Разпореждане № 58662 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58662 гр. София, 12.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20221110108343 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Б. Й. Г..

Заповед по чл. 410 ГПК е издадена на 07.03.2022г. и срещу нея е постъпило възражение от длъжника.

С разпореждане № 86920/19.09.2022г. заповедта е била обезсилена и в тежест на заявителя са възложени разноски, сторени от длъжник – 200.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу посоченото разпореждане е постъпила частна от заявителя, адресирана до Софийски градски съд. Делото е изпратено на този съд за разглеждането й, но с определение № 556/16.01.2023г. производството е било прекратено и делото е върнато на СРС с указания за уточняване предмета на жалбата, респ. с извършване на преценка за провеждане на производство по чл. 248 ГПК като предхождащо обжалването на акта в частта за разноските.

В изпълнение на указанията, настоящият състав е оставил без движение частната жалба на заявителя с искане да бъде уточнен предмета на жалбата му. С молба от 01.02.2023г. заявителят е посочил, че обжалва разпореждане № 86920/19.09.2022г. в частта му на разноските и иска отмяната му само в тази част.

С разпореждане от 07.02.2023г. съдът е приел, че производството е такова по чл. 248 ГПК, поради което и на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратил препис от жалбата на другата страна за отговор. В указания срок, отговор от длъжника не е постъпил.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да 1 иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като заявителят иска изменение на съдебния акт досежно присъдените на насрещната страна разноски, а не на своите, с каквато санкция скрепя това поведение сочената разпоредба и тълкувателната практика.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Следователно, ако заповедното производство бъде прекратено, след като е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, се предполага, че заявителят неоснователно е заставил длъжника да направи разноски по делото. В този случай длъжникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им, действително е заплатил уговорения адвокатски хонорар и е представил доказателство за това.

Упражняването на това право не е постановено в зависимост от представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК /арг. чл. 80, изр. 2 ГПК/.

Присъждане на разноски е релевирано с възражението по чл. 414 ГПК, като е представен договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на длъжника, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за основателно релевираното от процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са следните:

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл.

414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на 200.00 лева, означава да се 2 приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на сключване на договора – рекация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 50 лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд). В горния смисъл е и преобладаващата съдебна практика в страната - Решение № 887 от 16.10.2019 г. по т. д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. № 1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в. ч. гр. д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г. по в. ч. т.

3 д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по в. ч. гр. д.

№ 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и други.

Изложеното дава основание разпореждане № 86920/19.09.2022г. да бъде изменено в частта за разноските, като се намалят разноските за заповедното производство, които „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на Б. Й. Г. до размера на сумата от 50.00 лева.

С оглед на обстоятелството, че актът, с който е прекратено производството и са възложени разноските, т.е. който се обжалва, е разпореждане, то съдът намира, че следва да се произнесе с разпореждане и в това производство.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 86920/19.09.2022г. , постановено по гр.д. № 8343/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:

НАМАЛЯВА разноските за заповедното производство, които „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на Б. Й. Г. до размера на сумата от 50.00 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4