Решение № 1343 от 20.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501181 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. П. В. срещу решение № 260104/08.02.2024г на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 575/2019г. в частта, в която са отхвърлени искове му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв. до 300 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди над 2500лв. до 5000лв.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба на Прокуратура на РБългария в частта, в която срещу нея са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят – ищец твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че безспорно по делото е установено, че заболяването исхимичен мозъчен инсулт е получено от него във връзка с постановлението му за привличане в качеството му на обвиняем.

Съдът игнорира отразеното в заключението на медицинската експертиза, че през месец септември 2013г. получил остро замайване и прилошаване с преходен характер. Неоснователно е намалено обезщетението за имуществени вреди. С адв. Г. и адв. К. са сключени договори за правна защита и съдействие като е уговорено отложено заплащане на хонорара. Приети са две разписки, от 1 които се установява, че ищецът им го е заплатил.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.

Жалбоподателят- ответник твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Определеното обезщетение за неимуществени вреди е в нарушение на чл.52 от ЗЗД.

Размерът му не кореспондира със събраните доказателства. Преживените от ищеца негативни емоционални изживявания са нормално изводими от ситуацията и не са извън обичайните. Не са ангажирани доказателства, че ищецът реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв.

Неправилно е ценена от съда представената разписка от 13.02.2014г. Това е частен документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила. След като не носи подписа на ответниците не може да им бъде противопоставен като трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК.

Затова Прокуратурата моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди изцяло и да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В депозиран писмен отговор П. В. оспорва жалбата на Прокуратурата като я счита за неснователна.

В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата оспорва жалбата на ищеца.

СДВР чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата на ищеца. Не оспорва жалбата на Прокуратурата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3. от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът П. В. твърди, че е юрист като първоначално е бил следовател, а от 1992г. е вписан като адвокат в САК. Поддържа, че на 27.09.2013г. в кантората му на ул. „Граф Игнатиев“ № 44, вх. А, ап.3 са влезли униформени полицаи, за да му връчат призовка за явяването му в качеството на обвиняем пред 2 разследващ полицай в Първо РУ на МВР. На 02.10.2013г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Направена му е дактилоскопска регистрация въз основа на разпореждане от 02.10.2013г. След привличането му като обвиняем са се появили публични съобщения за престъпления от адв. П. В., а И. П. е коментирал въпроса в социалните мрежи. Сочи, че между тях е имало упълномощаване за представителство по дела като му се е дължал адвокатски хонорар над 66000лв. ЧСИ е разпоредил да му се изплати остатъка от неговото възнаграждение. И. П. не му заплатил 6 419, 33лв. На 03.10.2013г. и на 26.02.2014г. е обжалвал постановлението за привличане на обвиняем и постановлението на СРП, с което то е потвърдено. С постановление от 26.03.2014г. на СГП и двете са отменени. На 17.05.2018г. е подал молба до СДВР за отмяна на криминалната му регистрация и тя е била заличена на 10.12.2018г. Предварителната проверка и досъдебното производство са продължили пет години и половина.

През този период е изпитал продължителен стрес, нервно и психично напрежение. Те са унищожили здравето му по необратим начин. Превърнали са го в развалина и инвалид. На 30.03.2014г. е получил исхемичен инсулт, заради който му е призната 96% инвалидност. Това заболяване е резултат от незаконните действия на служители на ответниците и незаконното обвинение.

Много от клиентите му са правили отказ от упълномощаване и са искали да им върне платените хонорари. Децата му са заделяли от своите доходи , за да ги върнат. Това е изживял изключително трудно. Изпитвал е постоянно чувство на непълноценност, бил е потиснат и напрегнат. Изпитвал е страх как ще приключи делото. Не е можел да спи, изпитвал е паника и безсилие от невъзможността да се обслужва сам. Професионалното му име и кариера са били съсипани. Бил изолиран в професионално и социално отношение. Не е можел да поддържа контакти с приятели и колеги. Бил е сочен и коментиран и е изпитвал неудобство. С притеснение и срам е влизал в сградите на съдилищата, тъй като всички деловодители са знаели, че е със спрени права.

Това е възпрепятствало работата му. Преди това е бил в изключително добро здраве, бил е активен спортист и не е употребявал лекарства. Сега се нуждае от животоспасяващи такива. Претърпял е имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения.

Затова моли съда да осъди

Прокуратурата на Р България и СДВР да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв. и 5000лв. обезщетение за 3 имуществени вреди, в едно със законната лихва върху двете суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане . Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове и ги счита за неоснователни. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, тъй като постановлението за привличането на ищеца като обвиняем е отменено на 26.03.2014г. По делото не са представени доказателства за твърденото емоционално, психическо и социално увреждане на ищеца.

Претенцията за неимуществени вреди е изключително завишена по размер.

Липсват доказателства за претърпените имуществени вреди.

В депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор СДВР счита предявените искове за погасени по давност.

Поддържа, че те са и неоснователни. От изложеното в исковата молба не се установява участие на полицейските органи, които да са осъществявали наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието на прокурор.

Счита, че липсва пасивна легитимация на СДВР, поради което исковете са недопустими.

С постановление от

16.01.2013г. на СРП е образувано ДП № ЗМ15057/13г. по пр. № 32716/12г. по описа на Първо РПУ- СДВР и пр. пр. № 27088/12г. на СРП срещу неизвестен извършител .

С постановление от 24.09.2013г. на 02.10.2013г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитан в това му качество от разследващ полицай. С постановление на СГП от 26.03.2014г. горното постановление е отменено и досъдебното производство е продължило срещу неизвестен извършител.

С разпореждане на полицейски органи от 02.10.2013г. на ищеца са взети образци от дактилоскопни следи и снимка.

Не се спори, че ищецът е имал полицейска регистрация №

25894/02.10.2013г. и със заповед № 3286з-4613/12.11.2018г. е разпоредено тя да бъде снета от информационните фондове на МВР.

Във връзка с твърденията в исковата молба са представени медицински 4 документи и е допусната медицинска експертиза, която след личен преглед на ищеца, е дала заключение, че през месец март 2014г. е бил лекуван от мозъчен инсулт. Преди това през месец септември П. В. е имал остро замайване и прилошаване с преходен характер. Вещото лице е посочило заболяванията, от които страда ищецът и че стресът, преживян от него може да бъде предразполагащ фактор, опосредяващ развитието на процесните заболявания. Посочено е също, че при него има фамилна обремененост по отношение на някои от рисковите фактори. П. В. е бил диагностициран с тежка степен на хипертония, която е водещ рисков фактор за МСБ. Експертът е посочил, че стресът е подпомогнал отключването на заболяванията при ищеца и развитието на по- тежко усложнение- мозъчен инсулт. Здравето му е възстановено в значителна степен при спазване на определен режим и прием на лекарства. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

В хода на процеса е допусната психиатрична експертиза, изготвила заключение след освидетелстване на ищеца. Според нея воденото наказателно производство се е отразило негативно на ищеца. То е травматично събитие, нарушило психологическото му равновесие за продължителен период от време. Твърденията за разбит сън, разбити нерви, вдигане на кръвно, трудно дишане от притеснения и раздразнителност не могат да бъдат разграничени от други неблагоприятни събития в живота му. Ищецът е развил адаптационна реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции. Тя не е психично заболяване, а е в невротичния сектор. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни, основани на обективни данни след преглед на ищеца, на медицинската наука и на опита на експертите.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени и приети две разписки, изходящи от адв. К. / л.134/ и адв. Г./ л.135/. В досъдебното производство се съдържат два договора за правна защита и съдействие, сключени между тях и П. В. и уговорено адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

5

Свидетелите Т. и В. познават ищеца. Първата ползва под наем помещение в кантората на ищеца, а вторият е негов син. И двамата твърдят, че срещу ищеца е имало водено наказателно производство. Свидетелят Т. познава П. В. от 20 години. Твърди, че през есента на 2013г. е била сама в кантората, а на врата се е звъняло и тропало. Били са двама полицаи, които са търсели ищеца, за да му връчат призовка. Избутали са я и са влезли. Разбрали са, че го няма и са й казали да му предаде да отиде в Първо РПУ, защото го търсят като обвиняем. От него е разбрала, че е бил обвинен по жалба на И. П..

Бил е много притеснен и изнервен. Ищецът не й е споделял нищо за делото или за районното управление. Не знае кога е свършило делото. Свидетелства, че през месец март 2014г. е получил инсулт и е бил на лечение в болница „Св.

Анна“. Тя го е посетила и е бил много зле. Не е можел да говори, да си движи ръката и крака. В интернет Ив. П. е написал, че П. В. е измамник и много клиенти са си оттеглили пълномощните и са си поискали парите. Дъщеря му ги е върнала. П. В. е бивш спортист, футболист. Ходел е на мачове. Бил е много здрав човек. Имал е много клиенти, които са намалели до 30%. Всичко се е отразило на името и имиджа му. След една година ищецът се е възстановил и е започнал пак да работи. Тя му помага в работата.

Свидетелят В. заявява, че през 2013г. е започнало делото по жалба на негов познат - И. П.. Баща му е бил упълномощен от П. за завеждане на дела за трудово възнаграждение. Започнали са публични действия за уронване на престижа и доброто име на ищеца. По тази жалба адв. В. е бил арестуван с белезници. Всичко това му се е отразило изключително зле. Бил е в депресивно състояние. Получил е няколко микроинсулта и един исхемичен, който го е оставил недееспособен. Ищецът е изпадал в състояния на неуравновесеност, на мълчание или е избухвал. Оплаквал се е налявонадясно, че е обвиняем, че е подходено към него като престъпник, заради унижението, което му е причинено. Изживял е стрес, който е прераснал в това заболяване, което има до сега. Страдал е, че е накърнено името му, че е унизен. Изпитвал е срам. Сестрата на свидетеля работи във Франция, но е дошла в България от притеснение за ищеца. Имал е много клиенти и е бил най- търсения адвокат по спортно-правни въпроси. Свидетелят и сестра му са заплатили хонорар на адвокатите на ищеца. През месец октомври 2013г. е бил разпитван в Първо РПУ. Там е бил припаднал и адвокатът му го е извикал.