Решение № 17535 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17535 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110141661 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 79, ал. 1, чл.

240, ал. 1 и 2, чл. 143, ал. 1, чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на 20.07.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, и ответника С. Б. С., като кредитополучател, по електронен път е сключен Договор за потребителски кредит № 1109000, по силата на който на ответника е предоставена сумата 2 000,00 лв., подлежаща на връщане на 18 погасителни вноски по 130,72 лв., с краен падеж 31.01.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент 21,24 % и годишен процент на разходите 50 %. Поддържа, че на същата дата ответникът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, а „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение спрямо „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задълженията по кредита.

Ищецът сочи, че поради неизпълнение на договора „Кредисимо“ ЕАД е отправило до „Ай Тръст“ ЕООД искане за плащане на 18.02.2021 г., за което ответникът бил уведомен, а на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД заплатило на кредитодателя 2 000,00 лв. главница, 352,96 лв. договорна лихва и 413,25 лв. обезщетение за забава, с което се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършеното плащане и за суброгацията, както и че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.

„Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане на ищеца, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора. Поддържа се, че длъжникът е уведомен за цесията по електронна поща, а при условията на евентуалност - с връчването на исковата молба.

1

Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 1 823,37 евро (3 566,20 лв.), от които: 1 022,58 евро (2 000,00 лв.) главница; 180,47 евро (352,96 лв.) договорна възнаградителна лихва за периода 20.07.2018 г. — 31.01.2020 г.;

620,32 евро (1 213,24 лв.) законна лихва за забава за периода 31.01.2020 г. — 02.10.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението на 08.11.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

Ответникът С. Б. С., чрез назначения му особен представител адв. З. Д. не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва сключването на договора за потребителски кредит и предоставянето на сумата по него; сключването на договора за предоставяне на поръчителство; възникването на вземане в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, включително отправянето на надлежно искане от „Кредисимо“ ЕАД, уведомяването на ответника и извършването на плащане от поръчителя; валидното прехвърляне и индивидуализиране на вземането в полза на ищеца и надлежното уведомяване за цесията. Оспорва представената извадка от Приложение № 1 към договора за цесия като нечетлива и несвързана по несъмнен начин с договора.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на погасителните вноски № 1 - 15; поддържа недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК и приложение на чл. 23 ЗПК; оспорва размера на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава. Твърди, че не е изпаднал в забава поради липса на надлежно уведомяване, както и че претендираната мораторна лихва е неправилно изчислена, като според представената от него справка размерът е 503,40 евро (984,57 лв.). Иска исковете да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна, съдът установява следното:

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 1109000/20.07.2018 г, в който е посочен, размер на кредитаот 2 000,00 лв., който следва да бъде погасен на 18 равни вноски всяка от по 130,72 лв., годишен лихвен процент от 21,24 %, ГПР в размер на 50 % и общ размер на плащанията 2 352,96 лв. Погасителният план съдържа падежи от 31.08.2018 г. до 31.01.2020 г. и разпределение на всяка вноска между главница и лихва.

По делото са приети и Общи условия на „Кредисимо“ ЕАД с година на актуализация 2018 г.

Прието като писмено доказателство е и Договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, заедно с Приложение № 1 за възнаграждението. В документа е описано задължение на „Ай Тръст“ ЕООД да предостави поръчителство пред „Кредисимо“ ЕАД, а срещу него потребителят да заплаща възнаграждение. Приложението предвижда 131,32 лв. месечно за срока на кредита, с падежите на кредитните вноски, или общо 2 363,76 лв. за 18 месеца. Договорът овластява „Кредисимо“ ЕАД да приема плащанията за възнаграждението и предвижда при 2 недостатъчна внесена сума с приоритет да бъдат погасявани задълженията към поръчителя.

В чл. 16 е отразено, че договорът се сключва чрез електронни изявления и индивидуално генериран петцифрен код, но първични данни за конкретното изявление на ответника не са представени.

По делото е приет като писмено доказателство и Договор за поръчителство от 20.07.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който страните по него са уредили поемането от „Ай Тръст“ ЕООД на отговорност за задълженията по процесния кредит, правото на кредитодателя да иска плащане след предвидените договорни уведомления и задълженията за обмен на информация.

Представен и приет като писмено доказателство е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД като цедент 1, „Ай Тръст“ ЕООД като цедент 2 и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер. Рамковият договор предвижда прехвърляне на категории вземания, включително вземания на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащи от встъпване в правата на първоначалния кредитор, като конкретните длъжници и вземания следва да бъдат посочени в Приложение № 1. Приети са и приложените към този договор пълномощни относно съобщаването на цесиите. Вземанията, предмет на прехвърляне са отразени в Приложение № 1.

По делото е прието Уведомление за цесия, съставено от „АПС Бета България“ ЕООД, в което е посочено, че по договор от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията по Договор за кредит № 1109000/20.07.2018 г.

От приетите документи съдът установява единствено, че са съставени стандартни текстове на договор за потребителски кредит, договор за предоставяне на поръчителство и договор за поръчителство с посочени в тях данни за ответника и параметри на кредит № 1109000. Установява се и съдържанието на погасителния план и на предвиденото възнаграждение за поръчителя. Тези частни документи обаче не установяват при направеното изрично оспорване нито че конкретните електронни изявления произхождат от ответника, нито че сумата, предмет на договора му е изплатена.

Не се установява „Кредисимо“ ЕАД да е отправило на 18.02.2021 г. договорно предвиденото искане до „Ай Тръст“ ЕООД, нито последното да е изпълнило на 23.02.2021 г. задължения на ответника в посочения размер. Посочването на дата и суми в исковата молба е твърдение на страна, а не доказателство. Нито един от приетите платежни документи не е за плащане между тези дружества. Поради това не се установява основният факт, от който ищецът извежда възникването на регресното право по чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за цесия от 02.03.2021 г. установява рамкова воля за прехвърляне на определени категории вземания, но не доказва, че към тази дата „Ай Тръст“ ЕООД е притежавало процесното вземане. Представената извадка не отстранява този дефицит. Дори да се приеме, че табличният ред се отнася до ответника, той е производен частен запис и не доказва настъпването на предхождащото плащане, което е условие за съществуване на суброгационното вземане. Не е установено и съобщаване на цесията по електронна поща.

3

Уведомлението, приложено към исковата молба, описва прехвърляне от „Кредисимо“ ЕАД, докато искът е основан на твърдяно вземане на „Ай Тръст“ ЕООД след плащане като поръчител.

По съдържанието на кредитната документация се установява още следната договорна конструкция: процесният продукт е обозначен като кредит „с условие“; при избрано обезпечение договорът предвижда предоставяне на банкова гаранция или сключване на договор с одобрено от кредитодателя юридическо лице, а при непредоставяне на обезпечението заявлението се счита неодобрено и договорът не поражда действие. На същата дата е съставен договорът с одобреното дружество „Ай Тръст“ ЕООД.

Възнаграждението по него – общо 2 363,76 лв. е с 10,80 лв. по-високо от целия обявен размер на плащанията по самия кредит - 2 352,96 лв. При събиране на двете задължения общата договорна тежест достига 4 716,72 лв., без обезщетенията за забава. Този разход не е включен в посочените ГПР 50 % и общ размер на плащанията 2 352,96 лв., а напротив, в Стандартния европейски формуляр е отбелязано, че за получаване на кредита не се изисква задължителна допълнителна услуга и че обезпечение не е приложимо.

От правна страна, съдът приема следното:

Исковете са допустими. Те са предявени от заявителя срещу длъжника след указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и имат за предмет вземанията, включени в окончателния доклад по делото и в заповедното производство.

В исковото производство ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи всички факти, от които извежда възникването и принадлежността на спорното право – чл. 154, ал. 1 ГПК.

За уважаване на главния иск ищецът трябва да установи последователно: валидно възникнал и изпълнен от кредитодателя договор за потребителски кредит; неизпълнение от ответника; валидно поето поръчителство; действително плащане от поръчителя на определени задължения; възникване на регресно/суброгационно вземане в същия обем; и прехвърляне именно на това съществуващо вземане на ищеца. Недоказването на което и да е необходимо звено прекъсва веригата на материалноправното правоприемство и е достатъчно за отхвърляне на исковете.

При договор за финансова услуга от разстояние доставчикът носи доказателствената тежест за изпълнение на информационните си задължения и за получаване съгласието на потребителя – чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. Електронният документ може да бъде представен като заверен хартиен препис по чл. 184, ал. 1 ГПК, но приемането на преписа не доказва автоматично авторството на оспореното електронно изявление. Уговорката, че обикновен електронен подпис има стойността на саморъчен по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, също предполага да е доказано кое конкретно електронно действие е извършено и от кого.

Ищецът описва кандидатстване през интернет страница, изпращане на документи по електронна поща, натискане на бутон и използване на индивидуален код. По делото обаче няма заявление, електронен файл в първичен формат, журнал на действията, IP или времеви 4 данни, SMS отчет за петцифрения код, потвърждение от електронната поща или друг независим факт, който да свързва ответника с конкретното волеизявление. Разпечатките доказват какъв текст е създал търговецът, но не и че ответникът го е приел. След изричното оспорване недоказаните декларативни полета в самия формуляр не могат да заместят доказването на авторството.

Самостоятелно от това, не е доказано реалното предоставяне и усвояване на сумата от 2 000,00 лв. Договорът съдържа задължение на кредитодателя да предостави сумата след одобрение и препраща към избрания в заявлението начин на усвояване. Той не е разписка за получени пари. Не е представено самото заявление с избран начин, банково извлечение, платежно нареждане, касов документ или отчет от платежен оператор. Поради това не е доказано изпълнение на насрещното задължение на кредитодателя и възникване на вземане за връщане на предоставена сума. Евентуалното позоваване на реален заем не помага на ищеца, защото именно предаването на сумата е останало недоказано.