Определение № 454 от 31.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 235/2026
- Вид
- Определение № 454
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. Стара Загора, 31.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500235 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Х. против определение № 9/07.01.2026 г. по гр. д. № 1442/2025 г. на Районен съд – Чирпан, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх. № 24295/05.08.2025 г. срещу ответниците К.Д.К.-Г. и М.Д.Р..
В частната жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че исковата молба е насочена срещу ответниците в качеството им на частни субекти и физически лица, а не като съдии в Административен съд – Стара Загора, като описаните в исковата молба дискриминационни действия на ответниците спрямо ищеца са извършени от тях извън съдебната зала и не са били свързани с правораздавателната им дейност. Изложени са съображения, че еднократното осъществяване на акт на дискриминация от страна на ответниците по отношение на ищеца не изключва правото му да предяви иск за установяване и преустановяване на дискриминацията. Жалбоподателят моли за отмяна на определението и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата К.Д.К.-Г. е подала писмен отговор, с който оспорва постъпилата частна жалба.
Въззивният съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е 1 правилно, като на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се посочи следното:
С исковата молба ищецът е поискал на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. съдът да установи наличието на осъществен спрямо него акт на дискриминация от страна на ответниците К.Д.К.-Г. и М.Д.Р., както и да осъди последните да преустановят нарушението на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
Твърдението на ищеца, че процесните искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. са предявени срещу ответниците К.Д.К.-Г. и М.Д.Р. в лично качество, не съответства на изложените в исковата молба обстоятелства. В нея се посочва изрично, че исковете са предявени срещу ответниците „в качеството им на физически лица, работещи като административни съдии в Административен съд – Стара Загора“. Нещо повече, ищецът заявява, че описаният от него акт на дискриминация е бил осъществен от ответниците в сградата на съда и в рамките на работния ден – докато ищецът е изчаквал да бъде повикан за участие в съдебно заседание. От горното е видно, че исковото производство е образувано именно във връзка с работата на ответниците като съдии в Административен съд – Стара Загора. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че същите се ползват с фукнционален имунитет по отношение описаните в исковата молба действия, поради което предявените срещу тях искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. са недопустими.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК, трябва да бъде потвърдено, като правилно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9/07.01.2026 г. по гр. д. № 1442/2025 г. на Районен съд – Чирпан.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касасационна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2