Решение № 150 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110212215 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. Г. – законен представител на *****, срещу ЕФ, серия К № 10925859, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че с оглед липсата на посочване в разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с какво АТСС може да се установи нарушението и след като "в отсъствие на контролен орган" е отнесено единствено към издаването на електронен фиш, както и с оглед разпоредбата на §6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП, според която мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган, независимо 1 дали са прикрепени към превозно средство (движещо се или в покой), или са разположени временно на участък от пътя, следва изводът, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, а следва административнонаказателната отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита се, че липсата на приложена снимка, от която да е видно местоположението на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането, съответно разположението на АТСС спрямо пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта над 40 км./ч., представлява нарушаване на регламентираните в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата правила, като не е било удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време. На следващо място се акцентира, че към електронния фиш липсва снимков материал, от който да бъдат видни индивидуализиращите белези, които да установят точното място на нарушението, описано в електронния фиш и извършителя. Поддържа се, че липсват доказателства относно годността на техническо средство видеосистема АТСС № TFR1-M 567, с което е заснето нарушението, както и същото да е преминало последваща проверка към 10.06.2025г., което се счита, че поставя под съмнение удостоверените от него обстоятелства относно засечената скорост. Отделно от изложеното се поддържа, че в случая са налице съществени пропуски в реквизитите на фиша, спрямо одобрения образец на електронен фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно – липсва конкретен негов издател.

По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Г., с доказателства за надлежно учредена представителна власт.

Последният, в дадения ход по същество, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща 2 процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2025 г. в 08:47 ч. в гр. София, по бул.“Проф.Цветан Лазаров“ до номер 48, с посока на движение от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Христофор Колумб“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1M” № 567, била засечена скорост на движение на МПС – *** с рег. № ********* от 67 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение на скоростта от 17 км./ч.

Регистриран собственик на автомобила било дружество *****, ЕИК **********, чийто законен представител е въззивникът И. К. Г..

Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 567, бил издаден електронен фиш Серия К № 10925859, с който на законния представител на дружество *****, ЕИК **********, а именно – И. К. Г. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Фишът бил връчен на нарушителя на 23.07.2025 г., който в законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала настоящото производство.

От приложения към делото снимков материал – снимка/клип № 34710 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 567), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 10.06.2025 г., в 08:47:50 ч., в район с локация на бул.“Проф.Цветан Лазаров“ до номер 48, с GPS координати EL23.38739,NL42.66537, е измерена скорост на движение от 70 3 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на дружество *****, ЕИК **********, чийто законен представител е въззивникът.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 10.06.2025 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 567, поради което и съдът приема, че техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1M” № 567 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това, като релевираните в жалбата доводи, навеждащи в противоположния аспект, са изцяло неоснователни.

Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M” № 567 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 567 е преминала последваща периодична проверка на 27.05.2025 г. От приложения по делото протокол № 2-38-25/27.05.2025 г. на Главна Дирекция “Национална полиция“, Сектор „Управление на собствеността“ – Полицейска техника е видно, че мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 567 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 10.06.2025 г., Протокол № 238-25/27.05.2025 г. на Главна Дирекция “Национална полиция“, Сектор „Управление на собствеността“ – Полицейска техника, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за 4 видеоконтрол тип „TFR1-M” № 567, копие на Заповед № 8121-з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, протокол за завършен курс на обучение за работа с мобилната система „TFR1-M”, справка картон на водача, справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.

Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни 5 за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, посочени са нарушените разпоредби, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липсата на данни за конкретен издател на електронния фиш, което да съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както беше посочено по –горе, като соченото от жалбоподателя основание за посочване на конкретен издател, в смисъл на физическо лице, не фигурира сред тях. В атакувания електронен фиш е посочен издател – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, в случая – СДВР, поради което и изисквания на закона са изцяло удовлетворени.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител от определено лице, но на база административно-информационна система, поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство в случая не се формира спор.