Решение № 255 от 29.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Бургас, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100600246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна въззивна жалба от адв..Р.Русев-защитник на Р. В. М., ЕГН:********** - подсъдим по НОХД №430/2025г. на РС Бургас, против Определение от 07.02.2025година по НОХД №430/2025г. на РС Бургас, с което първоинстанционният съд на основание чл.343б, ал. 5 НК, е осъдил Р. В. М. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Бургас сумата от 8560 лева, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „Ауди“ модел А4, с рег. ********* - собственост на трето лице, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е бил осъден М..

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно като се излагат искане то да бъде отменено. Излагат се подробни аргументи за противоречието между нормата на чл.343б,ал.5 от НК и Конституцията на Р България и ЕКПЧ. Рамково решение 2005/2012/ПВР и Хартата на основните права на ЕС.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от РП- Бургас.

В съдебно заседание М. и неговият защитник не се явяват. В допълнително становище към частната жалба, с което се дава съгласие делото да се разгледа в тяхно отсъствие, се поддържа, че присъждането на пълната равностойност на моторното превозно средство в размер на 8 560 лв. представлява непропорционална имуществена последица за М.. На първо място се твърди, че материята попада в приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС, тъй като моторното превозно средство представлява средство на престъплението, а неговото отнемане или присъждането на равностойността му 1

– конфискация по смисъла на правото на ЕС. От това се извежда приложимостта на Хартата на основните права на ЕС и по-специално на принципа на пропорционалност по чл. 49, § 3 ХОПЕС. На второ място се поддържа, че имуществената последица по чл. 343б, ал. 5 НК има по съществото си наказателноправен характер, независимо че не е включена сред наказанията по чл. 37 НК, тъй като се налага вследствие на извършено престъпление, преследва както превантивна, така и репресивна цел и може да има значителна имуществена тежест. На тази основа, както и с оглед кумулирането с наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява МПС, се твърди, че съдът е длъжен да прецени общата тежест на санкционната реакция спрямо тежестта на конкретното престъпление. На трето място се оспорва разбирането, че чл. 343б, ал. 5 НК задължително изисква присъждането на пълната равностойност. Според жалбоподателя законът не използва понятията „изцяло“ или „пълната равностойност“, поради което допуска съответстващо тълкуване, при което при непропорционален резултат съдът може да присъди само част от стойността на автомобила. В подкрепа на това становище се сочи практика на СЕС относно необходимостта съдът да разполага с възможност за индивидуализиране на значителни имуществените санкции според тежестта на конкретното нарушение. Самостоятелно се прави и възражение по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, според което присъждането на пълната равностойност следва да запазва справедлив баланс между обществения интерес и защитата на собствеността и не може да възлага индивидуална и прекомерна тежест. Твърди се, че в конкретния случай такава тежест произтича от присъждането на 8 560 лв. наред с останалите наложени наказания и без предварително проучване на имущественото състояние на осъдения. Конкретни факти относно доходи, имущество, семейни задължения или други индивидуални финансови обстоятелства спрямо осъдения М. в жалбата не са посочени.

Представителят на ОП Бургас предлага да се потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Съдът съобрази обстоятелството, че към настоящия момент пред Съда на Европейския съюз е висящо производство по дело C-2/26, свързано с приложението на чл.

343б, ал. 5 НК, но предвид отговорът на СЕС по дело C-655/24/Latranov/, счита, че към момента няма основания за спиране на настоящото производство.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото и изслуша становищата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №430/2025г. на РС Бургас Р. В. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. Наложени са му следните наказания: лишаване от свобода за срок от 4 месеца с три годишен изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от Р. В. М. е използван лек автомобил марка „Ауди“ модел А4, с рег. *********. От представените документи за собственост и справките по делото се установява, че използваното моторно превозно средство не е еднолична собственост на извършителя на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК Р. В. М., а е в режим на съсобственост с неговите деца Л. и В.М. От заключението на назначената съдебнооценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на деянието пазарната стойност на лекия автомобил, възлиза на 8560 лева.

При така установените факти съдът приема следното:

По същество, въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с националния закон първоинстанционният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е осъдил М. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Бургас сумата 8560 лева, 2 представляваща равностойността на лек автомобил марка „Ауди“ модел А4, с рег.

*********, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е осъден. Установено е по делото, че моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, е придобито по време на брака на подсъдимия М. и се намирало в режим на съпружеска имуществена общност с неговата съпруга като след нейната смърт се е транформирало в режим на съсобственост с неговите деца Л. и В.М. Това обстоятелство изключва приложението на първата хипотеза на чл. 343б, ал. 5 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, принадлежащо на дееца. Отнемането на вещта в нейната цялост би засегнало непосредствено имуществените права на другите лица, които не са субекти на наказателната отговорност. В случая въззивният съд счита, че РС правилно е приложил втората предвидена от законодателя хипотеза в чл.343б, ал.5 от НК в действалата към момента на извършването на деянието редакция на тази разпоредба – присъждане на цялата равностойност на моторното превозно средство, когато то не принадлежи изцяло на дееца. На първо място, при съсобствеността до нейното прекратяване не съществуват предварително определени идеални части на съсобствениците в общото имущество. На второ място и по-съществено, подобно разрешение не съответства на текста и целта на чл. 343б, ал. 5 НК. Законът не е предвиждал присъждане на „частта от равностойността, която принадлежи на дееца“, а постановява, че когато моторното превозно средство не принадлежи на дееца, съдът присъжда „равностойността му“. Това разрешение съответства и на смисъла, вложен в разпоредбата от Конституционния съд в Решение № 8 от 17.07.2025 . по к.д. № 15/2024г. Присъждането на равностойността при автомобил, който не може да бъде отнет като изключителна собственост на дееца, цели да предотврати различно третиране на извършителите поради различния вещноправния режим на използваното при извършването на престъплението моторно превозно средство. Ако имуществената последица па чл.343б, ал.5 от НК се ограничи до част от стойността само защото автомобилът е в режим на съсобственост, деецът би бил поставен в по-благоприятно положение спрямо извършителя на същото престъпление със собствен автомобил със същата стойност, който по силата на закона би загубил вещта в нейната цялост.

Същевременно присъждането на пълната равностойност не засяга правото на собственост на другите съсобственици върху автомобила, тъй като вещта остава в патримониума им, а имуществената последица по чл. 343б, ал. 5 НК се възлага лично върху извършителя на престъплението. Това позволява, от една страна, да бъдат съхранени имуществените права на невиновните съсобственици, а от друга – вещноправният режим на автомобила да не се превърне в основание извършителят да избегне или да понесе само частично предвидената от закона имуществена последица. В този смисъл настоящият състав счита, че правилно РС е присъдил в полза на държавата цялата равностойност на МПС-то, използвано от М. за извършването на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Настоящият съд съобрази принципните положения, изложени в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по к. д. № 15/2024 г. на Конституционния съд на Република България.

Конституционният съд приема, че правото на собственост е основно конституционно право, което обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано със закон за постигането на 3 конституционно легитимна цел при спазване на изискването за пропорционалност.

При преценката за приложението на чл. 343б, ал. 5 НК съдът съобрази постановеното на 10.09.2026г. решение на Съда на Европейския съюз по дело C-655/24, Latranov. С него СЕС приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления не се прилага към престъпление по транспорта, изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наказуемо с лишаване от свобода над една година. До този извод Съдът достига, като приема, че подобно престъпление не попада в обхвата на организираната престъпност, нито по принцип представлява тежка престъпност или престъпност с трансгранично измерение, към които е насочен посоченият акт на Съюза. СЕС приема също, че Директива (ЕС) 2024/1260 не е приложима ratione temporis към разглежданото в главното производство правно положение, тъй като към момента на деянието не е изтекъл срокът за нейното транспониране /срокът за транспонирането й изтича на 23.11.2026 г./ и до момента Република България не я е транспонирала в националното право. Поради това и доколкото разглежданата конфискация не се урежда от приложимите към случая разпоредби на правото на Съюза, СЕС приема, че Хартата на основните права на Европейския съюз не намира приложение в конкретния случай. Ето защо не могат да бъдат възприети доводите в допълнителното становище към жалбата, основани на прякото приложение на чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез Рамково решение 2005/212/ПВР. След постановяването на решението на СЕС от 10.09.2026 г. по дело C-655/24, Latranov, следва да се приеме, че посоченото рамково решение не се прилага към транспортно престъпление, състоящо се в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, поради което само на това основание разглежданата национална мярка не попада в приложното поле на Хартата. Следователно и цитираната в жалбата практика на СЕС относно изискването за индивидуализиране на санкции в приложното поле на правото на Съюза не може да обоснове в настоящия случай самостоятелно правомощие на националния съд да определи равностойност под установената по чл. 343б, ал. 5 НК.

Съдът съобразява и че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело C-2/26, Kaldov, образувано по преюдициално запитване на Софийския районен съд, в което е поставен въпрос относно съответствието с принципите на правовата държава и пропорционалността на национална правна уредба, предвиждаща задължително отнемане, без възможност съдът да извърши индивидуална преценка за баланса между засегнатите права, тежестта на престъплението и личността на дееца. Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт обаче по посоченото дело няма постановено решение. Поради това самото наличие на висящото преюдициално производство не променя правните изводи, които следват от вече постановеното решение по дело C-655/24, Latranov, както и не освобождава настоящия съд от задължението да разреши поставения пред него въпрос въз основа на действащото национално право.