърпяната злополука на 02.07.2020 г. ищецът страда от разстройство в адаптацията, при което един от значимите симптоми е страх от пребиваване на височина. Страхът е елемент от посоченото разстройство, който създава усещане за дискомфорт, непълноценност и нарушава трудовата адаптация на ищеца. Срокът на преодоляване не мое да се предвиди, тъй като зависи от личностовите особености и качеството на провежданото лечение.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че размера на допълнително договореното трудово възнаграждение по процесното споразумение е в размер на 27 620.54 лева.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, тР. неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието „трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционнообезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не.

За да се ангажира отговорността на работодателя следва злополуката да е определена като трудова по реда, установен в КСО, като съдът е обвързан от разпореждането на НОИ, с което злополуката е била приета за трудова.

Определянето на една злополука като трудова се осъществява по административен ред от длъжностни лица в териториалното поделение на НОИ, които издават разпореждане, подлежащо на обжалване. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран, и той е предвиден в чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки (наредбата). От това правило са въведени изключения. В чл. 7 ал.2 от Наредбата са посочени три случая, при които разследването на злополуката е задължително – при причинено увреждане на повече от трима работници, когато злополуката е довела до инвалидност или смърт или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. В някоя от посочените хипотези и в случай, че 4 административния орган е отказал разследване или е прекратил образувано такова, е допустимо установяването на характера на злополуката в рамките на съдебното производство по чл. 200 от КТ. Разследването на злополуката в посочените случаи не е обусловено от декларирането й. настоящия случай не попада сред изброените хипотези, поради което и при безспорно установения факт, че не е спазен административния ред да установяването по установения ред на характера на злополуката, искът се явява неоснователен само на това основание. Без правно значение е факта, че в един от медицинските документи е посочено, че се касае за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО, само разпореждането на НОИ, което е влязло в законна сила е основание съдът да приеме, че се касае за трудова злополука.