Решение № 58 от 20.03.2018, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №58

Гр.Варна, 20.03.2018г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 3 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на Частна детска градина „Мечтатели“ гр.Варна срещу решение № 1344 от 14.08.2017г. по гр.дело № 204/17г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които е осъдена да заплати на Б.Р.Б. *** и П.И.Г. *** сумата 4 400 евро, представляваща наемна цена по договор за наем от 01.07.2013г. за месеците август, септември, октомври и ноември 2016г. на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, сумата 1 782 евро, представляващ дължима неустойка за забава върху сумата от 3 300 евро /дължима наемна цена за м.август, септември и октомври 2016г./ за периода от 16.08.2016г. до 30.11.2016г. на основание чл.92 от ЗЗД, сумата 82.50 евро, представляваща дължима неустойка за забава върху сумата от 1 100 евро /дължима наемна цена за м.ноември 2016г./ за периода от 16.11.2016г. до 30.11.2016г. на основание чл.92 от ЗЗД, в частта му, с която е осъдено да върне на Б.Р.Б. и П.И.Г. наетата вещ – двуетажна къща от Комплекс за отдих, находяща се в гр.Варна, м.“Приморски парк“, ул.“Св.Никола“ № 26, пл.№ 2055 след прекратяване на договор за наем от 01.07.2013г. на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 1 209.68лв. и по въззивна жалба на Б.Р.Б. *** и П.И.Г. *** срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях срещу Частна детска градина „Мечтатели“ искове за сумата 12 020.06лв., претендирана като стойността, необходима за възстановяване на отдадената под наем вещ в първоначалния и вид; иск за сумата 14 000лв., претендирана като обезщетение за нанесена вреда от липса на мебели в отдадения под наем имот, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по претенцията за заплащане на неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден върху главницата от 5.280 евро, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата на Частна детска градина „Мечтатели“ се твърди, че решението в обжалваните от тях части е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства и установената действителна фактическа обстановка, както и постановено в противоречие със закона.

Оспорва извода на съда че за периода м.август – м.ноември 2016г. е налице валиден наемен договор, както и че неизправната страна не може да се позовава на клаузата за автоматично прекратяване на наемния договор. Твърди че това е клаузата на чл.12 ал.1 б.Г от договора е изрична, израз е на договорната автономия, уговорката не противоречи на императивни правни норми, нито на добрите нрави, поради което обвързва страните, сключили договора. Поради което и твърди, че договорът между страните е прекратен автоматично, считано от десет дни след падежа на дължимия наем, а именно на 10.09.2016г., поради падеж от 01.09.2016г. С оглед твърденията му за неоснователността на претенцията за наемна цена, оспорва и извода на съда за дължимостта на договорната неустойка.

По иска за връщане на наетата вещ, твърди че ищецът Б. владее имота още от м.септември 2016г., а формалното позоваване на съда за надлежен писмен документ, твърди че не е основание за извод, че Б. не си е върнал владението над имота. Твърди че в договора има изрична клауза, даваща право на наемодателя да си върне владението на имота, ако наемателят го е напуснал. Твърди че най-късно от 09.09.2016г. градината е напуснала сградата, а ищецът си е възвърнал владението, като е правил оглед на имота, предлага по под наем, пребивавал е в имота многократно.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от градината части и да постанови друго, с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени изцяло.

От насрещната страна по жалбата на Частна детска градина „Мечтатели“ гр.Варна – Б.Р.Б. и П.И.Г., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, е изразява становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди решението в осъдителните му части, претендират направените по делото разноски.

В жалбата на Б. Р Б. *** и П.И.Г. ***, се твърди, че решението в обжалваните от тях части е неправилно поради противоречие с материалния закон и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводтсвените правила.

Твърдят че решението на съда в обжалваните от тях части се основава на грешни изводи на съда, а именно че по делото не са събрани доказателства за състоянието на имота и за наличните в него обзавеждане и оборудване към датата на сключване на договора за наем с ответник, който извод твърдят че е неправилен. Твърдят, че съдът не е съобразил че подписаният договор с „Марекс 06“ ЕООД от 01.05.2013г. и впоследствие подписания договор за наем с Частна целодневна детска градина „Мечтатели“ от 01.07.2013г. са неразривно свързани по между си, обусловени са един от друг и следва да се тълкуват по правилата на чл.20 от ЗЗД, като се твърди че на практика документа, съставляват един договор за наем. Сочат че Частна детска градина „Мечтатели“ е юридическо лице със собственик и учредител „Марекс 06“ ЕООД. Изискване за откриването на частна детска градина е заявителите да удостоверят пред Министерството на образованието, че разполагат с необходимата материално-техническа база, като представят или акт за собственост на сградата или договор, с който на градината е предоставено правото да ползват имота, поне за две учебни години.

Твърдят че смисълът и целта на сключения с „Марекс 06“ ЕООД договор за наем от 01.05.2013г. е била да бъдат изпълнени изискванията на закона за осигуряване на сграда за бъдещата детска градина. Сочат че чл.11 ал.5 от ЗНП /отм./ разпорежда предоставените имоти на частните детски градини да се ползват само са осъществяване предмета на дейност на детската градина и забранява тези имоти да се пренаемат от трети лица. Твърдят, че при съобразяване на тези факти и изследване правоотношенията между страните, изводът е че Частна детска градина „Мечтатели“ е титуляр на всички права и задължения, възникнали на основание сключения на 01.05.2013г. наемен договор. Твърди че приподписването на наемния договор от страна на детската градина не е нищо друго, освен изрично съгласие за поемане на правата и задълженията по вече подписания договор от 01.05.2013г. Твърдят, че доказателство за това са и всички конклудентни действия от страна на детската градина, наемодателите и „Марекс 06“ ЕООД. Сочат че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че фактическият наемател на имота винаги е била детската градина, която е извършила и преустройството в имота и изнесла находящите се в имота мебели и оборудване. Твърдят, че по делото е установено подписване на опис на находящите се в имота движими вещи /мебели и оборудване/. Твърдят че обстоятелството, че такъв опис формално е подписан само между страните по договора от 01.05.2013г. е без значение предвид приподписването на наемния договор от страна на детската градина, с което се е съгласила да поеме правата и задълженията по договора от 01.05.2013г., още повече че договорът от 01.07.2013г. съдържа недвусмислена препратка към описа на вещи – приложение № 1. В отношение на евентуалност твърди че по делото са събрани и достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението им че наемателя е приел имот в състояние напълно обзаведен за жилищни нужди и непригоден за детска градина. Твърди че това се установява в събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В., Христов и Давидова. Твърди че на основание чл.5 б.г от договора наемателят е поел задължението да върне имота във вида и оборудването, с което е предаден имота.

По претенцията за присъждане на неустойка в размер на 0.5 % на ден за всеки просрочен ден върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението, твърди, че съдът неправилно е прекратил производството по делото в тази му част. Излага че изискуемостта и начинът на изчисляване на уговорената между съконтрахентите неустойка за забава са аналогични на изискуемостта и начина на изчисляване на обезщетението за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж. Определени са началният и крайният момент на периода за който се дължи обезщетение а забава, а размерът на задължението е определим.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от тях части и да постанови друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло.

Претендират направените по делото разноски.

От насрещната страна по жалбата на Б.Р.Б. и П.И.Г. - Частна детска градина „Мечтатели“ гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди решението в обжалваните от ищците отхвърлителни части.

В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат своите жалби и оспорват жалбите на насрещните страни.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от Б.Р.Б. и П.И.Г. срещу Частна целодневна детска градина „Мечтатели“ за незаплатена наемна цена, за договорна неустойка, иск за връщане на наетия имот, иск за обезщетение за възстановяване на имота в състоянието, в което е бил нает и иск за обезщетение за стойността на липсващите след прекратяване на наемния договор вещи в имота.

Не е спорно между страните по делото сключването между тях на договор за наем от 01.07.2013г., по силата на който ищците Б. и Г. са предоставили на ответника Частна детска градина „Мечтатели“ за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Приморски парк“ пл.№ 2055 и представляващ двуетажна къща от комплекс за отдих при месечна наемна цена от 1 200 евро и за срок от 5 години.

Не е спорно че с анекс от 26.08.2015г. страните са променила размера на наемната цена и считано от 01.11.2015г. наемната цена е намалена на 1 100 евро, платима авансово за тримесечия от първо до пето число на всяко тримесечие. Не е спорно че до края на м.юли 2016г. наемната цена е редовно плащана, както че от м.август 2016г. наемателят е преустановил заплащането на наемната цена.

Спорно между страните е кога е прекратен наемния договор и предаден ли е имота, предмет на договора на наемодателя.

Чл.12 ал.1 от сключения между страните договор урежда хипотезите за прекратяване на наемния договор. В б.Г страните са постигнали съгласие наемният договор да бъде прекратен автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни за заплащане на дължимата наемна цена. Въззивният съд намира, че тази норма в договора предоставя права само на изправната по договора страна – наемодател, в случай на неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща в срок наемната цена.

Неизправната по договора страна не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Поради което и въззивният съд намира възражението на ответника че наемният договор е прекратен, считано от 10.08.2016г. за неоснователно.

Съобразно постоянната съдебна практика на касационната инстанция /решение № 158 от 14.12.2009г. по търг.дело № 185/09г., І т.о.; решение № 171 от 11.12.2013г. по търг.дело № 565/12г., І т.о./, правното значение на клаузата, в която страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора при неизпълнение, е че въвежда възможността за трансформиране на договора в безсрочен, а при безсрочния наемен договор, предаването на вещта се дължи след отправяне на предизвестие по чл.238 от ЗЗД. Макар и страните да са посочили че договорът се прекратява „автоматично“, за да бъде прекратено действието на договора между страните и за да се иска предаване на вещта, до наемателя следва да бъде отправено предизвестие, каквото в настоящия случай се явява връчването на ответника на препис от исковата молба, съдържаща изявление за прекратяване и искане за предаване на имота. При тази хипотеза, след изтичането на едномесечния срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили предпоставките а предаване на държането на наетия имот.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37edc87d-c297-4f9b-866c-37d20ed29ae4