Решение № 2841 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110214070 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на Я. Б. С. с ЕГН -**********, жив. в гр. София, ул.“,,***'' чрез адв.Г. М. от САК срещу Наказателно постановление № 25 4332 – 022325 от 01.09.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление, поради което моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на точно и ясно описание на вмененото му нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

Не е посочено също така за какво е бил използван мобилния телефон по време на управление на автомобила – за разговор или за навигация. Наложеното наказание е явно несправедливо и не е съобразено с липсата на нарушения от същия вид. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

1

Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява. За него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна - Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР -редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се застъпва становище, че жалбата е неоснователна, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение Серия GА, бл.№ 3687567 от 17.08.2025 г., съставен от полицай при 04 РУ -СДВР е установено, че на същата дата, около 21:53 часа в гр. София, по бул.”България“ с посока на движение от бул.”Петко Ю.Тодоров“ към бул.”Черни връх“ жалб. Я. Б. С. ЕГН -********** управлявал личния си лек автомобил марка „Ауди“ модел ,,***'' с рег. №,,***'', като на кръстовището с бул.“Петко Каравелов“ по време на управление на моторното превозно средство, използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му използването на мобилния телефон без участието на ръцете му. При извършената му проверка било констатирано, че водачът е сам в автомобила.

В акта е отразено, че с горното жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 25 - 4332 – 022325 от 01.09.2025 г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. С. Г. и В. А. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от 2

НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като съдът намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.

Съобразени са всички изисквания на разпоредбите на чл.42 , ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът намира, че извършеното от жалб. Я. С. нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелите В. Г. и В. П., от които се установява, че по време на управление на автомобила жалбоподателят е използвал мобилния си телефон, като не е бил снабден със съответно устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Посочените свидетели лично са възприели извършеното нарушение и потвърждават написаното в акта в хода на съдебното следствие.

Общото твърдение, изложено в жалбата, че фактическите констатации в акта и наказателното постановление не отговарят на действителността не само не са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното следствие. Що се касае до липсата на спомен у 3 свидетелите за конкретната проверка, извършена на жалбоподателя, то съдът отдава същото на изминалия период от време, както и на естеството на тяхната работа. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е установено с каква точно цел е бил използван мобилния телефон, доколкото това обстоятелство е ирелевантно, с оглед съставомерните признаци на извършеното нарушение.

В конкретиката на настоящия случай, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

Санкционната норма на чл.183, ал. 4 т.6 от ЗДвП, в действащата към процесното нарушение редакция, предвижда глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В този смисъл административно наказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР -ОПП юрисконсултско възнаграждение 4 в размер на 66,47 евро, с левова равностойност 130,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 4332 –

022325 от 01.09.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Я. Б. С. ЕГН **********, жив. в гр. София, ул.“,,***'', на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Я. Б. С. с ЕГН -**********, жив. в гр. София, ул.“,,***'', ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи – отдел Пътна полиция /СДВР- ОПП/ сумата от 66,47 евро, /с левова равностойност 130,00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5